¹След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

¹И потом хођаше Исус по Галилеји; јер по Јудеји не хтеде да ходи, јер гледаху Јевреји да Га убију.

²А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

²Беше пак близу празник јеврејски, грађење сеница.

³Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;

³Тада Му рекоше браћа Његова: Изиђи одавде и иди у Јудеју, да и ученици Твоји виде дела која чиниш;

⁴защото никой, [като] иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

⁴Јер нико не чини шта тајно, а сам тражи да је познат. Ако то чиниш јави себе свету.

⁵(Защото нито братята Му вярваха в Него).

⁵Јер ни браћа Његова не вероваху Га.

⁶А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

⁶Тада им рече Исус: Време моје још није дошло, а време је ваше свагда готово.

⁷Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

⁷Не може свет мрзети на вас: а на мене мрзи, јер ја сведочим за њ да су дела његова зла.

⁸Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

⁸Ви изиђите на празник овај: ја још нећу изићи на празник овај, јер се моје време још није навршило.

⁹И като им рече това, остана си в Галилея.

⁹Рекавши им ово оста у Галилеји.

¹⁰А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

¹⁰А кад изиђоше браћа Његова на празник, тада и сам изиђе, не јавно него као тајно.

¹¹Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

¹¹А Јевреји Га тражаху на празник и говораху: Где је он?

¹²И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

¹²И беху за Њ многе распре у народу: једни говораху да је добар, а други: Није, него вара народ.

¹³Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.

¹³Али нико не говораше јавно за Њ од страха јеврејског.

¹⁴Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе в храма и почна да поучава.

¹⁴Али одмах у половини празника изиђе Исус у цркву и учаше.

¹⁵Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

¹⁵И дивљаху се Јевреји говорећи: Како овај зна књиге, а није се учио?

¹⁶Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

¹⁶Тада им одговори Исус и рече: Моја наука није моја, него Оног који ме је послао.

¹⁷Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

¹⁷Ко хоће Његову вољу творити, разумеће је ли ова наука од Бога или ја сам од себе говорим.

¹⁸Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

¹⁸Који говори сам од себе, славу своју тражи; а ко тражи славу оног који га је послао, он је истинит и у њему нема неправде.

¹⁹Не даде ли ви Моисей закона? но [пак] никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

¹⁹Не даде ли Мојсије вама закон и нико од вас не живи по закону? Зашто тражите да ме убијете?

²⁰Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

²⁰Одговори народ и рече: Је ли ђаво у теби? Ко тражи да те убије?

²¹Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите [на Мене] поради него.

²¹Одговори Исус и рече им: Једно дело учиних и сви се дивите томе.

²²Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

²²Мојсије вам даде да се обрезујете (не као да је од Мојсија него од отаца); и у суботу обрезујете човека.

²³Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

²³Ако се човек у суботу обрезује да се не поквари закон Мојсијев, срдите ли се на мене што свега човека исцелих у суботу?

²⁴Не съдете по изглед, но съдете справедливо.

²⁴Не гледајте ко је ко кад судите, него праведан суд судите.

²⁵Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?

²⁵Тада говораху неки од Јерусалимљана: Није ли то онај ког траже да убију?

²⁶Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

²⁶И гле, како говори слободно и ништа му не веле: Да не дознаше наши кнезови да је он заиста Христос?

²⁷Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

²⁷Али овог знамо откуда је; а Христос кад дође, нико неће знати откуда је.

²⁸Затова Исус, като поучаваше в храма, извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

²⁸Тада Исус повика у цркви учећи и рече: и мене познајете и знате откуда сам; и сам од себе не дођох, него има Истинити који ме посла, ког ви не знате.

²⁹Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

²⁹Ја Га знам, јер сам од Њега и Он ме посла.

³⁰И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

³⁰Тада гледаху да Га ухвате; и нико не метну на Њ руке, јер још не беше дошао час Његов.

³¹Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

³¹А од народа многи Га вероваше, и говораху: Кад дође Христос еда ли ће више чудеса чинити него Овај што чини?

³²Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

³²Чуше фарисеји од народа такав говор за Њега, и послаше фарисеји и главари свештенички слуге да Га ухвате.

³³Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и [тогава] ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

³³Тада рече Исус: Још сам мало времена с вама, па идем к Ономе који ме посла.

³⁴Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

³⁴Тражићете ме и нећете ме наћи; и где сам ја ви не можете доћи.

³⁵На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

³⁵А Јевреји рекоше међу собом: Куда ће овај ићи да га ми не нађемо? Неће ли ићи међу растркане Грке, и Грке учити?

³⁶Какво [значи] тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето съм Аз вие не можете да дойдете?

³⁶Шта значи ова реч што рече: Тражићете ме и нећете ме наћи; и где сам ја ви не можете доћи?

³⁷А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

³⁷А у последњи велики дан празника стајаше Исус и викаше говорећи: Ко је жедан нека дође к мени и пије.

³⁸Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

³⁸Који ме верује, као што писмо рече, из његова тела потећи ће реке живе воде.

³⁹А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе [даден], понеже Исус още не бе се прославил.

³⁹А ово рече за Духа ког после примише они који верују у име Његово: јер Дух Свети још не беше на њима, јер Исус још не беше прослављен.

⁴⁰За туй, [някои] от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.

⁴⁰А многи од народа чувши ове речи говораху: Ово је заиста пророк.

⁴¹Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

⁴¹Други говораху: Ово је Христос. А једни говораху: Зар ће Христос из Галилеје доћи?

⁴²Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

⁴²Не каза ли писмо да ће Христос доћи од семена Давидовог, и из села Витлејема одакле беше Давид?

⁴³И така възникна раздор между народа за Него.

⁴³Тако распра постаде у народу Њега ради.

⁴⁴И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

⁴⁴А неки од њих хтеше да Га ухвате; али нико не метну руку на Њ.

⁴⁵Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

⁴⁵Дођоше пак слуге ка главарима свештеничким и фарисејима; и они им рекоше: Зашто га не доведосте?

⁴⁶Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].

⁴⁶А слуге одговорише: Никад човек није тако говорио као овај човек.

⁴⁷А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

⁴⁷Тада им одговорише фарисеји: Зар се и ви преваристе?

⁴⁸Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

⁴⁸Верова ли га ко од кнезова или од фарисеја?

⁴⁹Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.

⁴⁹Него народ овај, који не зна закон, проклет је.

⁵⁰Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

⁵⁰Рече им Никодим што долази к Њему ноћу, који беше један од њих:

⁵¹Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

⁵¹Еда ли закон наш суди човеку докле га најпре не саслуша и дозна шта чини?

⁵²Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

⁵²Одговорише му и рекоше: Ниси ли и ти из Галилеје? Разгледај и види да пророк из Галилеје не долази.

⁵³И всеки отиде у дома си.

⁵³И отидоше сваки својој кући.