¹А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

¹А Исус пре пасхе на шест дана дође у Витанију где беше Лазар што умре, кога подиже из мртвих.

²Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

²Онде Му, пак, зготовише вечеру, и Марта служаше, а и Лазар сеђаше с њим за трпезом;

³Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

³А Марија узевши литру правог нардовог многоценог мира помаза ноге Исусове, и отре косом својом ноге Његове; а кућа се напуни мириса од мира.

⁴Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

⁴Онда рече један од ученика Његових, Јуда Симонов Искариотски, који Га после издаде:

⁵Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

⁵Зашто се ово миро не продаде за триста гроша и не даде сиромасима?

⁶А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката [или], кутийката.} вземаше [от] това, което пускаха в нея.

⁶А ово не рече што се стараше за сиромахе, него што беше лупеж, и имаше ковчежић, и ношаше што се меташе у њ.

⁷Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

⁷А Исус рече: Не дирајте у њу; она је то дохранила за дан мог погреба;

⁸Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

⁸Јер сиромахе свагда имате са собом, а мене немате свагда.

⁹А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

⁹Разуме, пак, многи народ из Јудеје да је онде и дођоше не само Исуса ради него и да виде Лазара ког подиже из мртвих.

¹⁰А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

¹⁰А главари свештенички договорише се да и Лазара убију;

¹¹защото поради него мнозина от юдеите отиваха [към страната на Исуса] и вярваха в Него.

¹¹Јер многи њега ради иђаху из Јудеје и вероваху Исуса.

¹²На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

¹²А сутрадан, многи од народа који беше дошао на празник, чувши да Исус иде у Јерусалим

¹³взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

¹³Узеше гране од финика и изиђоше Му на сусрет, и викаху говорећи: Осана! Благословен који иде у име Господње, цар Израиљев.

¹⁴А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

¹⁴А Исус нашавши магаре уседе на њ, као што је писано:

¹⁵"Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

¹⁵Не бој се кћери Сионова, ево цар твој иде седећи на магарету.

¹⁶Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

¹⁶Али ово ученици Његови не разумеше пре: него кад се прослави Исус онда се опоменуше да ово беше за Њега писано, и ово Му учинише.

¹⁷Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше [за това чудо].

¹⁷А народ сведочаше који беше пре с Њим кад Лазара изазва из гроба и подиже га из мртвих.

¹⁸По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

¹⁸Зато Га и срете народ, јер чуше да Он учини ово чудо.

¹⁹За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

¹⁹А фарисеји говораху међу собом: Видите да ништа не помаже? Гле, свет иде за њим.

²⁰А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

²⁰А беху неки Грци који беху дошли на празник да се моле Богу.

²¹Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

²¹Они дакле приступише к Филипу, који беше из Витсаиде галилејске, и мољаху га говорећи: Господине! Ми бисмо хтели да видимо Исуса.

²²Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

²²Дође Филип и каза Андрији, а Андрија и Филип опет казаше Исусу.

²³А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

²³А Исус одговори им говорећи: Дође час да се прослави Син човечији.

²⁴Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

²⁴Заиста, заиста вам кажем: Ако зрно пшенично паднувши на земљу не умре, оно једно остане; ако ли умре много рода роди;

²⁵Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

²⁵Који љуби душу своју изгубиће је, а ко мрзи на душу своју на овом свету, сачуваће је за живот вечни.

²⁶Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

²⁶Ко мени служи, за мном нек иде, и где сам ја онде и слуга мој нек буде; и ко мени служи оног ће поштовати Отац мој.

²⁷Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

²⁷Сад је душа моја жалосна; и шта да кажем? Оче! Сачувај ме од овог часа; али за то дођох на час овај.

²⁸Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

²⁸Оче! Прослави име своје! Тада глас дође с неба: И прославио сам и опет ћу прославити.

²⁹На това, народът, който стоеше там, като чу [гласа] каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

²⁹А кад чу народ који стајаше, говораху: Гром загрми; а други говораху: Анђео му говори.

³⁰Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

³⁰Исус одговори и рече: Овај глас не би мене ради него народа ради.

³¹Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

³¹Сад је суд овом свету; сад ће бити истеран кнез овог света напоље.

³²И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

³²И кад ја будем подигнут од земље, све ћу привући к себи.

³³А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

³³А ово говораше да покаже каквом ће смрти умрети.

³⁴Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

³⁴Народ Му одговори: Ми чусмо из закона да ће Христос остати вавек; како ти говориш да се сину човечијем ваља подигнути? Ко је тај син човечији?

³⁵Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

³⁵А Исус им рече: Још је мало времена видело с вама; ходите док видело имате да вас тама не обузме; јер ко ходи по тами не зна куда иде.

³⁶Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

³⁶Док видело имате верујте видело, да будете синови видела. Рекавши ово Исус отиде и сакри се од њих.

³⁷Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

³⁷Ако је и чинио толика чудеса пред њима, опет Га не вероваху;

³⁸за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой [от нас] е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

³⁸Да се збуде реч Исаије пророка који рече: Господе! Ко верова говорењу нашем? И рука Господња коме се откри?

³⁹Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

³⁹Зато не могаху веровати, јер опет рече Исаија:

⁴⁰"Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

⁴⁰Заслепио је очи њихове и окаменио срца њихова, да не виде очима ни срцем разумеју, и не обрате се да их исцелим.

⁴¹Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

⁴¹Ово рече Исаија кад виде славу Његову и говори за Њега.

⁴²Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не [Го] изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

⁴²Али опет и од кнезова многи Га вероваше; него ради фарисеја не признаваху, да не би били изгнани из зборнице;

⁴³защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

⁴³Јер им већма омиле слава људска него слава Божија.

⁴⁴А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

⁴⁴А Исус повика и рече: Ко мене верује не верује мене, него Оног који ме посла;

⁴⁵И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

⁴⁵И ко види мене, види Оног који ме посла.

⁴⁶Аз дойдох [като] светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

⁴⁶Ја дођох видело на свет, да ниједан који ме верује не остане у тами.

⁴⁷И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

⁴⁷И ко чује моје речи и не верује, ја му нећу судити; јер ја не дођох да судим свету, него да спасем свет.

⁴⁸Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

⁴⁸Који се одрече мене, и не прима речи моје, има себи судију: реч коју ја говорих она ће му судити у последњи дан;

⁴⁹Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

⁴⁹Јер ја од себе не говорих, него Отац који ме посла Он ми даде заповест шта ћу казати и шта ћу говорити.

⁵⁰И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

⁵⁰И знам да је заповест Његова живот вечни. Шта ја дакле говорим онако говорим као што ми рече Отац.