¹А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

¹Приближаваше се пак празник пријесних хлебова који се зове пасха.

²И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

²И гледаху главари свештенички и књижевници како би Га убили; али се бојаху народа.

³Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

³А сотона уђе у Јуду, који се зваше Искариот, и који беше један од дванаесторице.

⁴и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

⁴И отишавши говори с главарима свештеничким и са старешинама како ће им Га издати.

⁵И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

⁵И они се обрадоваше, и уговорише да му даду новце.

⁶И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

⁶И он се обрече, и тражаше згодно време да им Га преда тајно од народа.

⁷И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

⁷А дође дан пресних хлебова у који требаше клати пасху;

⁸И прати [Исус] Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

⁸И посла Петра и Јована рекавши: Идите уготовите нам пасху да једемо.

⁹А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

⁹А ови Му рекоше: Где хоћеш да уготовимо?

¹⁰А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

¹⁰А Он им рече: Ето кад уђете у град, срешће вас човек који носи воду у крчагу; идите за њим у кућу у коју он уђе,

¹¹и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

¹¹И кажите домаћину: Учитељ вели: где је гостионица где ћу јести пасху с ученицима својим?

¹²И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

¹²И он ће вам показати велику собу прострту; онде уготовите.

¹³И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹³А они отидоше и нађоше као што им каза; и уготовише пасху.

¹⁴И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

¹⁴И кад дође час, седе за трпезу, и дванаест апостола с Њим.

¹⁵И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

¹⁵И рече им: Врло сам желео да ову пасху једем с вама пре него пострадам;

¹⁶защото ви казвам, че няма [вече] да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

¹⁶Јер вам кажем да је одселе нећу јести док се не сврши у царству Божијем.

¹⁷И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

¹⁷И узевши чашу даде хвалу, и рече: Узмите је и разделите међу собом;

¹⁸защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

¹⁸Јер вам кажем да нећу пити од рода виноградског док не дође царство Божије.

¹⁹И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

¹⁹И узевши хлеб даде хвалу, и преломивши га даде им говорећи: Ово је тело моје које се даје за вас; ово чините за мој спомен.

²⁰Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

²⁰А тако и чашу по вечери, говорећи: Ова је чаша нови завет мојом крви која се за вас пролива.

²¹Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

²¹Али ево рука издајника мог са мном је на трпези.

²²Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

²²И Син човечији, дакле, иде као што је уређено; али тешко човеку ономе који Га издаје!

²³И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

²³И они сташе тражити међу собом који би, дакле, од њих био који ће то учинити.

²⁴Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

²⁴А поста и препирање међу њима који би се држао међу њима да је највећи.

²⁵А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

²⁵А Он им рече: Цареви народни владају народом, а који њиме управљају, зову се добротвори.

²⁶Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

²⁶Али ви немојте тако; него који је највећи међу вама нека буде као најмањи, и који је старешина нека буде као слуга.

²⁷Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

²⁷Јер који је већи, који седи за трпезом или који служи? Није ли онај који седи за трпезом? А ја сам међу вама као слуга.

²⁸А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

²⁸А ви сте они који сте се одржали са мном у мојим напастима.

²⁹Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

²⁹И ја остављам вама царство као што је Отац мој мени оставио:

³⁰да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

³⁰Да једете и пијете за трпезом мојом у царству мом, и да седите на престолима и судите над дванаест кољена Израиљевих.

³¹[И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска [всички], за да ви пресее като жито;

³¹Рече пак Господ: Симоне! Симоне! Ево вас иште сотона да би вас чинио као пшеницу.

³²но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

³²А ја се молих за тебе да твоја вера не престане; и ти кад год обративши се утврди браћу своју.

³³[Петър] Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

³³А он Му рече: Господе! С Тобом готов сам и у тамницу и на смрт ићи.

³⁴А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

³⁴А Он рече: Кажем ти, Петре! Данас неће запевати петао док се трипут не одрекнеш да ме познајеш.

³⁵И рече им: Когато ви пратих [без] кесия, без торба и [без] обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

³⁵И рече им: Кад вас послах без кесе и без торбе и без обуће, еда вам шта недостаде? А они рекоше: Ништа.

³⁶И рече им: Но сега, който няма [кесия], нека я вземе, така и торба; и който няма [кесия], нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

³⁶А Он им рече: Али сад који има кесу нека је узме, тако и торбу; а који нема нека прода хаљину своју и купи нож.

³⁷защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото [писаното] за Мене [наближава] към [своето] изпълнение.

³⁷Јер вам кажем да још и ово треба на мени да се изврши што стоји у писму: И међу злочинце метнуше Га. Јер шта је писано за мене, свршује се.

³⁸И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

³⁸А они рекоше: Господе! Ево овде два ножа. А Он им рече: Доста је.

³⁹И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

³⁹И изишавши отиде по обичају на гору Маслинску; а за Њим отидоше ученици Његови.

⁴⁰И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

⁴⁰А кад дође на место рече им: Молите се Богу да не паднете у напаст.

⁴¹И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

⁴¹И сам одступи од њих како се може каменом добацити, и клекнувши на колена мољаше се Богу

⁴²Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

⁴²Говорећи: Оче! Кад би хтео да пронесеш ову чашу мимо мене! Али не моја воља него Твоја да буде.

⁴³И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

⁴³А анђео Му се јави с неба, и крепи Га.

⁴⁴И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

⁴⁴И будући у борењу, мољаше се боље; зној пак Његов беше као капље крви које капаху на земљу.

⁴⁵И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

⁴⁵И уставши од молитве дође к ученицима својим, и нађе их, а они спавају од жалости,

⁴⁶Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

⁴⁶И рече им: Што спавате? Устаните, молите се Богу да не паднете у напаст.

⁴⁷Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

⁴⁷Док Он још пак говораше, гле, народ и један од дванаесторице, који се зваше Јуда, иђаше пред њима, и приступи к Исусу да Га целива. Јер им он беше дао знак: Кога целивам онај је.

⁴⁸А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

⁴⁸А Исус му рече: Јуда! Зар целивом издајеш Сина човечијег?

⁴⁹И тия, които бяха около [Исуса], като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

⁴⁹А кад они што беху с Њим видеше шта ће бити, рекоше Му: Господе, да бијемо ножем?

⁵⁰И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

⁵⁰И удари један од њих слугу поглавара свештеничког, и одсече му десно ухо.

⁵¹А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

⁵¹А Исус одговарајући рече: Оставите то. И дохвативши се до уха његовог исцели га.

⁵²А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата [стража] и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

⁵²А главарима свештеничким и војводама црквеним и старешинама који беху дошли на Њ рече Исус: Зар као на хајдука изиђосте с ножевима и кољем да ме ухватите?

⁵³Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

⁵³Сваки дан био сам с вама у цркви и не дигосте руку на мене; али је сад ваш час и област таме.

⁵⁴И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

⁵⁴А кад Га ухватише, одведоше Га и уведоше у двор поглавара свештеничког. А Петар иђаше за Њим издалека.

⁵⁵И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

⁵⁵А кад они наложише огањ насред двора и сеђаху заједно, и Петар сеђаше међу њима.

⁵⁶И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

⁵⁶Видевши га, пак, једна слушкиња где седи код огња, и погледавши на њ рече: и овај беше с њим.

⁵⁷А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

⁵⁷А он Га се одрече говорећи: Жено! Не познајем га.

⁵⁸След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

⁵⁸И мало затим, виде га други и рече: и ти си од њих. А Петар рече: Човече! Нисам.

⁵⁹И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

⁵⁹И пошто прође око једног сахата, други неко потврђиваше говорећи: Заиста и овај беше с њим; јер је Галилејац.

⁶⁰А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

⁶⁰А Петар рече: Човече! Не знам шта говориш. И одмах док он још говораше запева петао.

⁶¹И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

⁶¹И обазревши се Господ погледа на Петра, и Петар се опомену речи Господње како му рече: Пре него петао запева одрећи ћеш ме се трипут.

⁶²И излезе вън та плака горко.

⁶²И изишавши напоље плака горко.

⁶³И мъжете, които държаха[ Исуса], ругаеха Го и Го биеха,

⁶³А људи који држаху Исуса ругаху Му се, и бијаху Га.

⁶⁴и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

⁶⁴И покривши Га, бијаху Га по образу и питаху Га говорећи: Прореци ко Те удари?

⁶⁵И много други хули изговориха против Него.

⁶⁵И друге многе хуле говораху на Њ.

⁶⁶И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

⁶⁶И кад свану, сабраше се старешине народне и главари свештенички и књижевници, и одведоше Га у свој суд

⁶⁷Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

⁶⁷Говорећи: Јеси ли ти Христос? Кажи нам. А Он им рече: Ако вам и кажем, нећете веровати.

⁶⁸и ако [ви] задам въпрос, не ще отговорите.

⁶⁸А ако вас и запитам, нећете ми одговорити, нити ћете ме пустити.

⁶⁹Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

⁶⁹Одселе ће Син човечији седити с десне стране силе Божије.

⁷⁰И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие[ право] казвате; защото съм.

⁷⁰Сви пак рекоше: Ти ли си дакле син Божји? А Он им рече: Ви кажете да сам ја.

⁷¹А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.

⁷¹А они рекоше: Шта нам требају више сведочанства? Јер сами чусмо из уста његових.