¹И когато заминаваше, видя един сляпороден човек.

¹И пролазећи виде човека слепог од рођења.

²И учениците Му Го попитаха казвайки: Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?

²И запиташе Га ученици Његови говорећи: Рави! Ко сагреши, или овај или родитељи његови, те се роди слеп?

³Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.

³Исус одговори: Ни он сагреши ни родитељи његови, него да се јаве дела Божија на њему.

⁴Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.

⁴Мени ваља радити дела Оног који ме посла док је дан: доћи ће ноћ кад нико не може радити.

⁵Когато съм в света, светлина съм на света.

⁵Док сам на свету видело сам свету.

⁶Като рече това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;

⁶Рекавши ово пљуну на земљу и начини као од пљувачке, и помаза калом очи слепоме,

⁷и рече му: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи Пратен). И тъй, той отиде, уми се, и дойде прогледал.

⁷И рече: Иди умиј се у бањи силоамској (које значи послан). Отиде, дакле, и уми се, и дође гледајући.

⁸А съседите и ония, които бяха виждали по-преди, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?

⁸А суседи и који га беху видели пре да беше слеп говораху: Није ли ово онај што сеђаше и прошаше?

⁹Едни казваха: Той е; други казваха: Не, а прилича на него. Той каза: Аз съм.

⁹Једни говораху: Он је; а други: Налик је на њ. А он говораше: Ја сам.

¹⁰Затова му рекоха: Тогава как ти се отвориха очите?

¹⁰Тада му говораху: Како ти се отворише очи?

¹¹Той отговори: Човекът който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми, и рече ми: Иди на Силоам и умий се. И тъй отидох, и като се умих прогледах.

¹¹Он одговори и рече: Човек који се зове Исус начини као, и помаза очи моје, и рече ми: Иди у бању силоамску и умиј се. А кад отидох и умих се, прогледах.

¹²Тогава му рекоха: Где е Той? Казва: Не зная.

¹²Тада му рекоше: Где је он? Рече: Не знам.

¹³Завеждат при фарисеите някогашния слепец.

¹³Тада га поведоше к фарисејима, оног што беше некад слеп.

¹⁴А беше събота, когато Исус направи калта и му отвори очите.

¹⁴А беше субота кад начини Исус као и отвори му очи.

¹⁵И тъй, пак го питаха и фарисеите как е прогледал. И той им рече: Кал тури на очите ми, умих се и гледам.

¹⁵Тада га опет питаху и фарисеји како прогледа. А он им рече: Као метну ми на очи, и умих се и видим.

¹⁶Затова някои от фарисеите казваха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор по между им.

¹⁶Тада говораху неки од фарисеја: Није овај човек од Бога јер не светкује суботе. Други говораху: Како може човек грешан таква чудеса чинити? И поста распра међу њима.

¹⁷Казват пак на слепеца: Ти що казваш за Него, като ти е отворил очите? И той рече: Пророк е.

¹⁷Рекоше, дакле, опет слепцу: Шта кажеш ти за њега што ти отвори очи твоје? А он рече: Пророк је.

¹⁸Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на прогледалия,

¹⁸Тада Јевреји не вероваше за њега да беше слеп и прогледа, док не дозваше родитеље оног што је прогледао,

¹⁹та ги попитаха казвайки: Тоя ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?

¹⁹И запиташе их говорећи: Је ли ово ваш син за кога ви говорите да се роди слеп? Како, дакле, сад види?

²⁰Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син, и че се роди сляп;

²⁰А родитељи његови одговорише им и рекоше: Знамо да је ово син наш и да се роди слеп,

²¹а как сега вижда, не знаем; или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е на възраст, сам нека говори за себе си.

²¹А како сад види не знамо: или ко му отвори очи ми не знамо; он је велики, питајте њега, нека сам каже за себе.

²²Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха вече споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал, [че е] Христос.

²²Ово рекоше родитељи његови, јер се бојаху Јевреја; јер се Јевреји беху договорили да буде искључен из зборнице ко Га призна за Христа.

²³По тая причина родителите му рекоха: Той е на възраст, него питайте.

²³Зато рекоше родитељи његови: Он је велики, питајте њега.

²⁴И тъй, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му рекоха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.

²⁴Тада, по други пут дозваше човека који је био слеп и рекоше му: Дај Богу славу; ми знамо да је човек овај грешан.

²⁵А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам.

²⁵А он одговори и рече: Је ли грешан не знам; само знам да ја бејах слеп, а сад видим.

²⁶Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?

²⁶Тада му опет рекоше: Шта ти учини, како отвори очи твоје?

²⁷Отговори им: Казах ви ей сега, и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?

²⁷Одговори им: Ја вам већ казах, и не слушасте; шта ћете опет слушати? Већ ако и ви хоћете ученици његови да будете?

²⁸Тогава те го изругаха, казвайки: Ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици.

²⁸А они га укорише, и рекоше му: Ти си ученик његов, а ми смо ученици Мојсијеви.

²⁹Ние знаем, че на Моисея Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.

²⁹Ми знамо да с Мојсијем говори Бог; а овог не знамо откуда је

³⁰Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете от къде е, но [пак] ми отвори очите.

³⁰А човек одговори и рече им: То и јесте за чудо што ви не знате откуд је, а Он отвори очи моје.

³¹Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.

³¹А знамо да Бог не слуша грешника; него ако ко поштује Бога и вољу Његову твори, оног слуша.

³²А пък от века не се е чуло да е отворил някой очи на сляпороден човек.

³²Откако је света није чувено да ко отвори очи рођеном слепцу.

³³Ако не беше Този Човек от Бога, не би могъл нищо да стори.

³³Кад Он не би био од Бога не би могао ништа чинити.

³⁴Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха вън. {Или: Отлъчиха го.}

³⁴Одговорише и рекоше му: Ти си се родио сав у гресима, па зар ти нас да учиш? И истераше га напоље.

³⁵Чу Исус, че го изпъдили вън, и, като го намери, рече: Ти вярваш ли в Божия Син?

³⁵Исус чу да га истераше напоље; и нашавши га рече му; верујеш ли ти Сина Божијег?

³⁶Той в отговор рече: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?

³⁶Он одговори и рече: Ко је, Господе, да Га верујем?

³⁷Исус му рече: И видял си Го, и Който говори с тебе, Той е.

³⁷А Исус му рече: и видео си га, и који говори с тобом Га је.

³⁸А той рече: Вярвам Господи; и поклони Му се.

³⁸А он рече: Верујем Господе! И поклони Му се.

³⁹И Исус рече: За съдба дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.

³⁹И рече Исус: Ја дођох на суд на овај свет, да виде који не виде, и који виде да постану слепи.

⁴⁰Ония от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, рекоха Му: Да не сме и ние слепи?

⁴⁰И чуше ово неки од фарисеја који беху с Њим, и рекоше Му: Еда ли смо ми слепи?

⁴¹Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но [понеже] сега казвате: Виждаме, грехът ви остава.

⁴¹Рече им Исус: Када бисте били слепи не бисте имали греха, а сад говорите да видите, тако ваш грех остаје.