¹А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка, и Саломия купиха аромати за да дойдат и го помажат.

¹И пошто прође субота, Марија Магдалина и Марија Јаковљева и Соломија купише мириса да дођу и да помажу Исуса.

²И в първия ден на седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето.

²И врло рано у први дан недеље дођоше на гроб око сунчаног рођаја.

³И думаха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? - защото беше твърде голям, {последните четири думи са преместени от края на 4-ия стих.}

³И говораху међу собом: Ко ће нам одвалити камен од врата гробних?

⁴А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът бе отвален.

⁴И погледавши видеше да камен беше одваљен: јер беше врло велики.

⁵И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.

⁵И ушавши у гроб видеше младића обученог у белу хаљину где седи с десне стране; и уплашише се.

⁶А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исуса Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото гдето Го положиха.

⁶А он им рече: Не плашите се, Исуса тражите Назарећанина распетог; уста, није овде, ево место где Га метнуше.

⁷Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.

⁷Него идите кажите ученицима Његовим и Петру да пред вама оде у Галилеју: тамо ћете Га видети, као што вам рече.

⁸И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и никому не казаха нищо, защото се бояха.

⁸И изашавши побегоше од гроба; јер их ухвати дрхат и страх; и ником ништа не казаше, јер се бојаху.

⁹И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем беса.

⁹А Исус уставши рано у први дан недеље јави се најпре Марији Магдалини, из које је истерао седам ђавола.

¹⁰Тя отиде и извести на тия, които бяха Го придружавали, и които Го жалееха и плачеха.

¹⁰А она оде те јави онима што су били с Њим, који плакаху и ридаху.

¹¹Но те, като чуха, че бил жив, и че тя Го видяла, не повярваха.

¹¹И они чувши да је жив и да Га је она видела не вероваше.

¹²Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, отивайки в село.

¹²А потом јави се на путу двојици од њих у другом обличју, кад су ишли у село.

¹³И те отидоха и известиха на другите; но нито на тях повярваха.

¹³И они отишавши јавише осталима; и ни њима не вероваше.

¹⁴После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и смъмра ги за неверието и жестокосърдечието им, дето не повярваха на тия, които Го бяха видели възкръснал.

¹⁴А најпосле, јави се кад њих једанаесторица беху за трпезом, и прекори их за њихово неверје и тврђу срца што не вероваше онима који су Га видели да је устао;

¹⁵И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.

¹⁵И рече им: Идите по свему свету и проповедите јеванђеље сваком створењу.

¹⁶Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.

¹⁶Који узверује и покрсти се, спашће се; а ко не верује осудиће се.

¹⁷И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;

¹⁷А знаци онима који верују биће ови: именом мојим изгониће ђаволе; говориће новим језицима;

¹⁸змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.

¹⁸Узимаће змије у руке, ако и смртно шта попију, неће им наудити; на болеснике метаће руке, и оздрављаће.

¹⁹И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога.

¹⁹А Господ, пошто им изговори, узе се на небо, и седе Богу с десне стране.

²⁰А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които [го] придружаваха. Амин.

²⁰А они изађоше и проповедаше свуда, и Господ их потпомага, и реч потврђива знацима који су се потом показивали. Амин.