¹Един [човек на име] Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.

¹Беше пак један болесник, Лазар из Витаније из села Марије и Марте, сестре њене.

²(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).

²(А Марија, које брат Лазар боловаше, беше она што помаза Господа миром и отре ноге Његове својом косом.)

³И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.

³Онда послаше сестре к Њему говорећи: Господе! Гле, онај који Ти је мио болестан је.

⁴А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

⁴А кад чу Исус, рече: Ова болест није на смрт, него на славу Божију, да се прослави Син Божји с ње.

⁵А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.

⁵А Исус љубљаше Марту и сестру њену и Лазара.

⁶Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.

⁶А кад чу да је болестан, тада оста два дана на оном месту где беше.

⁷А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.

⁷А потом рече ученицима: Хајдемо опет у Јудеју.

⁸Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?

⁸Ученици Му рекоше: Рави! Сад Јудејци хтедоше да Те убију камењем, па опет хоћеш да идеш онамо?

⁹Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.

⁹Исус одговори: Није ли дванаест сахата у дану? Ко дању иде не спотиче се, јер види видело овог света;

¹⁰Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.

¹⁰А ко иде ноћу спотиче се, јер нема видела у њему.

¹¹Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.

¹¹Ово каза, и потом им рече: Лазар, наш пријатељ, заспа; него идем да га пробудим.

¹²Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

¹²Онда Му рекоше ученици Његови: Господе! Ако је заспао, устаће.

¹³Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.

¹³А Исус им рече за смрт његову, а они мишљаху да говори за спавање сна.

¹⁴Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.

¹⁴Тада им Исус каза управо: Лазар умре.

¹⁵И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.

¹⁵И мило ми је вас ради што нисам био онамо да верујете; него хајдемо к њему.

¹⁶Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.

¹⁶Онда Тома, који се зваше Близанац, рече ученицима: Хајдемо и ми да помремо с њим.

¹⁷И тъй, като дойде Исус, намери, че [Лазар] бил от четири дни в гроба.

¹⁷А кад дође Исус нађе га, а он већ четири дана у гробу.

¹⁸А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;

¹⁸(А Витанија беше близу Јерусалима око петнаест потркалишта.)

¹⁹и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.

¹⁹И многи од Јудејаца беху дошли к Марти и Марији да их теше за братом њиховим.

²⁰Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.

²⁰Кад Марта дакле чу да Исус иде, изађе преда Њ, а Марија сеђаше дома.

²¹Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.

²¹Онда рече Марта Исусу: Господе! Да си Ти био овде не би мој брат умро.

²²Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.

²²А и сад знам да шта заиштеш у Бога даће ти Бог.

²³Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.

²³Исус јој рече: Брат ће твој устати.

²⁴Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.

²⁴Марта Му рече: Знам да ће устати о васкрсењу, у последњи дан.

²⁵Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;

²⁵А Исус јој рече: Ја сам васкрсење и живот; који верује мене ако и умре живеће.

²⁶и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?

²⁶И ниједан који живи и верује мене неће умрети вавек. Верујеш ли ово?

²⁷Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.

²⁷Рече Му: Да, Господе! Ја веровах да си Ти Христос, Син Божји који је требало да дође на свет.

²⁸И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.

²⁸И ово рекавши отиде те зовну тајно Марију, сестру своју говорећи: Учитељ је дошао, и зове те.

²⁹И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.

²⁹А она кад чу, уста брзо и отиде к Њему.

³⁰Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

³⁰Јер Исус још не беше дошао у село, него беше на оном месту где Га срете Марта.

³¹А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

³¹А Јудејци онда који беху с њом у кући и тешаху је, кад видеше Марију да брзо уста и изиђе, пођоше за њом говорећи да иде на гроб да плаче онамо.

³²И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

³²А Марија како дође где беше Исус, и виде Га, паде на ноге Његове говорећи Му: Господе! Да си Ти био овде, не би умро мој брат.

³³Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

³³Онда Исус кад је виде где плаче, и где плачу Јудејци који дођоше с њом, згрози се у духу, и сам постаде жалостан.

³⁴И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

³⁴И рече: Где сте га метнули? Рекоше Му: Господе! Хајде да видиш.

³⁵Исус се просълзи.

³⁵Ударише сузе Исусу.

³⁶Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

³⁶Онда Јудејци говораху: Гледај како га љубљаше,

³⁷А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

³⁷А неки од њих рекоше: Не могаше ли овај који отвори очи слепцу учинити да и овај не умре?

³⁸Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

³⁸А Исус опет се згрози у себи, и дође на гроб; а беше пећина, и камен лежаше на њој.

³⁹Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в [гроба].

³⁹Исус рече: Узмите камен. Рече Му Марта, сестра оног што је умро: Господе! Већ смрди; јер су четири дана како је умро.

⁴⁰Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

⁴⁰Исус јој рече: Не рекох ли ти да ако верујеш видећеш славу Божју?

⁴¹И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

⁴¹Узеше, дакле, камен где лежаше мртвац; а Исус подиже очи горе, и рече: Оче! Хвала Ти што си ме услишио.

⁴²Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

⁴²А ја знадох да ме свагда слушаш; него рекох народа ради који овде стоји, да верују да си ме Ти послао.

⁴³Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

⁴³И ово рекавши зовну гласно: Лазаре! Изиђи напоље.

⁴⁴Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

⁴⁴И изиђе мртвац обавит платном по рукама и по ногама, и лице његово убрусом повезано. Исус им рече: Разрешите га и пустите нек иде.

⁴⁵Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори [Исус], повярваха в Него.

⁴⁵Онда многи од Јудејаца који беху дошли к Марији и видеше шта учини Исус, вероваше Га.

⁴⁶А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

⁴⁶А неки од њих отидоше к фарисејима и казаше им шта учини Исус.

⁴⁷Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

⁴⁷Онда главари свештенички и фарисеји сабраше скупштину, и говораху: Шта ћемо чинити? Човек овај чини многа чудеса.

⁴⁸Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

⁴⁸Ако га оставимо тако, сви ће га веровати; па ће доћи Римљани и узети нам земљу и народ.

⁴⁹А един от тях [на име] Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

⁴⁹А један од њих, по имену Кајафа, који оне године беше поглавар свештенички, рече им: Ви не знате ништа;

⁵⁰нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

⁵⁰И не мислите да је нама боље да један човек умре за народ, неголи да народ сав пропадне.

⁵¹Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

⁵¹А ово не рече сам од себе, него, будући поглавар свештенички оне године, прорече да Исусу ваља умрети за народ;

⁵²и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

⁵²И не само за народ, него да и расејану децу Божију скупи уједно.

⁵³И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

⁵³Од тога, дакле, дана договорише се да Га убију.

⁵⁴Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

⁵⁴А Исус више не хођаше јавно по Јудејцима, него оданде отиде у крај близу пустиње у град по имену Јефрем, и онде хођаше с ученицима својим.

⁵⁵А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

⁵⁵А беше близу пасха јеврејска, и многи из оног краја дођоше у Јерусалим пре пасхе да се очисте.

⁵⁶И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

⁵⁶Тада тражаху Исуса, и стојећи у цркви говораху међу собом: Шта мислите ви зашто не долази на празник?

⁵⁷А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

⁵⁷А главари свештенички и фарисеји издаше заповест ако Га ко опази где је, да јави да Га ухвате.