¹А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил.

¹А синови Аронови, Надав и Авијуд, узевши сваки своју кадионицу метнуше огањ у њих и на огањ метнуше кад, и принесоше пред Господом огањ туђ, а то им не беше заповедио.

²За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа.

²Тада дође огањ од Господа и удари их, те погибоше пред Господом.

³Тогава рече Моисей на Аарона: Това е, което говори Господ, като каза: Аз ще се осветя в ония, които се приближават при Мене, и ще се прославя пред всичките люде. А Аарон мълчеше.

³Тада рече Мојсије Арону: То је што је казао Господ говорећи: У онима који приступају к мени бићу свет и пред целим народом прославићу се. А Арон оћуте.

⁴И Моисей повика Мисаила и Елисафана, синовете на Аароновия стрика Озиил, и рече им: Пристъпете, вдигнете братята си отпред светилището и изнесете ги вън от стана.

⁴А Мојсије позва Мисаила и Елисафана синове Озила стрица Ароновог, и рече им: Ходите и изнесите браћу своју испред светиње напоље из логора.

⁵Те, прочее, пристъпиха и ги изнесоха с хитоните им вън от стана, според както рече Моисей.

⁵И приступише и изнесоше их у кошуљама њиховим напоље из логора, као што рече Мојсије.

⁶Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара: Главите си да не откриете, и дрехите си да не раздерете, за да не умрете и да не дойде гняв на цялото общество; но за изгарянето, което подклади Господ, нека плачат братята ви, целият Израилев дом.

⁶Тада рече Мојсије Арону и Елеазару и Итамару, синовима његовим: Немојте откривати глава својих, ни хаљина својих раздирати, да не изгинете и да се Господ не разгневи на сав збор; него браћа ваша, сав род Израиљев, нека плаче ради пожара који учини Господ.

⁷И да не излезете от входа на шатъра за срещане, за да не умрете; защото мирото за Господното помазване е на вас. И те направиха според както каза Моисей.

⁷И с врата шатора од састанка немојте излазити, да не изгинете, јер је на вама уље помазања Господњег. И учинише по речи Мојсијевој.

⁸След това Господ говори на Аарона, казвайки:

⁸И Господ рече Арону говорећи:

⁹Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти ни синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения,

⁹Вино и силовито пиће немој пити ти ни синови твоји с тобом, кад улазите у шатор од састанка да не изгинете. То нека вам је уредба вечна од колена на колено.

¹⁰както за да разпознавате между свето и мръсно и между нечисто и чисто,

¹⁰Да бисте могли распознавати шта је свето шта ли није, и шта је чисто шта ли нечисто.

¹¹така и за да учите израилтяните всичките повеления, които Господ им е говорил чрез Моисея.

¹¹И да бисте учили синове Израиљеве свим уредбама које им је казао Господ преко Мојсија.

¹²После Моисей каза на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: Вземете хлебния принос, който е останал от Господните чрез огън жертви, и яжте го безквасен при олтара, защото е пресвет,

¹²А Мојсије рече Арону и Елеазару и Итамару синовима његовим који осташе: Узимајте дар што остане од огњених жртава Господњих, и једите с хлебом пресним код олтара, јер је светиња над светињама.

¹³и трябва да го ядете на свето място, понеже това е твоето право и правото на синовете ти от Господните чрез огън жертви; защото така ми биде заповядано.

¹³Зато ћете га јести на светом месту, јер је део твој и део синова твојих од огњених жртава Господњих; јер ми је тако заповеђено.

¹⁴Също и гърдите на движимия принос и бедрото на [този] за издигане трябва да ядете на чисто място, ти, синовете ти и дъщерите ти с тебе; защото това е дадено като твое право и право на синовете ти от жертвите на примирителните приноси на израилтяните.

¹⁴А груди од жртве обртане и плеће од жртве подизане једите на чистом месту, ти и синови твоји и кћери твоје с тобом; јер је тај део дан теби и синовима твојим од захвалних жртава синова Израиљевих.

¹⁵Бедрото на приноса за издигане и гърдите на движимия да донасят заедно с жертвите чрез огън на тлъстината, за да ги подвижат за движим принос пред Господа; и ще бъде твое вечно право и [право] на синовете ти с тебе, според както заповяда Господ.

¹⁵Плеће од жртве подизане и груди од жртве обртане доносиће се са салом што се сажиже, да се обрне тамо и амо пред Господом, и биће твоје и синова твојих с тобом законом вечним, као што је заповедио Господ.

¹⁶И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и на Итамара, Аароновите останали синове, и рече:

¹⁶И Мојсије потражи јаре за грех; али гле, беше изгорело; зато се разгневи на Елеазара и на Итамара синове Аронове који осташе, и рече:

¹⁷Защо не ядохте приноса за грях на светото място, тъй като е пресвето, и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа?

¹⁷Зашто не једосте жртве за грех на светом месту? Светиња је над светињама, и даде вам је Господ да носите грех свега збора, да би се очистили од греха пред Господом.

¹⁸Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах.

¹⁸А ето крв њена није унесена у светињу; ваљаше вам је јести на светом месту, као што сам заповедио.

¹⁹Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа?

¹⁹Тада рече Арон Мојсију: Ето, данас принесоше жртву своју за грех и жртву своју паљеницу пред Господом, и то ми се догоди. А да сам данас јео жртве за грех, би ли било по вољи Господу?

²⁰И като чу това Моисей видя му се задоволително.

²⁰Кад чу то Мојсије, приста на то.