¹Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

¹Беше пак човек међу фарисејима, по имену Никодим, кнез јеврејски.

²Той дойде при [Исуса] нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

²Овај дође к Исусу ноћу и рече Му: Рави! Знамо да си ти учитељ од Бога дошао; јер нико не може чудеса ових чинити која ти чиниш ако није Бог с њим.

³Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство.

³Одговори Исус и рече му: Заиста, заиста ти кажем: ако се ко наново не роди, не може видети царство Божије.

⁴Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

⁴Рече Никодим Њему: Како се може човек родити кад је стар? Еда ли може по други пут ући у утробу матере своје и родити се?

⁵Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

⁵Одговори Исус: Заиста, заиста ти кажем: ако се ко не роди водом и Духом, не може ући у царство Божије.

⁶Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

⁶Шта је рођено од тела, тело је; а шта је рођено од Духа, дух је.

⁷Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

⁷Не чуди се што ти рекох; ваља вам се наново родити.

⁸Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

⁸Дух дише где хоће, и глас његов чујеш, а не знаш откуда долази и куда иде; тако је сваки човек који је рођен од Духа.

⁹Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?

⁹Одговори Никодим и рече Му: Како може то бити?

¹⁰Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?

¹⁰Исус одговори и рече му: Ти си учитељ Израиљев, и то ли не знаш?

¹¹Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.

¹¹Заиста, заиста ти кажем да ми говоримо шта знамо, и сведочимо шта видесмо, и сведочанство наше не примате.

¹²Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?

¹²Кад вам казах земаљско па не верујете, како ћете веровати ако вам кажем небеско?

¹³И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, [сиреч], Човешкият Син, Който е на небето.

¹³И нико се не попе на небо осим који сиђе с неба, Син човечији који је на небу.

¹⁴И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

¹⁴И као што Мојсије подиже змију у пустињи, тако треба Син човечији да се подигне.

¹⁵та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.

¹⁵Да ниједан који Га верује не погине, него да има живот вечни:

¹⁶Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

¹⁶Јер Богу тако омиле свет да је и Сина свог Јединородног дао, да ниједан који Га верује не погине, него да има живот вечни.

¹⁷Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

¹⁷Јер Бог не посла Сина свог на свет да суди свету, него да се свет спасе кроза Њ.

¹⁸Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

¹⁸Који Њега верује не суди му се, а који не верује већ је осуђен, јер не верова у име Јединородног Сина Божијег.

¹⁹И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

¹⁹А суд је овај што видело дође на свет, и људима омиле већма тама неголи видело; јер њихова дела беху зла.

²⁰Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

²⁰Јер сваки који зло чини мрзи на на видело и не иде к виделу да не покарају дела његова, јер су зла.

²¹но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

²¹А ко истину чини иде к виделу, да се виде дела његова, јер су у Богу учињена.

²²След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше.

²²А потом дође Исус и ученици Његови у јудејску земљу, и онде живљаше с њима и крштаваше.

²³Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и [людете] дохождаха и се кръщаваха.

²³А Јован крштаваше у Енону близу Салима, јер онде беше много воде; и долажаху те их крштаваше.

²⁴Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница.

²⁴Јер још не беше Јован бачен у тамницу.

²⁵И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването.

²⁵Тада постаде распра међу ученицима Јовановим и Јеврејима око чишћења.

²⁶И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.

²⁶И дођоше к Јовану и рекоше му: Рави! Онај што беше с тобом преко Јордана, за кога си ти сведочио, ево он крштава, и сви иду к њему.

²⁷Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.

²⁷Јован одговори и рече: Не може човек ништа примити ако му не буде дано с неба.

²⁸Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

²⁸Ви сами мени сведочите да рекох: Ја нисам Христос, него сам послан пред Њим.

²⁹Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.

²⁹Ко има невесту женик је, а пријатељ жеников стоји и слуша га, и радошћу радује се гласу жениковом. Ова дакле радост моја испуни се.

³⁰Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.

³⁰Онај треба да расте, а ја да се умањујем.

³¹Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всички по-горен.

³¹Који одозго долази над свима је; који је са земље од земље је, и говори од земље; који долази с неба над свима је.

³²Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува; но никой не приема свидетелството Му.

³²И шта виде и чу оно сведочи; и сведочанство Његово нико не прима.

³³Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, че Бог е истинен.

³³Који прими Његово сведочанство, потврди да је Бог истинит.

³⁴Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не[ Му] дава Духа с мярка.

³⁴Јер кога Бог посла, онај речи Божије говори: јер Бог Духа не даје на меру.

³⁵Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.

³⁵Јер Отац љуби Сина, и све даде у руке Његове.

³⁶Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.

³⁶Ко верује Сина, има живот вечни; а ко не верује Сина, неће видети живот, него гнев Божји остаје на њему.