¹А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

¹А пред празник пасхе знајући Исус да Му дође час да пређе из овог света к Оцу, како је љубио своје који беху на свету, до краја их љуби.

²И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

²И по вечери, кад већ ђаво беше метнуо у срце Јуди Симонову Искариотском да Га изда,

³като знаеше [Исус], че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

³Знајући Исус да Му све Отац даде у руке, и да од Бога изиђе, и к Богу иде,

⁴стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

⁴Устаде од вечере, и скиде своје хаљине, и узе убрус те се запреже;

⁵После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

⁵Потом усу воду у умиваоницу, и поче прати ноге ученицима и отирати убрусом којим беше запрегнут.

⁶И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

⁶Онда дође к Симону Петру, и он Му рече: Господе! Зар Ти моје ноге да опереш?

⁷Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

⁷Исус одговори и рече му: Шта ја чиним ти сад не знаш, али ћеш после дознати.

⁸Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

⁸Рече Му Петар: Никад Ти нећеш опрати моје ноге. Исус му одговори: Ако те не оперем немаш део са мном.

⁹Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

⁹Рече Му Симон Петар: Господе! Не само ноге моје, него и руке и главу.

¹⁰Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

¹⁰Исус му рече: Опраном не треба до само ноге опрати, јер је сав чист; и ви сте чисти, али не сви.

¹¹Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

¹¹Јер знаше издајника свог, зато рече: Нисте сви чисти.

¹²А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

¹²А кад им опра ноге, узе хаљине своје, и седавши опет за трпезу рече им: Знате ли шта ја учиних вама?

¹³Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

¹³Ви зовете мене учитељем и Господом; и право велите: јер јесам.

¹⁴И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

¹⁴Кад дакле ја опрах вама ноге, Господ и учитељ, и ви сте дужни један другом прати ноге.

¹⁵Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

¹⁵Јер ја вам дадох углед да и ви тако чините као што ја вама учиних.

¹⁶Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

¹⁶Заиста, заиста вам кажем: Није слуга већи од господара свог, нити је посланик већи од оног који га је послао.

¹⁷Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

¹⁷Кад ово знате, благо вама ако га извршујете.

¹⁸Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но [това стана], за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, [той] дигна своята пета против Мене".

¹⁸Не говорим за све вас, јер ја знам које изабрах; него да се збуде писмо: Који са мном хлеб једе подиже пету своју на ме.

¹⁹Отсега ви казвам [това нещо] преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз [това, което рекох].

¹⁹Сад вам кажем пре него се збуде, да кад се збуде, верујете да сам ја.

²⁰Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

²⁰Заиста, заиста вам кажем: Који прима оног кога пошаљем мене прима; а ко прима мене прима Оног који ме посла.

²¹Като рече това, Исус се развълнува в духа [Си], и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

²¹Рекавши ово Исус поста жалостан у духу, и посведочи и рече: Заиста, заиста вам кажем: Један између вас издаће ме.

²²Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

²²Онда се ученици згледаху међу собом, и чуђаху се за кога говори.

²³А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

²³А један од ученика Његових, ког Исус љубљаше, сеђаше за трпезом на крилу Исусовом.

²⁴Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи [ни] за кого говори.

²⁴Онда намаже на њега Симон Петар да запита ко би то био за кога говори.

²⁵А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

²⁵А он леже на прси Исусове и рече Му: Господе! Ко је то?

²⁶Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

²⁶Исус одговори: Онај је коме ја умочивши залогај дам. И умочивши залогај даде Јуди Симоновом Искариотском.

²⁷И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

²⁷И по залогају тада уђе у њега сотона. Онда му рече Исус: Шта чиниш чини брже.

²⁸А никой от седящите [на трапезата] не разбра защо му рече това;

²⁸А ово не разуме нико од оних што сеђаху за трпезом зашто му рече.

²⁹защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката [или], кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

²⁹А неки мишљаху, будући да у Јуде беше кеса, да му Исус рече: Купи шта треба за празник; или да да шта сиромашнима.

³⁰И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

³⁰А он узевши залогај одмах изиђе; а беше ноћ.

³¹А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

³¹Кад он изиђе, онда Исус рече: Сад се прослави Син човечији и Бог се прослави у Њему.

³²и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

³²Ако се Бог прослави у Њему, и Бог ће Њега прославити у себи, и одмах ће Га прославити.

³³Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

³³Дечице! Још сам мало с вама; тражићете ме, и као што рекох Јудејцима: Куда ја идем ви не можете доћи, и вама говорим сад.

³⁴Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

³⁴Нову вам заповест дајем да љубите један другог, као што ја вас љубих, да се и ви љубите међу собом.

³⁵По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

³⁵По томе ће сви познати да сте моји ученици, ако будете имали љубав међу собом.

³⁶Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

³⁶Рече Му Симон Петар: Господе! Куда идеш? Исус му одговори: Куда ја идем не можеш сад ићи за мном, али ћеш после поћи за мном.

³⁷Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

³⁷Петар Му рече: Господе! Зашто сад не могу ићи за Тобом? Душу ћу своју положити за Те.

³⁸Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.

³⁸Одговори му Исус: Душу ли ћеш своју положити за ме? Заиста, заиста ти кажем: неће петао запевати док ме се трипут не одрекнеш.