¹Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.

¹А потом беше празник јеврејски, и изиђе Исус у Јерусалим.

²А в Ерусалим, близо до овчата [порта], се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

²У Јерусалиму, пак, код Овчијих врата има бања, која се зове јеврејски Витезда, и око ње пет покривених тремова,

³В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.

³У којима лежаше мноштво болесника, слепих, хромих, сувих, који чекаху да се заљуја вода;

⁴Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].

⁴Јер анђео Господњи силажаше у одређено време у бању и мућаше воду; и који најпре улажаше пошто се замути вода, оздрављаше, макар каква болест да је на њему.

⁵И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.

⁵А онде беше један човек који тридесет и осам година беше болестан.

⁶Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече [боледувал], каза му: Искаш ли да оздравееш?

⁶Кад виде Исус овог где лежи, и разуме да је већ одавно болестан, рече му: Хоћеш ли да будеш здрав?

⁷Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.

⁷Одговори Му болесни: Да, Господе; али немам човека да ме спусти у бању кад се замути вода; а док ја дођем други сиђе пре мене.

⁸Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.

⁸Рече му Исус: Устани, узми одар свој и ходи.

⁹И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.

⁹И одмах оздрави човек, и узевши одар свој хођаше. А тај дан беше субота.

¹⁰Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.

¹⁰Тада говораху Јевреји ономе што оздрави: Данас је субота и не ваља ти одра носити.

¹¹Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?

¹¹А он им одговори: Који ме исцели он ми рече: Узми одар свој и ходи.

¹²Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?

¹²А они га запиташе: Ко је тај човек који ти рече: Узми одар свој и ходи?

¹³А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.

¹³А исцељени не знаше ко је; јер се Исус уклони, јер људства много беше на месту.

¹⁴По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

¹⁴А потом га нађе Исус у цркви и рече му: Ето си здрав, више не греши, да ти не буде горе.

¹⁵Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

¹⁵А човек отиде и каза Јеврејима да је оно Исус који га исцели.

¹⁶И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.

¹⁶И зато гоњаху Јевреји Исуса, и гледаху да Га убију, јер чињаше то у суботу.

¹⁷А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.

¹⁷А Исус им одговараше: Отац мој досле чини, и ја чиним.

¹⁸Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и [така] правеше Себе Си равен на Бога.

¹⁸И зато још више гледаху Јевреји да Га убију што не само квараше суботу него и Оцем својим називаше Бога и грађаше се једнак Богу.

¹⁹Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.

¹⁹А Исус одговарајући рече им: Заиста, заиста вам кажем: Син не може ништа чинити сам од себе него шта види да Отац чини; јер шта Он чини оно и Син чини онако;

²⁰Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.

²⁰Јер Отац Сина љуби, и све Му показује што сам чини; и показаће Му већа дела од ових да се ви чудите.

²¹Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.

²¹Јер као што Отац подиже мртве и оживљује, тако и Син које хоће оживљује.

²²Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,

²²Јер Отац не суди никоме, него сав суд даде Сину,

²³за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

²³Да сви поштују Сина као што Оца поштују. Ко не поштује Сина не поштује Оца који Га је послао.

²⁴Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

²⁴Заиста, заиста вам кажем: Ко моју реч слуша и верује Ономе који је мене послао, има живот вечни, и не долази на суд, него је прешао из смрти у живот.

²⁵Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.

²⁵Заиста, заиста вам кажем: Иде час и већ је настао, кад ће мртви чути глас Сина Божијег, и чувши оживети.

²⁶Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

²⁶Јер као што Отац има живот у себи, тако даде и Сину да има живот у себи;

²⁷и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.

²⁷И даде Му власт да и суд чини, јер је Син човечији.

²⁸Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,

²⁸Не дивите се овоме, јер иде час у који ће сви који су у гробовима чути глас Сина Божијег,

²⁹и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

²⁹И изићи ће који су чинили добро у васкрсење живота, а који су чинили зло у васкрсење суда.

³⁰Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

³⁰Ја не могу ништа чинити сам од себе; како чујем онако судим, и суд је мој праведан; јер не тражим воље своје него вољу Оца који ме је послао.

³¹Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.

³¹Ако ја сведочим за себе, сведочанство моје није истинито.

³²Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.

³²Има други који сведочи за мене; и знам да је истинито сведочанство што сведочи за мене.

³³Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.

³³Ви посласте к Јовану, и посведочи вам за истину;

³⁴(Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).

³⁴А ја не примам сведочанства од човека, него ово говорим да се ви спасете.

³⁵Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.

³⁵Он беше видело које гораше и светљаше, а ви се хтесте мало времена радовати његовом светљењу.

³⁶Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.

³⁶Али ја имам сведочанство веће од Јованова; јер послови које ми даде Отац да их свршим, ови послови које ја радим сведоче за мене да ме Отац посла.

³⁷И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

³⁷И Отац који ме посла сам сведочи за мене. Ни глас Његов кад чусте ни лице Његово видесте.

³⁸И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

³⁸И реч Његову немате у себи да стоји; јер ви не верујете Ономе кога Он посла.

³⁹Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,

³⁹Прегледајте писма, јер ви мислите да имате у њима живот вечни; и она сведоче за мене.

⁴⁰и [пак] не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

⁴⁰И нећете да дођете к мени да имате живот.

⁴¹От човеци слава не приемам;

⁴¹Ја не примам славе од људи.

⁴²но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

⁴²Него вас познајем да љубави Божије немате у себи.

⁴³Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

⁴³Ја дођох у име Оца свог и не примате ме; ако други дође у име своје, њега ћете примити.

⁴⁴Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.

⁴⁴Како ви можете веровати кад примате славу један од другог, а славе која је од јединог Бога не тражите?

⁴⁵Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

⁴⁵Не мислите да ћу вас тужити Оцу; има који вас тужи, Мојсије, у кога се ви уздате.

⁴⁶Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.

⁴⁶Јер да сте веровали Мојсију тако бисте веровали и мени; јер он писа за мене.

⁴⁷Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?

⁴⁷А кад његовим писмима не верујете како ћете веровати мојим речима?