¹Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

¹Будући да многи почеше описивати догађаје који се испунише међу нама,

²както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на [евангелското] слово,

²Као што нам предаше који испрва сами видеше и слуге речи бише:

³видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред [за това], почтени Теофиле,

³Намислих и ја, испитавши све од почетка, по реду писати теби, честити Теофиле,

⁴за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

⁴Да познаш темељ оних речи којима си се научио.

⁵В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

⁵У време Ирода цара јудејског беше неки свештеник од реда Авијиног, по имену Зарија, и жена његова од племена Ароновог, по имену Јелисавета.

⁶Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

⁶А беху обоје праведни пред Богом, и живљаху у свему по заповестима и уредбама Господњим без мане.

⁷И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

⁷И не имаху деце; јер Јелисавета беше нероткиња, и беху обоје већ стари.

⁸И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,

⁸И догоди се, кад он служаше по свом реду пред Богом,

⁹по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.

⁹Да по обичају свештенства дође на њега да изиђе у цркву Господњу да кади.

¹⁰И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

¹⁰И све мноштво народа беше напољу и мољаше се Богу у време кађења.

¹¹И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

¹¹А њему се показа анђео Господњи који стајаше с десне стране олтара кадионог.

¹²И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

¹²И кад га виде Зарија уплаши се и страх нападе на њ.

¹³Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.

¹³А анђео рече му: Не бој се, Зарија; јер је услишена твоја молитва: и жена твоја Јелисавета родиће ти сина, и надени му име Јован.

¹⁴[Той] ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

¹⁴И биће теби радост и весеље, и многи ће се обрадовати његовом рођењу.

¹⁵Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

¹⁵Јер ће бити велики пред Богом, и неће пити вино ни сикер; и напуниће се Духа Светог још у утроби матере своје;

¹⁶И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

¹⁶И многе ће синове Израиљеве обратити ка Господу Богу њиховом;

¹⁷Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

¹⁷И он ће напред доћи пред Њим у духу и сили Илијиној да обрати срца отаца к деци и невернике к мудрости праведника, и да приправи Господу народ готов.

¹⁸А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.

¹⁸И рече Зарија анђелу: По чему ћу ја то познати? Јер сам стар и жена је моја временита.

¹⁹Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

¹⁹И одговарајући анђео рече му: Ја сам Гаврило што стојим пред Богом, и послан сам да говорим с тобом и да ти јавим ову радост.

²⁰И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

²⁰И ево, онемећеш и нећеш моћи говорити до оног дана док се то не збуде; јер ниси веровао мојим речима које ће се збити у своје време.

²¹И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

²¹И народ чекаше Зарију, и чуђаху се што се забави у цркви.

²²А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

²²А изишавши не могаше да им говори; и разумеше да му се нешто утворило у цркви; и он намигиваше им; и оста нем.

²³И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

²³И кад се навршише дани његове службе отиде кући својој.

²⁴А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:

²⁴А после ових дана, затрудне Јелисавета жена његова, и кријаше се пет месеци говорећи:

²⁵Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците [причината да] ме корят.

²⁵Тако ми учини Господ у дане ове у које погледа на ме да ме избави од укора међу људима.

²⁶А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,

²⁶А у шести месец посла Бог анђела Гаврила у град галилејски по имену Назарет

²⁷при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

²⁷К девојци испрошеној за мужа, по имену Јосифа из дома Давидовог; и девојци беше име Марија.

²⁸И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

²⁸И ушавши к њој анђео рече: Радуј се, благодатна! Господ је с тобом, благословена си ти међу женама.

²⁹А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

²⁹А она, видевши га, поплаши се од речи његове и помисли: Какав би ово био поздрав?

³⁰И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

³⁰И рече јој анђео: Не бој се, Марија! Јер си нашла милост у Бога.

³¹И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

³¹И ево затруднећеш, и родићеш Сина, и надени Му име Исус.

³²Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

³²Он ће бити велики, и назваће се Син Највишега, и даће Му Господ Бог престо Давида оца Његовог;

³³Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

³³И цароваће у дому Јаковљевом вавек, и царству Његовом неће бити краја.

³⁴А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

³⁴А Марија рече анђелу: Како ће то бити кад ја не знам за мужа?

³⁵И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди [от тебе], ще се нарече Божий Син.

³⁵И одговарајући анђео рече јој: Дух Свети доћи ће на тебе, и сила Највишег осениће те; зато и оно што ће се родити биће свето, и назваће се Син Божји.

³⁶И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

³⁶И ево Јелисавета, твоја тетка, и она затрудне сином у старости својој, и ово је шести месец њој, коју зову нероткињом.

³⁷Защото за Бога няма невъзможно нещо.

³⁷Јер у Бога све је могуће што каже.

³⁸И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

³⁸А Марија рече: Ево слушкиње Господње; нека ми буде по речи твојој. И анђео отиде од ње.

³⁹През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

³⁹А Марија уставши оних дана, отиде брзо у горњу земљу, у град Јудин.

⁴⁰и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

⁴⁰И уђе у кућу Заријину, и поздрави се с Јелисаветом.

⁴¹И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

⁴¹И кад Јелисавета чу честитање Маријино, заигра дете у утроби њеној, и Јелисавета се напуни Духа Светог,

⁴²и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

⁴²И повика здраво и рече: Благословена си ти међу женама, и благословен је плод утробе твоје.

⁴³И от какво ми е тая [чест], да дойде при мене майката на моя Господ?

⁴³И откуд мени ово да дође мати Господа мог к мени?

⁴⁴Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

⁴⁴Јер гле, кад дође глас честитања твог у уши моје, заигра дете радосно у утроби мојој.

⁴⁵И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

⁴⁵И благо оној која верова, јер ће се извршити шта јој каза Господ.

⁴⁶И Мария каза: - Величае душата ми Господа,

⁴⁶И рече Марија: Велича душа моја Господа;

⁴⁷И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

⁴⁷И обрадова се дух мој Богу Спасу мом,

⁴⁸Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

⁴⁸Што погледа на понижење слушкиње своје; јер гле, одсад ће ме звати блаженом сви нараштаји;

⁴⁹Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

⁴⁹Што ми учини величину силни, и свето име Његово;

⁵⁰И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

⁵⁰И милост је Његова од кољена на кољено онима који Га се боје.

⁵¹Извърши силни [дела] със Своята мишца; Разпръсна [ония, които] са горделиви в мислите на сърцето си.

⁵¹Показа силу руком својом; разасу поносите у мислима срца њихових.

⁵²Свали владетели от престолите [им]. И въздигна смирени.

⁵²Збаци силне с престола, и подиже понижене.

⁵³Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

⁵³Гладне напуни блага, и богате отпусти празне.

⁵⁴Помогна на слугата Си Израиля. За да помни [да покаже] Милост.

⁵⁴Прими Израиља, слугу свог, да се опомене милости.

⁵⁵(Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

⁵⁵Као што говори оцима нашим, Аврааму и семену његовом довека.

⁵⁶А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

⁵⁶Марија пак седи с њом око три месеца, и врати се кући својој.

⁵⁷А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

⁵⁷А Јелисавети дође време да роди, и роди сина.

⁵⁸И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

⁵⁸И чуше њени суседи и родбина да је Господ показао велику милост своју на њој, и радоваху се с њом.

⁵⁹И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

⁵⁹И у осми дан дођоше да обрежу дете, и хтеше да му надену име оца његовог, Зарија.

⁶⁰Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

⁶⁰И одговарајући мати његова рече: Не, него да буде Јован.

⁶¹И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

⁶¹И рекоше јој: Никога нема у родбини твојој да му је такво име.

⁶²И [запитаха] баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

⁶²И намигиваху оцу његовом како би он хтео да му надену име.

⁶³А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

⁶³И заискавши дашчицу, написа говорећи: Јован му је име. И зачудише се сви.

⁶⁴И на часа му се отвориха устата, и езикът му се[ развърза], и той проговори и благославяше Бога.

⁶⁴И одмах му се отворише уста и језик његов и говораше хвалећи Бога.

⁶⁵И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

⁶⁵И уђе страх у све суседе њихове; и по свој горњој Јудеји разгласи се сав овај догађај.

⁶⁶И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

⁶⁶И сви који чуше метнуше у срце своје говорећи: Шта ће бити из овог детета? И рука Господња беше са њим.

⁶⁷Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:

⁶⁷И Зарија отац његов напуни се Духа Светог, и пророкова говорећи:

⁶⁸Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.

⁶⁸Благословен Господ Бог Јаковљев што походи и избави народ свој,

⁶⁹И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,

⁶⁹И подиже нам рог спасења у дому Давида слуге свог,

⁷⁰(Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

⁷⁰Као што говори устима светих пророка својих од века

⁷¹Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,

⁷¹Да ће нас избавити од наших непријатеља и из руку свих који мрзе на нас;

⁷²За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,

⁷²Учинити милост оцима нашим, и опоменути се светог завета свог,

⁷³Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

⁷³Клетве којом се клео Аврааму оцу нашем да ће нам дати

⁷⁴Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,

⁷⁴Да се избавимо из руку непријатеља својих, и да му служимо без страха,

⁷⁵В светост и правда пред Него, през всичките си дни.

⁷⁵И у светости и у правди пред Њим док смо год живи.

⁷⁶Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

⁷⁶И ти, дете, назваћеш се пророк Највишега; јер ћеш ићи напред пред лицем Господњим да Му приправиш пут;

⁷⁷За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,

⁷⁷Да даш разум спасења народу његовом за опроштење греха њихових,

⁷⁸Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,

⁷⁸По дубокој милости Бога нашег, по којој нас је походио исток с висине;

⁷⁹За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

⁷⁹Да обасјаш оне који седе у тами и у сену смртном; да упутиш ноге наше на пут мира.

⁸⁰А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.

⁸⁰А дете растијаше и јачаше духом, и беше у пустињи дотле док се не показа Израиљу.