¹След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; [и всякъде другаде в това евангелие.]}.

¹Потом отиде Исус преко мора галилејског код Тиверијаде.

²И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

²И за Њим иђаше мноштво народа, јер виђаху чудеса Његова која чињаше на болесницима.

³И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

³А Исус изиђе на гору, и онде сеђаше са ученицима својим.

⁴А наближаваше юдейският празник пасхата.

⁴А беше близу пасха, празник јеврејски.

⁵Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

⁵Подигнувши, дакле, Исус очи, и видевши да мноштво народа иде к Њему, рече Филипу: Где ћемо купити хлеба да ови једу?

⁶(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

⁶А ово говораше кушајући га, јер сам знаше шта ће чинити.

⁷Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

⁷Одговори Му Филип: Двеста гроша хлеба није доста да сваком од њих по мало допадне.

⁸Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

⁸Рече Му један од ученика Његових, Андрија, брат Симона Петра:

⁹Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

⁹Овде има једно момче које има пет хлебова јечмених и две рибе; али шта је то на толики свет!

¹⁰Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

¹⁰А Исус рече: Посадите људе. А беше траве много на ономе месту. Посади се дакле људи на број око пет хиљада.

¹¹Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

¹¹А Исус узевши оне хлебове, и давши хвалу, даде ученицима, а ученици онима који беху посађени; тако и од риба колико хтеше.

¹²И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

¹²И кад се наситише, рече ученицима својим: Скупите комаде што претекоше да ништа не пропадне.

¹³И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

¹³И скупише, и напунише дванаест котарица комада од пет хлебова јечмених што претече иза оних што су јели.

¹⁴Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

¹⁴А људи видевши чудо које учини Исус говораху: Ово је заиста онај пророк који треба да дође на свет.

¹⁵И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

¹⁵А кад разуме Исус да хоће да дођу да Га ухвате и да Га учине царем, отиде опет у гору сам.

¹⁶А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

¹⁶А кад би увече сиђоше ученици Његови на море,

¹⁷и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

¹⁷И уђоше у лађу, и пођоше преко мора у Капернаум. И већ се беше смркло, а Исус не беше дошао к њима.

¹⁸и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

¹⁸А море се подизаше од великог ветра.

¹⁹И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

¹⁹Возивши, пак, око двадесет и пет или тридесет потркалишта угледаше Исуса где иде по мору и беше дошао близу до лађе, и уплашише се.

²⁰Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

²⁰А Он им рече: Ја сам; не бојте се.

²¹Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

²¹Онда Га с радошћу узеше у лађу; и одмах лађа би на земљи у коју иђаху.

²²На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

²²Сутрадан, пак, народ који стајаше преко мора кад виде да лађе друге не беше онде осим оне једне што у њу уђоше ученици Његови, и да не уђе Исус с ученицима својим у лађу него сами ученици Његови отидоше,

²³(обаче [други] ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

²³А друге лађе из Тиверијаде дођоше близу оног места где једоше хлеб кад Господ даде хвалу,

²⁴и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

²⁴Кад виде народ да Исуса не беше онде ни ученика Његових, уђоше и они у лађе, и дођоше у Капернаум да траже Исуса.

²⁵И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

²⁵И нашавши Га преко мора рекоше Му: Рави! Кад си дошао овамо?

²⁶В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

²⁶Исус им одговори и рече: Заиста, заиста вам кажем: не тражите ме што чудеса видесте, него што једосте хлеба и наситисте се.

²⁷Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

²⁷Старајте се не за јело које пролази, него за јело које остаје за вечни живот, које ће вам дати Син човечији, јер овог потврди Отац Бог.

²⁸Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

²⁸А они Му рекоше: Шта ћемо чинити да радимо дела Божија?

²⁹Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

²⁹Одговори Исус и рече им: Ово је дело Божије да верујете оног кога Он посла.

³⁰Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

³⁰А они Му рекоше: Какав дакле ти показујеш знак да видимо и да верујемо? Шта радиш ти?

³¹Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

³¹Очеви наши једоше ману у пустињи, као што је написано: Хлеб с неба даде им да једу.

³²На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

³²Тада им рече Исус: Заиста, заиста вам кажем: Мојсије не даде вама хлеб с неба, него вам Отац мој даје хлеб истинити с неба;

³³Защото Божият хляб е [хлябът], който слиза от небето и дава живот на света.

³³Јер је хлеб Божији онај који силази с неба и даје живот свету.

³⁴Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

³⁴Тада Му рекоше: Господе! Дај нам свагда тај хлеб.

³⁵Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

³⁵А Исус им рече: Ја сам хлеб живота: Који мени долази неће огладнети, и који мене верује неће никад ожеднети.

³⁶Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

³⁶Него вам казах да ме и видесте и не верујете.

³⁷Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

³⁷Све што мени даје Отац к мени ће доћи; и који долази к мени нећу га истерати напоље.

³⁸защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

³⁸Јер сиђох с неба не да чиним вољу своју, него вољу Оца који ме посла.

³⁹И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

³⁹А ово је воља Оца који ме посла да од оног што ми даде ништа не изгубим, него да га васкрснем у последњи дан.

⁴⁰Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

⁴⁰А ово је воља Оног који ме посла да сваки који види Сина и верује Га има живот вечни; и ја ћу га васкрснути у последњи дан.

⁴¹Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

⁴¹Тада викаху Јевреји на Њега што рече: Ја сам хлеб који сиђе с неба.

⁴²И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

⁴²И говораху: Није ли ово Исус, син Јосифов, коме ми знамо оца и матер? Како дакле он говори: Ја сиђох с неба?

⁴³Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

⁴³Онда Исус одговори и рече им: Не вичите међу собом.

⁴⁴Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁴⁴Нико не може доћи к мени ако га не довуче Отац који ме посла; и ја ћу га васкрснути у последњи дан.

⁴⁵Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

⁴⁵У пророцима стоји написано: и биће сви научени од Бога. Сваки који чује од Оца и научи, доћи ће к мени.

⁴⁶Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

⁴⁶Не да је ко видео Оца осим Оног који је од Бога: Он виде Оца.

⁴⁷Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.

⁴⁷Заиста, заиста вам кажем: који верује мене има живот вечни.

⁴⁸Аз съм хлябът на живота.

⁴⁸Ја сам Хлеб живота.

⁴⁹Бащите ви ядоха манната в пустинята и [все пак] измряха.

⁴⁹Очеви ваши једоше ману у пустињи, и помреше.

⁵⁰Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

⁵⁰Ово је хлеб који силази с неба: да који од Њега једе не умре.

⁵¹Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.

⁵¹Ја сам хлеб живи који сиђе с неба; који једе од овог хлеба живеће вавек; и хлеб који ћу ја дати тело је моје, које ћу дати за живот света.

⁵²Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

⁵²А Јевреји се препираху међу собом говорећи: Како може овај дати нама тело своје да једемо?

⁵³Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

⁵³А Исус им рече: Заиста, заиста вам кажем: ако не једете тело Сина човечијег и не пијете крв Његову, нећете имати живот у себи.

⁵⁴Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

⁵⁴Који једе моје тело и пије моју крв има живот вечни, и ја ћу га васкрснути у последњи дан:

⁵⁵Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

⁵⁵Јер је тело моје право јело и крв моја право пиће.

⁵⁶Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

⁵⁶Који једе моје тело и пије моју крв стоји у мени и ја у њему.

⁵⁷Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

⁵⁷Као што ме посла живи Отац, и ја живим Оца ради; и који једе мене и он ће живети мене ради.

⁵⁸Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

⁵⁸Ово је хлеб који сиђе с неба: не као што ваши очеви једоше ману, и помреше; који једе хлеб овај живеће вавек.

⁵⁹Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

⁵⁹Ово рече у зборници кад учаше у Капернауму.

⁶⁰И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха [това], рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

⁶⁰Тада многи од ученика Његових који слушаху рекоше: Ово је тврда беседа! Ко је може слушати?

⁶¹Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

⁶¹А Исус знајући у себи да ученици Његови вичу на то, рече им: Зар вас ово саблажњава?

⁶²Тогава, [какво ще кажете], ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

⁶²А кад видите Сина човечијег да одлази горе где је пре био?

⁶³Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

⁶³Дух је оно што оживљава; тело не помаже ништа. Речи које вам ја рекох дух су и живот су.

⁶⁴Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

⁶⁴Али имају неки међу вама који не верују. Јер знаше Исус од почетка који су што не верују, и ко ће Га издати.

⁶⁵И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

⁶⁵И рече: Зато вам рекох да нико не може доћи к мени ако му не буде дано од Оца мог.

⁶⁶Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

⁶⁶Од тада многи од ученика Његових отидоше натраг, и више не иђаху с Њим.

⁶⁷За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

⁶⁷А Исус рече дванаесторици: Да нећете и ви отићи?

⁶⁸Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

⁶⁸Тада Му одговори Симон Петар: Господе! Коме ћемо ићи? Ти имаш речи вечног живота.

⁶⁹и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.

⁶⁹И ми веровасмо и познасмо да си Ти Христос, Син Бога Живога.

⁷⁰Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

⁷⁰Исус им одговори: Не изабрах ли ја вас дванаесторицу, и један је од вас ђаво?

⁷¹А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

⁷¹А говораше за Јуду Симонова Искариота, јер Га он хтеде издати, и беше један од дванаесторице.