¹Тогава цялото множество техни [хора] стана и Го заведе при Пилата.

¹И уставши њих све мноштво, одведоше Га к Пилату.

²И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

²И почеше Га тужити говорећи: Овог нађосмо да отпађује народ наш, и забрањује давати ћесару данак, и говори да је он Христос цар.

³А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти [право] казваш.

³А Пилат Га запита: Ти ли си цар јудејски? А Он одговарајући рече му: Ти кажеш.

⁴И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

⁴А Пилат рече главарима свештеничким и народу: Ја не налазим никакве кривице на овом човеку.

⁵А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея [и е следвал] даже до тук.

⁵А они наваљиваху говорећи: Он буни људе учећи по свој Јудеји почевши од Галилеје довде.

⁶А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

⁶А Пилат чувши за Галилеју запита: Зар је он Галилејац?

⁷И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

⁷И разумевши да је из подручја Иродовог посла Га Ироду, који такође беше у Јерусалиму оних дана.

⁸А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

⁸А Ирод, видевши Исуса, би му врло мило; јер је одавно желео да Га види, јер је много слушао за Њега, и надаше се да ће видети од Њега какво чудо.

⁹И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

⁹И пита Га много које за шта; али му Он ништа не одговори.

¹⁰А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

¹⁰А главари свештенички и књижевници стајаху, и једнако тужаху Га.

¹¹Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

¹¹А Ирод осрамотивши Га са својим војницима, и наругавши Му се, обуче Му белу хаљину, и посла Га натраг Пилату.

¹²В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди [това] враждуваха един против друг.

¹²И у тај се дан помирише Пилат и Ирод међу собом; јер пре беху у завади.

¹³Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

¹³А Пилат сазвавши главаре свештеничке и кнезове и народ

¹⁴Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

¹⁴Рече им: Доведосте ми овог човека као који народ отпађује, и ето ја га пред вама испитах, и не налазим на овом човеку ниједну кривицу што ви на њега говорите;

¹⁵Нито пък Ирод[ намерил]; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно[ наказание].

¹⁵А ни Ирод, јер сам га слао к њему; и ето се не налази ништа да је учинио што би заслуживало смрт.

¹⁶И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

¹⁶Дакле, да га избијем па да пустим.

¹⁷[А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

¹⁷А требаше о сваком празнику пасхе да им пусти по једног сужња.

¹⁸Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

¹⁸Али народ сав повика говорећи: Узми овог, а пусти нам Вараву;

¹⁹(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

¹⁹Који беше бачен у тамницу за некакву буну учињену у граду и за крв.

²⁰И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

²⁰А Пилат опет рече да би он хтео пустити Исуса.

²¹А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

²¹А они викаху говорећи: Распни га, распни.

²²А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за [което да] заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

²²А он им трећи пут рече: Какво је дакле он зло учинио? Ја ништа на њему не нађох што би заслуживало смрт; дакле да га избијем па да пустим.

²³Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

²³А они једнако наваљиваху с великом виком, и искаху да се Га разапне; и надвлада вика њихова и главара свештеничких.

²⁴И Пилат реши да изпълни искането им:

²⁴И Пилат пресуди да буде као што они ишту.

²⁵пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

²⁵И пусти оног што искаху, који беше бачен у тамницу за буну и за крв; а Исуса остави на њихову вољу.

²⁶И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

²⁶И кад Га поведоше, ухватише неког Симона Киринца који иђаше из поља, и метнуше на њега крст да носи за Исусом.

²⁷И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

²⁷А за Њим иђаше мноштво народа и жена, које плакаху и нарицаху за Њим.

²⁸А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

²⁸А Исус обазревши се на њих рече: Кћери јерусалимске! Не плачите за мном, него плачите за собом и за децом својом.

²⁹защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

²⁹Јер гле, иду дани у које ће се рећи: Благо нероткињама, и утробама које не родише, и сисама које не дојише.

³⁰Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

³⁰Тада ће почети говорити горама: Падните на нас; и бреговима: Покријте нас.

³¹Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

³¹Јер кад се овако ради од сировог дрвета, шта ће бити од сувог?

³²И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

³²Вођаху пак и друга два злочинца да погубе с Њим.

³³И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно [Му], а другия отляво.

³³И кад дођоше на место које се зваше костурница, онде разапеше Њега и злочинце, једног с десне стране а другог с леве.

³⁴А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за [тях].

³⁴А Исус говораше: Оче! Опрости им; јер не знаду шта чине. А делећи Његове хаљине бацаху коцке.

³⁵И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

³⁵И народ стајаше те гледаше, а и кнезови с њима ругаху Му се говорећи: Другима поможе, нека помогне и себи, ако је он Христос, избраник Божји.

³⁶Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

³⁶А и војници Му се ругаху, и приступаху к Њему и даваху Му оцат,

³⁷Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

³⁷И говораху: Ако си ти цар јудејски помози сам себи.

³⁸А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

³⁸А беше над Њим и натпис написан словима грчким и латинским и јеврејским: Ово је цар јудејски.

³⁹И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

³⁹А један од обешених злочинаца хуљаше на Њега говорећи: Ако си ти Христос помози себи и нама.

⁴⁰А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

⁴⁰А други одговарајући ћуткаше га и говораше: Зар се ти не бојиш Бога, кад си и сам осуђен тако?

⁴¹И ние справедливо [сме осъдени], защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

⁴¹И ми смо још праведно осуђени; јер примамо по својим делима као што смо заслужили; али Он никакво зло није учинио.

⁴²И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

⁴²И рече Исусу: Опомени ме се, Господе, кад дођеш у царство своје.

⁴³А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

⁴³И рече му Исус: Заиста ти кажем данас, бићеш са мном у рају.

⁴⁴А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

⁴⁴А беше око шестог сахата, и тама би по свој земљи до сахата деветог.

⁴⁵като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

⁴⁵И помрча сунце, и завес црквени раздре се напола.

⁴⁶И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

⁴⁶И повикавши Исус гласно рече: Оче! У руке Твоје предајем дух свој. И рекавши ово издахну.

⁴⁷И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

⁴⁷А кад виде капетан шта би, стаде хвалити Бога говорећи: Заиста овај човек беше праведник.

⁴⁸А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

⁴⁸И сав народ који се беше скупио да гледа ово, кад виде шта бива, врати се бијући се у прси своје.

⁴⁹А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

⁴⁹А сви Његови знанци стајаху издалека, и жене које беху ишле за Њим из Галилеје, и гледаху ово.

⁵⁰И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

⁵⁰И гле, човек, по имену Јосиф, саветник, човек добар и праведан,

⁵¹който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

⁵¹(Он не беше пристао на њихов савет и на посао) из Ариматеје града јудејског, који и сам чекаше царство Божије,

⁵²той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

⁵²Он приступивши к Пилату заиска тело Исусово.

⁵³И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

⁵³И скиде Га, и обави платном, и метну Га у гроб исечен, у коме нико не беше никад метнут.

⁵⁴И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

⁵⁴И дан беше петак, и субота освиташе.

⁵⁵И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

⁵⁵А жене које беху дошле с Исусом из Галилеје, идоше за Јосифом, и видеше гроб и како се тело метну.

⁵⁶И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

⁵⁶Вративши се пак приправише мирисе и миро; и у суботу дакле осташе на миру по закону.