¹Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

¹Кад разуме, дакле, Господ да су чули фарисеји да Исус више ученика добија и крштава него Јован

²(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

²(Исус пак сам не крштаваше него ученици Његови),

³напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

³Остави Јудеју, и отиде опет у Галилеју.

⁴И трябваше да мине през Самария.

⁴А ваљало Му је проћи кроз Самарију.

⁵И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

⁵Тако дође у град самаријски који се зове Сихар, близу села које даде Јаков Јосифу, сину свом.

⁶Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

⁶А онде беше извор Јаковљев; и Исус уморан од пута сеђаше на извору; а беше око шестог сахата.

⁷Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

⁷Дође жена Самарјанка да захвати воде; рече јој Исус; дај ми да пијем.

⁸(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

⁸(Јер ученици Његови беху отишли у град да купе јела.)

⁹Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

⁹Рече Му жена Самарјанка; како ти, Јеврејин будући, можеш искати од мене, жене Самарјанке, да пијеш? Јер се Јевреји не мешају са Самарјанима.

¹⁰Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

¹⁰Одговори Исус и рече јој: Да ти знаш дар Божји, и ко је тај који ти говори: Дај ми да пијем, ти би искала у Њега и дао би ти воду живу.

¹¹Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

¹¹Рече Му жена: Господе! Ни захватити немаш чим, а студенац је дубок; одакле ћеш дакле узети воду живу?

¹²Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

¹²Еда ли си ти већи од нашег оца Јакова, који нам даде овај студенац, и он из њега пијаше и синови његови и стока његова?

¹³Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

¹³Одговори исус и рече јој: Сваки који пије од ове воде опет ће ожеднети;

¹⁴а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

¹⁴А који пије од воде коју ћу му ја дати неће ожеднети довека; него вода што ћу му ја дати биће у њему извор воде која тече у живот вечни.

¹⁵Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

¹⁵Рече Му жена: Господе! Дај ми те воде да не жедним нити да долазим овамо на воду.

¹⁶Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

¹⁶Рече јој Исус: Иди зовни мужа свог, и дођи овамо.

¹⁷В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

¹⁷Одговори жена и рече Му: Немам мужа. Рече јој Исус: Добро си казала: Немам мужа;

¹⁸защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

¹⁸Јер си пет мужева имала, и сад кога имаш није ти муж; то си право казала.

¹⁹Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

¹⁹Рече Му жена: Господе! Видим да си ти пророк.

²⁰Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

²⁰Оци наши молише се Богу на овој гори, а ви кажете да је у Јерусалиму место где се треба молити.

²¹Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито [само] в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

²¹Рече јој Исус: Жено! Веруј ми да иде време кад се нећете молити Оцу ни на овој гори ни у Јерусалиму.

²²Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

²²Ви не знате чему се молите; а ми знамо чему се молимо: јер је спасење од Јевреја.

²³Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

²³Али иде време, и већ је настало, кад ће се прави богомољци молити Оцу духом и истином, јер Отац хоће такве богомољце.

²⁴Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

²⁴Бог је Дух; и који Му се моле, духом и истином треба да се моле.

²⁵Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

²⁵Рече Му жена: Знам да ће доћи Месија који се зове Христос, кад Он дође казаће нам све.

²⁶Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм [Месия].

²⁶Рече јој Исус: Ја сам који с тобом говорим.

²⁷В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

²⁷И тада дођоше ученици Његови, и чуђаху се где говораше са женом; али ниједан не рече: Шта хоћеш? Или шта говориш с њом?

²⁸Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

²⁸А жена остави судове своје и отиде у град и рече људима:

²⁹Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

²⁹Ходите да видите човека који ми каза све што сам учинила: да није то Христос?

³⁰Те излязоха от града и отиваха към Него.

³⁰Изиђоше, дакле, из града и пођоше к Њему.

³¹Между това учениците молеха [Исуса], казвайки: Учителю, яж.

³¹А ученици Његови мољаху Га, међутим, говорећи: Рави! Једи.

³²А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

³²А Он им рече: Ја имам јело да једем за које ви не знате.

³³Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл [нещо] за ядене?

³³Тада ученици говораху међу собом: Већ ако Му ко донесе да једе?

³⁴Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

³⁴А Он им рече: Јело је моје да извршим вољу Оног који ме је послао, и да свршим Његов посао.

³⁵Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

³⁵Не кажете ли ви да су још четири месеца па ће жетва приспети? Ето, велим вам: подигните очи своје и видите њиве како су већ жуте за жетву.

³⁶Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

³⁶И који жње прима плату, и сабира род за живот вечни, да се радују заједно и који сеје и који жње;

³⁷Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

³⁷Јер је у том истинита беседа да је други који сеје а други који жње.

³⁸Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в[ наследството на] техния труд.

³⁸Ја вас послах да жњете где се ви не трудисте; други се трудише, а ви у посао њихов уђосте.

³⁹И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

³⁹И из града оног многи од Самарјана вероваше Га за беседу жене која сведочаше: Каза ми све што сам учинила.

⁴⁰И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

⁴⁰Кад дођоше, дакле, Самарјани к Њему, мољаху Га да би остао код њих; и онде оста два дана.

⁴¹И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

⁴¹И много их више верова за Његову беседу.

⁴²и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

⁴²А жени говораху: Сад не верујемо више за твоју беседу, јер сами чусмо и познасмо да је Овај заиста спас свету, Христос.

⁴³След два дни Той излезе от там и [отиде] в Галилея.

⁴³А после два дана изиђе оданде, и отиде у Галилеју:

⁴⁴Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

⁴⁴Јер сам Исус сведочаше да пророк на својој постојбини нема части.

⁴⁵И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

⁴⁵А кад дође у Галилеју, примише Га Галилејци који беху видели све што учини у Јерусалиму на празник; јер и они идоше на празник.

⁴⁶Прочее, [Исус] пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

⁴⁶Дође пак Исус опет у Кану галилејску, где претвори воду у вино. И беше неки царев човек чији син боловаше у Капернауму.

⁴⁷Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и [Го] помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

⁴⁷Овај чувши да Исус дође из Јудеје у Галилеју, дође к Њему и мољаше Га да сиђе и да му исцели сина; јер беше на самрти.

⁴⁸Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

⁴⁸И рече му Исус: Ако не видите знака и чудеса, не верујете.

⁴⁹Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

⁴⁹Рече Му царев човек: Господе! Сиђи док није умрло дете моје.

⁵⁰Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

⁵⁰Рече му Исус: Иди, син је твој здрав. И верова човек речи коју му рече Исус, и пође.

⁵¹И когато той вече слизаше [към дома си], слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

⁵¹И одмах кад он силажаше, гле, сретоше га слуге његове и јавише му говорећи: Син је твој здрав.

⁵²А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

⁵²Тада питаше за сахат у који му лакше би; и казаше му: Јуче у седмом сахату пусти га грозница.

⁵³И така бащата разбра, че [това е станало] в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

⁵³Тада разуме отац да беше онај сахат у који му рече Исус: Син је твој здрав. И верова он и сва кућа његова.

⁵⁴Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

⁵⁴Ово опет друго чудо учини Исус кад дође из Јудеје у Галилеју.