1И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият синедрион, незабавно се съвещаха и като вързаха Исуса, заведоха Го и Го предадоха на Пилата.
1И одмах ујутру учинише веће главари свештенички са старешинама и књижевницима, и сав сабор, и свезавши Исуса одведоше Га и предадоше Пилату.
2И Пилат Го попита: Ти Юдейският цар ли си? А Той му отговори и рече: Ти казваш.
2И упита Га Пилат: Јеси ли ти цар јудејски? А Он одговарајући рече му: Ти кажеш.
3И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.
3И тужаху Га главари свештенички врло.
4А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!
4А Пилат опет упита Га говорећи: Зар ништа не одговараш? Гледај шта сведоче на тебе.
5Но Исус нищо вече не отговори, така щото Пилат се чудеше.
5Али Исус више не одговори ништа тако да се дивљаше Пилат.
6А на всеки празник той им пущаше по един затворник, когото биха поискали.
6А о сваком празнику пушташе им по једног сужња кога искаху.
7А[ в онова време] имаше някой си на име Варава, затворен заедно с ония бунтовници, които във време на бунта бяха извършили убийство.
7А беше један затворен, по имену Варава, са својим другарима који су у буни пролили крв.
8И народът се изкачи и почна да иска от Пилата [да им направи] каквото имаше обичай да прави.
8И повикавши народ стаде искати што им свагда чињаше.
9А Пилат в отговор им рече: Искате ли да ви пусна Юдейския цар?
9А Пилат им одговори говорећи: Хоћете ли да вам пустим цара јудејског?
10(понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали).
10Јер знаше да су Га из зависти предали главари свештенички.
11Но главните свещеници подбудиха народа [да искат] по-добре да им пусне Варава.
11Али главари свештенички подговорише народ боље Вараву да траже да им пусти.
12Пилат пак в отговор им рече: Тогава какво да правя с Този, Когото наричате Юдейски цар?
12А Пилат опет одговарајући рече им: А шта хоћете да чиним с тим што га зовете царем јудејским?
13А те пак изкрещяха: Разпни Го!
13А они опет повикаше: Распни га.
14А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те много закрещяха: Разпни Го!
14А Пилат им рече: А какво је зло учинио? А они гласно викаху: Распни га.
15Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исуса би и Го предаде на разпятие.
15А Пилат желећи угодити народу пусти им Вараву, а Исуса шибавши предаде да Га разапну.
16И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест, в преторията, и свикаха цялата дружина.
16А војници Га одведоше у судницу, и сазваше сву чету војника,
17И облякоха Му морава мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха [на главата Му].
17И обукоше Му скерлетну кабаницу, и оплетавши венац од трња метнуше на Њ.
18И почнаха да Го поздравяват със: Здравей, Царю Юдейски!
18И стадоше Га поздрављати говорећи: Здраво, царе јудејски!
19И удряха Го по главата с тръст, заплюваха Го, и коленичейки кланяха Му се.
19И бијаху Га по глави трском, и пљуваху на Њ, и падајући на колена поклањаху Му се.
20И след като Му се поругаха, съблякоха Му моравата [мантия] и Го облякоха в Неговите дрехи и Го изведоха вън да Го разпнат.
20И кад Му се наругаше, свукоше с Њега скерлетну кабаницу, и обукоше Га у Његове хаљине и изведоше Га да Га разапну.
21И накараха да носи кръста Му някой си Симон киринеец, баща на Александра и Руфа, който минаваше на връщане от нива.
21И натераше неког Симона из Кирине, оца Александровог и Руфовог, који иђаше из поља, да Му понесе крст.
22И завеждат[ Исуса] на мястото Голгота, което значи лобно място.
22И доведоше Га на место Голготу, које ће рећи: Костурница.
23И подаваха Му вино смесено със смирна, но Той не прие.
23И даваху Му да пије вино са смирном, а Он не узе.
24И като Го разпъват, разделят си дрехите Му, и хвърлят жребие за тях, кой какво да вземе.
24И кад Га разапеше, разделише хаљине Његове бацајући коцке за њих ко ће шта узети.
25А беше третият час, когато Го разпнаха.
25А беше сат трећи кад Га разапеше.
26А надписът на обвинението Му бе написан [така]: Юдейският Цар.
26И беше натпис Његове кривице написан: Цар јудејски.
27И с Него разпнаха двама разбойници, един отдясно Му и един отляво Му.
27И с Њим распеше два хајдука, једног с десне, а једног с леве стране Њему.
28[И се изпълни писанието, което казва: "И с беззаконните се числи"].
28И изврши се писмо које говори: и метнуше Га међу злочинце.
29И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш,
29И који пролажаху, хуљаху на Њ машући главама својим и говорећи: Аха! Ти што цркву разваљујеш и за три дана начињаш,
30спаси Себе Си и слез от кръста.
30Помози сам себи и сиђи с крста.
31Подобно и главните свещеници с книжниците Го ругаеха по между си, като казваха: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!
31Тако и главари свештенички с књижевницима ругаху се говорећи један другом: Другима поможе, а себи не може помоћи.
32Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.
32Христос цар Израиљев нека сиђе сад с крста да видимо, па ћемо му веровати. И они што беху с Њим разапети ругаху Му се.
33А на шестия час, настана тъмнина по цялата земя, [трая] до деветия час.
33А у шестом сату би тама по свој земљи до сата деветог.
34И на деветия час Исус извика със силен глас: "Елои, Елои Лама Савахтани"? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
34И у деветом сату повика Исус гласно говорећи: Елои! Елои! Лама савахтани? Које значи: Боже мој! Боже мој! Зашто си ме оставио?
35И някои от стоящите там, като чуха казаха: Ето вика Илия.
35И неко од оних што стајаху онде чувши то говораху: Ено зове Илију.
36И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.
36А један отрча те напуни сунђер оцта, па натакнувши на трску појаше Га говорећи: Станите да видимо хоће ли доћи Илија да га скине.
37А Исус като издаде силен глас, издъхна.
37А Исус повика гласно, и издахну.
38И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.
38И завеса црквена раздре се на двоје с врха до на дно.
39А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така [извика и] издъхна, рече: Наистина тоя човек беше Син Божи.
39А кад виде капетан који стајаше према Њему да с таквом виком издахну, рече: Заиста човек овај Син Божји беше.
40Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия;
40А беху и жене које гледаху издалека, међу којима беше и Марија Магдалина и Марија Јакова малог и Јосије мати, и Соломија,
41които, когато беше в Галилея, вървяха подир [Исуса] и Му служеха;[ имаше] и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим.
41Које иђаху за Њим и кад беше у Галилеји, и служаху Му; и друге многе које беху дошле с Њим у Јерусалим.
42И когато вече се свечери, то, понеже беше приготвителен ден сиреч, срещу събота,
42И кад би увече (јер беше петак, то јест уочи суботе),
43дойде Иосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам ожидаше Божието царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска Исусовото тяло.
43Дође Јосиф из Ариматеје, поштен саветник, који и сам царство Божје чекаше, и усуди се те уђе к Пилату и заиска тело Исусово.
44А Пилат се почуди дали е вече умрял, и, като повика стотника, попита го дали е от дълго време мъртъв.
44А Пилат се зачуди да је већ умро; и дозвавши капетана запита га: Је ли давно умро?
45И като се научи от стотника, отстъпи тялото на Иосифа.
45И дознавши од капетана, даде тело Јосифу.
46И той купи плащаница, и като го сне, обви го в плащаницата, и положи го в гроб, който бе изсечен в скала, и привали камък върху гробната врата.
46И купивши платно, и скинувши Га, обави платном, и метну Га у гроб који беше исечен у камену, и навали камен на врата од гроба.
47А Мария Магдалина и Мария Иосиевата майка гледаха где го полагаха.
47А Марија Магдалина и Марија Јосијина гледаху где Га метаху.