¹Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

¹Заиста, заиста вам кажем: ко не улази на врата у тор овчији него прелази на другом месту он је лупеж и хајдук;

²А който влиза през вратата, овчар е на овцете.

²А који улази на врата јесте пастир овцама.

³Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

³Њему вратар отвара, и овце глас његов слушају, и своје овце зове по имену, и изгони их;

⁴Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.

⁴И кад своје овце истера, иде пред њима, и овце иду за њим, јер познају глас његов.

⁵А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.

⁵А за туђином неће да иду, него беже од њега, јер не познају глас туђи.

⁶Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.

⁶Ову причу каза им Исус, али они не разумеше шта то беше што им каза.

⁷Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.

⁷Тада им рече Исус опет: Заиста, заиста вам кажем: ја сам врата к овцама.

⁸Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

⁸Сви колико их год дође пре мене лупежи су и хајдуци; али их овце не послушаше.

⁹Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

⁹Ја сам врата; ко уђе кроза ме спашће се, и ући ће и изићи ће, и пашу ће наћи.

¹⁰Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

¹⁰Лупеж не долази низашта друго него да украде и убије и погуби; ја дођох да имају живот и изобиље.

¹¹Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.

¹¹Ја сам пастир добри; пастир добри душу своју полаже за овце.

¹²Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.

¹²А најамник, који није пастир, коме нису овце своје, види вука где иде, и оставља овце, и бежи: и вук зграби овце и распуди их;

¹³[Той бяга] защото е наемник, и не го е грижа за овцете.

¹³А најамник бежи, јер је најамник и не мари за овце.

¹⁴Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,

¹⁴Ја сам пастир добри и знам своје, и моје мене знају.

¹⁵също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.

¹⁵Као што мене зна Отац и ја знам Оца; и душу своју полажем за овце.

¹⁶И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

¹⁶И друге овце имам које нису из овог тора, и оне ми ваља довести; и чуће глас мој, и биће једно стадо и један пастир.

¹⁷Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

¹⁷Зато ме Отац љуби, јер ја душу своју полажем да је опет узмем.

¹⁸Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.

¹⁸Нико је не отима од мене, него је ја сам од себе полажем. Власт имам положити је и власт имам узети је опет. Ову сам заповест примио од Оца свог.

¹⁹Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.

¹⁹Тада опет поста распра међу Јеврејима за ове речи.

²⁰Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?

²⁰Многи од њих говораху: У њему је ђаво, и полудео је; шта га слушате?

²¹Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?

²¹Други говораху: Ове речи нису лудога; зар може ђаво слепима очи отварати?

²²И настъпи в Ерусалим празникът на освещението [на храма]. Беше зима;

²²А беше тада празник обновљења у Јерусалиму, и беше зима.

²³и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.

²³И ходаше Исус у цркви по трему Соломуновом.

²⁴Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.

²⁴А Јевреји Га опколише, и говораху Му: Докле ћеш мучити душе наше? Ако си ти Христос, кажи нам слободно.

²⁵Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.

²⁵Исус им одговори: Ја вам казах, па не верујете. Дела која творим ја у име Оца свог она сведоче за ме.

²⁶Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.

²⁶Али ви не верујете; јер нисте од мојих оваца, као што вам казах.

²⁷Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.

²⁷Овце моје слушају глас мој, и ја познајем њих, и за мном иду.

²⁸И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

²⁸И ја ћу им дати живот вечни, и никад неће изгинути, и нико их неће отети из руке моје.

²⁹Отец Ми, Който Ми [ги] даде, е по-голям от всички; и никой не може да [ги] грабне от ръката на Отца.

²⁹Отац мој који ми их даде већи је од свих; и нико их не може отети из руке Оца мог.

³⁰Аз и Отец едно сме.

³⁰Ја и Отац једно смо.

³¹Юдеите пак взеха камъни за да Го убият.

³¹А Јевреји опет узеше камење да Га убију.

³²Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела [искате да] Ме убиете с камъни?

³²Исус им одговори: Многа вам добра дела јавих од Оца свог; за које од оних дела бацате камење на ме?

³³Юдеите Му отговориха: Не за добро дело [искаме да] Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.

³³Одговорише Му Јевреји говорећи: За добро дело не бацамо камење на те, него за хулу на Бога, што ти, човек будући, градиш се Бог.

³⁴Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?

³⁴Исус им одговори: Не стоји ли написано у закону вашем: Ја рекох: богови сте?

³⁵Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),

³⁵Ако оне назва боговима којима реч Божија би, и писмо се не може покварити;

³⁶то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?

³⁶Како ви говорите Ономе ког Отац посвети и посла на свет: Хулу на Бога говориш, што рекох: Ја сам Син Божји?

³⁷Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;

³⁷Ако не творим дела Оца свог не верујте ми.

³⁸но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.

³⁸Ако ли творим, ако мени и не верујете, делима мојим верујте, да познате и верујете да је Отац у мени и ја у Њему.

³⁹Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.

³⁹Тада опет гледаху да Га ухвате; али им се измаче из руку.

⁴⁰И отиде отвъд Иордан, на мястото, гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.

⁴⁰И отиде опет преко Јордана на оно место где Јован пре крштаваше; и оста онде.

⁴¹И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.

⁴¹И многи дођоше к Њему и говораху: Јован не учини ни једног чуда, али све што каза Јован за Овог истина беше.

⁴²И там мнозина повярваха в Него.

⁴²И многи вероваше Га онде.