¹А в първия ден на седмицата, сутринта рано, [жените] дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.

¹А у први дан недељни дођоше врло рано на гроб, и донесоше мирисе што приправише, и неке друге жене с њима;

²И намериха камъка отвален от гроба.

²Али нађоше камен одваљен од гроба.

³И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.

³И ушавши не нађоше тело Господа Исуса.

⁴И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.

⁴И кад се оне чуђаху томе, гле, два човека сташе пред њима у сјајним хаљинама;

⁵И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а [мъжете] им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

⁵А кад се оне уплашише и оборише лица к земљи, рекоше им: Што тражите Живога међу мртвима?

⁶Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

⁶Није овде; него устаде; опомените се како вам каза кад беше још у Галилеји,

⁷като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.

⁷Говорећи да Син човечији треба да се преда у руке људи грешника и да се разапне и трећи дан да устане.

⁸И спомниха си думите Му.

⁸И опоменуше се речи Његових.

⁹И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

⁹И вративши се од гроба јавише све ово једанаесторици и свима осталим.

¹⁰А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата [майка] и другите жени с тях, [които] казаха тия неща на апостолите.

¹⁰А то беше Магдалина Марија и Јована и Марија Јаковљева и остале с њима које казаше ово апостолима.

¹¹А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.

¹¹И њима се учинише њихове речи као лаж, и не вероваше им.

¹²А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните [сложени] отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.

¹²А Петар уставши отрча ка гробу, и наткучивши се виде саме хаљине где леже, и отиде чудећи се у себи шта би.

¹³И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим.

¹³И гле, двојица од њих иђаху у онај дан у село које беше далеко од Јерусалима шездесет потркалишта и зваше се Емаус.

¹⁴И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало.

¹⁴А они говораху међу собом о свима овим догађајима.

¹⁵И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

¹⁵И кад се они разговараху и запиткиваху један другог, и Исус приближи се, и иђаше с њима.

¹⁶но очите им се удържаха да Го не познаят.

¹⁶А очи им се држаху да Га не познаше.

¹⁷И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

¹⁷А Он им рече: Какав је то разговор који имате међу собом идући, и што сте невесели?

¹⁸И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?

¹⁸А један, по имену Клеопа, одговарајући рече Му: Зар си ти један од црквара у Јерусалиму који ниси чуо шта је у њему било ових дана?

¹⁹И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;

¹⁹И рече им: Шта? А они Му рекоше: За Исуса Назарећанина, који беше пророк, силан у делу и у речи пред Богом и пред свим народом;

²⁰и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.

²⁰Како Га предадоше главари свештенички и кнезови наши те се осуди на смрт, и разапеше Га?

²¹А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

²¹А ми се надасмо да је Он Онај који ће избавити Израиља; али сврх свега тога ово је данас трећи дан како то би.

²²При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,

²²А уплашише нас и жене неке од наших које су биле рано на гробу,

²³и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

²³И не нашавши тела његовог дођоше говорећи да су им се анђели јавили који су казали да је Он жив.

²⁴И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.

²⁴И идоше једни од наших на гроб, и нађоше тако као што и жене казаше, али Њега не видеше.

²⁵И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!

²⁵И Он им рече: О безумни и спорог срца за веровање свега што говорише пророци!

²⁶Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?

²⁶Није ли то требало да Христос претрпи и да уђе у славу своју?

²⁷И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им [писаното] за Него във всичките писания.

²⁷И почевши од Мојсија и од свих пророка казиваше им шта је за Њега у свему писму.

²⁸И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.

²⁸И приближише се к селу у које иђаху, и Он чињаше се да хоће даље да иде.

²⁹Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

²⁹И они Га устављаху говорећи: Остани с нама, јер је дан нагао, и близу је ноћ. И уђе с њима да ноћи.

³⁰И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.

³⁰И кад сеђаше с њима за трпезом, узе хлеб и благословивши преломи га и даде им.

³¹И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.

³¹Тада се њима отворише очи и познаше Га. И Њега нестаде.

³²И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?

³²И они говораху један другом: Не гораше ли наше срце у нама кад нам говораше путем и кад нам казиваше писмо?

³³И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,

³³И уставши онај час, вратише се у Јерусалим, и нађоше у скупу једанаесторицу и који беху с њима,

³⁴които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.

³⁴Који говораху: Заиста устаде Господ, и јави се Симону.

³⁵Те пък разправиха [станалото] по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.

³⁵И они казаше шта би на путу, и како Га познаше кад преломи хлеб.

³⁶И когато говореха за това, сам [Исус] застана посред тях и каза им: Мир вам!

³⁶А кад они ово говораху, и сам Исус стаде међу њима, и рече им: Мир вам.

³⁷А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

³⁷А они се уплашише, и поплашени будући, мишљаху да виде духа.

³⁸И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

³⁸И рече им: Шта се плашите? И зашто такве мисли улазе у срца ваша?

³⁹Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.

³⁹Видите руке моје и ноге моје: ја сам главом; опипајте ме и видите; јер дух тела и костију нема као што видите да ја имам.

⁴⁰И като рече това, показа им ръцете и нозете Си.

⁴⁰И ово рекавши показа им руке и ноге.

⁴¹Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?

⁴¹А док они још не вероваху од радости и чуђаху се рече им: Имате ли овде шта за јело?

⁴²И дадоха Му част от печена риба [и меден сок].

⁴²А они Му даше комад рибе печене, и меда у саћу.

⁴³И взе та яде пред тях.

⁴³И узевши изједе пред њима.

⁴⁴И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

⁴⁴И рече им: Ово су речи које сам вам говорио још док сам био с вама, да све треба да се сврши шта је за мене написано у закону Мојсијевом и у пророцима и у псалмима.

⁴⁵Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.

⁴⁵Тада им отвори ум да разумеју писмо.

⁴⁶И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

⁴⁶И рече им: Тако је писано, и тако је требало да Христос пострада и да устане из мртвих трећи дан;

⁴⁷и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.

⁴⁷И да се проповеда покајање у име Његово и опроштење греха по свим народима почевши од Јерусалима.

⁴⁸Вие сте свидетели на това.

⁴⁸А ви сте сведоци овоме.

⁴⁹И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.

⁴⁹И гле, ја ћу послати обећање Оца свог на вас; а ви седите у граду јерусалимском док се не обучете у силу с висине.

⁵⁰И ги заведе до [едно място] срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови

⁵⁰И изведе их напоље до Витаније, и подигнувши руке своје благослови их.

⁵¹И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.

⁵¹И кад их благосиљаше, одступи од њих, и узношаше се на небо.

⁵²И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

⁵²И они Му су поклонише, и вратише се у Јерусалим с великом радошћу.

⁵³и бяха постоянно в храма [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].

⁵³И беху једнако у цркви хвалећи и благосиљајући Бога. Амин.