¹А Исус отиде на Елеонския хълм.

¹А Исус отиде на гору Маслинску.

²И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

²А ујутру опет дође у цркву, и сав народ иђаше к Њему; и седавши учаше их.

³И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

³А књижевници и фарисеји доведоше к Њему жену ухваћену у прељуби, и поставивши је на среду

⁴Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

⁴Рекоше Му: Учитељу! Ова је жена ухваћена сад у прељуби;

⁵А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

⁵А Мојсије нам у закону заповеди да такве камењем убијамо; а ти шта велиш?

⁶И това казаха да Го изпитват, за да имат за [какво] да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

⁶Ово, пак, рекоше кушајући Га да би Га имали за шта окривити. А Исус саже се доле и писаше прстом по земљи (не гледајући на њих).

⁷Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.

⁷А кад Га једнако питаху, исправи се и рече им: Који је међу вама без греха нека најпре баци камен на њу.

⁸И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

⁸Па се опет саже доле и писаше по земљи.

⁹А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите [и следваха] до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

⁹А кад они то чуше, и покарани будући од своје савести излажаху један за другим почевши од старешина до последњих; и оста Исус сам и жена стојећи на среди.

¹⁰И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?

¹⁰А кад се Исус исправи, и не видевши ни једног до саму жену, рече јој: Жено! Где су они што те тужаху? Ниједан те не осуди?

¹¹И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

¹¹А она рече: Ниједан, Господе! А Исус јој рече: Ни ја те не осуђујем, иди, и одселе више не греши.

¹²Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

¹²Исус им, пак, опет рече: Ја сам видело свету: ко иде за мном неће ходити по тами, него ће имати видело живота.

¹³Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

¹³Тада Му рекоше фарисеји: Ти сам за себе сведочиш: сведочанство твоје није истинито.

¹⁴Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, [пак] свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

¹⁴Исус одговори и рече им: Ако ја сведочим сам за себе истинито је сведочанство моје: јер знам откуда дођох и куда идем; а ви не знате откуда долазим и куда идем.

¹⁵Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

¹⁵Ви судите по телу, ја не судим никоме.

¹⁶И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз [съм], и Отец, Който Ме е изпратил.

¹⁶И ако судим ја, суд је мој прав: јер нисам сам, него ја и Отац који ме посла.

¹⁷И в закона, да, във вашия [закон] е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

¹⁷А и у закону вашем стоји написано да је сведочанство двојице људи истинито.

¹⁸Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

¹⁸Ја сам који сведочим сам за себе, и сведочи за мене Отац који ме посла.

¹⁹Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отец Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

¹⁹Тада Му говораху: Где је отац твој? Исус одговори: Ни мене знате ни Оца мог; кад бисте знали мене, знали бисте и Оца мог.

²⁰Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

²⁰Ове речи рече Исус код хазне Божије кад учаше у цркви; и нико Га не ухвати, јер још не беше дошао час Његов.

²¹И пак им рече [Исус]: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

²¹А Исус им опет рече: Ја идем, и тражићете ме; и помрећете у свом греху; куд ја идем ви не можете доћи.

²²Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

²²Тада рекоше Јевреји: Да се неће сам убити, што говори: Куд ја идем ви не можете доћи?

²³И рече им: Вие сте от тия, [които] са долу; Аз съм от ония, [които] са [горе]. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

²³И рече им: Ви сте од нижих, ја сам од виших; ви сте од овог света, ја нисам од овог света.

²⁴По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм [това, което казвам], в греховете си ще умрете.

²⁴Тако вам казах да ћете помрети у гресима својим; јер ако не узверујете да сам ја, помрећете у гресима својим.

²⁵Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

²⁵Тада Му говораху: Ко си ти? И рече им Исус: Почетак, како вам и кажем.

²⁶Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

²⁶Много имам за вас говорити и судити; али Онај који ме посла истинит је, и ја оно говорим свету што чух од Њега.

²⁷Те не разбраха, че им говореше за Отца.

²⁷Не разумеше, дакле, да им говораше за Оца.

²⁸Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм [това което казвам], и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

²⁸А Исус им рече: Кад подигнете Сина човечијег, онда ћете дознати да сам ја, и да ништа сам од себе не чиним; него како ме научи Отац мој онако говорим.

²⁹И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

²⁹И Онај који ме посла са мном је. Не остави Отац мене самог; јер ја свагда чиним шта је Њему угодно.

³⁰Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.

³⁰Кад ово говораше, многи Га вероваше.

³¹Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

³¹Тада Исус говораше оним Јеврејима који Му вероваше: Ако ви останете на мојој беседи, заиста ћете бити ученици моји,

³²и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

³²И познаћете истину, и истина ће вас избавити.

³³Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

³³Одговорише и рекоше Му: Ми смо семе Авраамово, и никоме нисмо робовали никад; како ти говориш да ћемо се избавити?

³⁴Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

³⁴Исус им одговори: Заиста, заиста вам кажем да је сваки који чини грех роб греху.

³⁵А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

³⁵А роб не остаје у кући вавек, син остаје вавек.

³⁶Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

³⁶Ако вас, дакле, Син избави, заиста ћете бити избављени.

³⁷Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

³⁷Знам да сте семе Авраамово; али гледате да ме убијете, јер моја беседа не може у вас да стане.

³⁸Аз говоря това, което съм видял у [Моя] Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

³⁸Ја говорим шта видех од Оца свог; и ви тако чините шта видесте од оца свог.

³⁹Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

³⁹Одговорише и рекоше Му: Отац је наш Авраам. Исус им рече: Кад бисте ви били деца Авраамова, чинили бисте дела Авраамова.

⁴⁰А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

⁴⁰А сад гледате мене да убијете, човека који вам истину казах коју чух од Бога: Тако Авраам није чинио.

⁴¹Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

⁴¹Ви чините дела оца свог. Тада Му рекоше: Ми нисмо рођени од курварства: једног Оца имамо, Бога.

⁴²Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

⁴²А Исус им рече: Кад би Бог био ваш Отац, љубили бисте мене; јер ја од Бога изиђох и дођох; јер не дођох сам од себе, него ме Он посла.

⁴³Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

⁴³Зашто не разумете говор мој? Јер не можете речи моје да слушате.

⁴⁴Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на [лъжата] баща.

⁴⁴Ваш је отац ђаво; и сласти оца свог хоћете да чините: он је крвник људски од почетка, и не стоји на истини; јер нема истине у њему; кад говори лаж, своје говори: јер је лажа и отац лажи.

⁴⁵А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

⁴⁵А мени не верујете, јер ја истину говорим.

⁴⁶Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

⁴⁶Који ме од вас кори за грех? Ако ли истину говорим, зашто ми ви не верујете?

⁴⁷Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

⁴⁷Ко је од Бога речи Божије слуша; зато ви не слушате, јер нисте од Бога.

⁴⁸Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

⁴⁸Тада одговорише Јевреји и рекоше Му: Не говоримо ли ми право да си ти Самарјанин, и да је ђаво у теби.

⁴⁹Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

⁴⁹Исус одговори: У мени ђавола нема, него поштујем Оца свог; а ви мене срамотите.

⁵⁰Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

⁵⁰А ја не тражим славе своје; има који тражи и суди.

⁵¹Истина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

⁵¹Заиста, заиста вам кажем: ко одржи реч моју неће видети смрт довека.

⁵²Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

⁵²Тада Му рекоше Јевреји: Сад видесмо да је ђаво у теби: Авраам умре и пророци, а ти говориш: Ко одржи реч моју неће окусити смрт довека.

⁵³Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

⁵³Еда ли си ти већи од оца нашег Авраама, који умре? И пророци помреше: ко се ти сам градиш?

⁵⁴Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

⁵⁴Исус одговори: Ако се ја сам славим, слава је моја ништа: Отац је мој који ме слави, за ког ви говорите да је ваш Бог.

⁵⁵и [пак] не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.

⁵⁵И не познајете Га, а ја Га знам; и ако кажем да Га не знам бићу лажа као ви. Него Га знам, и реч Његову држим.

⁵⁶Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

⁵⁶Авраам, отац ваш, био је рад да види дан мој; и виде, и обрадова се.

⁵⁷Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?

⁵⁷Тада Му рекоше Јевреји: Још ти нема педесет година, и Авраама ли си видео?

⁵⁸Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

⁵⁸А Исус им рече: Заиста, заиста вам кажем: Ја сам пре него се Авраам родио.

⁵⁹Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].

⁵⁹Тада узеше камење да баце на Њ; а Исус се сакри, и изађе из цркве прошавши између њих и отиде тако.