¹А след два дни щеше да бъде пасхата и [празника] на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.

¹Беху пак још два дана до пасхе и до дана пресних хлебова; и тражаху главари свештенички и књижевници како би Га из преваре ухватили и убили.

²Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

²Али говораху: Не о празнику, да се не би народ побунио.

³И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

³И кад беше Он у Витанији у кући Симона губавог и сеђаше за трпезом, дође жена са скленицом многоценога мира чистог нардовог, и разбивши скленицу изливаше Му на главу.

⁴А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

⁴А неки се срђаху говорећи: Зашто се то миро просипа тако?

⁵Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и [сумата] да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

⁵Јер се могаше за њ узети више од триста гроша и дати сиромасима. И викаху на њу.

⁶Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

⁶А Исус рече: Оставите је; шта јој сметате? Она учини добро дело на мени.

⁷Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

⁷Јер сиромахе имате свагда са собом, и кад год хоћете можете им добро чинити; а мене немате свагда.

⁸Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

⁸Она шта може, учини: она помаза напред тело моје за укоп.

⁹Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

⁹Заиста вам кажем: где се год успроповеда јеванђеље ово по свему свету, казаће се и то за спомен њен.

¹⁰Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

¹⁰И Јуда Искариотски, један од дванаесторице оде ка главарима свештеничким да им Га изда.

¹¹Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

¹¹А они чувши обрадоваше се, и обрекоше му новце дати: и тражаше згоду да Га изда.

¹²А на първия ден на [празника] на безквасните хлябове, когато колеха [жертви] за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

¹²И у први дан пресних хлебова, кад клаху пасху, рекоше Му ученици Његови: Где ћеш да идемо да Ти зготовимо пасху да једеш?

¹³И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

¹³И посла двојицу од ученика својих и рече им: Идите у град, и срешће вас човек који носи воду у крчагу; идите за њим,

¹⁴И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е[ приготвената] за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?

¹⁴И где уђе кажите господару од оне куће: Учитељ вели: Где је гостионица где ћу јести пасху с ученицима својим?

¹⁵И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

¹⁵И он ће вам показати велику собу прострту готову: онде нам зготовите.

¹⁶И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁶И изађоше ученици Његови, и дођоше у град, и нађоше као што им каза, и уготовише пасху.

¹⁷И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

¹⁷И кад би увече, дође са дванаесторицом.

¹⁸И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

¹⁸И кад сеђаху за трпезом и јеђаху рече Исус: Заиста вам кажем: један од вас, који једе са мном, издаће ме.

¹⁹Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

¹⁹А они се забринуше, и стадоше говорити један за другим: Да не ја? И други: Да не ја?

²⁰А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

²⁰А Он одговарајући рече им: Један од дванаесторице који умочи са мном у зделу.

²¹Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

²¹Син човечји дакле иде као што је писано за Њега; али тешко оном човеку који изда Сина човечјег; боље би му било да се није родио онај човек.

²²И когато ядяха, [Исус] взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

²²И кад јеђаху узе Исус хлеб и благословивши преломи га, и даде им, и рече: Узмите, једите; ово је тело моје.

²³Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

²³И узе чашу и давши хвалу даде им; и пише из ње сви.

²⁴И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

²⁴И рече им: Ово је крв моја новог завета која ће се пролити за многе.

²⁵Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

²⁵Заиста вам кажем: више нећу пити од рода виноградског до оног дана кад ћу га пити новог у царству Божјем.

²⁶И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

²⁶И отпојавши хвалу изађоше на гору Маслинску.

²⁷И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".

²⁷И рече им Исус: Сви ћете се ви саблазнити о мене ову ноћ; јер је писано: ударићу пастира и овце ће се разбећи.

²⁸А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

²⁸Али по васкрсењу свом, ја идем пред вама у Галилеју.

²⁹А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

²⁹А Петар Му рече: Ако се и сви саблазне, али ја нећу.

³⁰Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

³⁰И рече му Исус: Заиста ти кажем: ноћас док двапут петао не запева три пута ћеш ме се одрећи.

³¹А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе[, пак] няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

³¹А он још више говораше: Да бих знао с Тобом и умрети нећу Те се одрећи. Тако и сви говораху.

³²Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.

³²И дођоше у село које се зове Гетсиманија, и рече ученицима својим: Седите овде док ја идем да се помолим Богу.

³³И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

³³И узе са собом Петра и Јакова и Јована, и забрину се и поче тужити.

³⁴И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

³⁴И рече им: Жалосна је душа моја до смрти; почекајте овде, и стражите.

³⁵И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

³⁵И отишавши мало паде на земљу, и мољаше се да би Га мимоишао час, ако је могуће.

³⁶Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти [искаш].

³⁶И говораше: Ава Оче! Све је могуће Теби; пронеси чашу ову мимо мене; али опет не како ја хоћу, него како Ти.

³⁷И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

³⁷И дође и нађе их где спавају, и рече Петру: Симоне! Зар спаваш? Не може ли једног часа постражити?

³⁸Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

³⁸Стражите и молите се Богу да не паднете у напаст; јер је дух срчан али је тело слабо.

³⁹И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

³⁹И опет отишавши помоли се Богу оне исте речи говорећи.

⁴⁰И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

⁴⁰И вративши се нађе их опет где спавају; јер им беху очи отежале; и не знаху шта би Му одговорили.

⁴¹И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

⁴¹И дође трећи пут, и рече им: Једнако спавате и почивате; доста је; дође час; ево се предаје Син човечји у руке грешницима.

⁴²Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

⁴²Устаните да идемо; ево издајник се мој приближи.

⁴³И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, [изпратени] от главните свещеници, книжниците и старейшините.

⁴³И одмах, док Он још говораше, дође Јуда, један од дванаесторице, и с њим људи многи с ножевима и с кољем од главара свештеничких и од књижевника и старешина.

⁴⁴А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете[, като Го пазите] здраво.

⁴⁴И издајник Његов даде им знак говорећи: Кога ја целивам онај је: држите га, и водите га чувајући.

⁴⁵И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.

⁴⁵И дошавши одмах приступи к Њему, и рече: Рави! Рави! И целива Га.

⁴⁶И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

⁴⁶А они метнуше руке своје на Њ и ухватише Га.

⁴⁷А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

⁴⁷А један од оних што стајаху онде извади нож те удари слугу поглавара свештеничког, и одсече му ухо.

⁴⁸Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

⁴⁸И одговарајући Исус рече им: Као на хајдука изашли сте с ножевима и с кољем да ме ухватите,

⁴⁹Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но [това стана], за да се сбъднат писанията.

⁴⁹А сваки дан сам био код вас у цркви и учио, и не ухватисте ме. Али да се збуде писмо.

⁵⁰Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

⁵⁰И оставивши Га, ученици сви побегоше.

⁵¹И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

⁵¹И за Њим иђаше некакав младић огрнут платном по голом телу; и ухватише оног младића.

⁵²А той, като остави плащаницата, избяга гол.

⁵²А он оставивши платно го побеже од њих.

⁵³И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

⁵³И доведоше Исуса к поглавару свештеничком, и стекоше се к њему сви главари свештенички и књижевници и старешине.

⁵⁴А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

⁵⁴И Петар иде за Њим издалека до у двор поглавара свештеничког, и сеђаше са слугама, и грејаше се код огња.

⁵⁵И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

⁵⁵А главари свештенички и сва скупштина тражаху на Исуса сведочанства да Га убију; и не нађоше;

⁵⁶Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

⁵⁶Јер многи сведочаху лажно на Њега и сведочанства не беху једнака.

⁵⁷Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

⁵⁷И једни уставши сведочаху на Њега лажно говорећи:

⁵⁸Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

⁵⁸Ми смо чули где он говори: Ја ћу развалити ову цркву која је рукама начињена, и за три дана начинићу другу која неће бити рукама начињена.

⁵⁹Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

⁵⁹И ни ово сведочанство њихово не беше једнако.

⁶⁰Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶⁰И уставши поглавар свештенички на среду запита Исуса говорећи: Зар ништа не одговараш што ови на тебе сведоче?

⁶¹А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

⁶¹А Он ћуташе и ништа не одговараше. Опет поглавар свештенички запита и рече: Јеси ли ти Христос, Син Благословенога?

⁶²А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

⁶²А Исус рече: Јесам; и видећете Сина човечјег где седи с десне стране Силе и иде на облацима небеским.

⁶³Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

⁶³А поглавар свештенички раздре своје хаљине, и рече: Шта нам требају више сведоци?

⁶⁴Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно [наказание].

⁶⁴Чусте хулу на Бога; шта мислите? А они сви казаше да је заслужио смрт.

⁶⁵И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

⁶⁵И почеше једни пљувати на Њ, и покривати Му лице, и ћушати Га, и говорити Му: Прореци; и слуге Га бијаху по образима.

⁶⁶И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

⁶⁶И кад беше Петар доле на двору, дође једна од слушкиња поглавара свештеничког,

⁶⁷и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

⁶⁷И видевши Петра где се греје погледа на њ и рече: И ти си био с Исусом Назарећанином.

⁶⁸А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

⁶⁸А он се одрече говорећи: Не знам нити разумем шта ти говориш. И изађе напоље пред двор: и петао запева.

⁶⁹Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

⁶⁹И опет, кад га виде слушкиња, поче говорити онима што стајаху онде: Овај је од њих.

⁷⁰А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

⁷⁰А он се опет одрицаше. И мало затим опет они што стајаху онде рекоше Петру: Ваистину си од њих: јер си Галилејац, и говор ти је онакав.

⁷¹А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

⁷¹А он се поче клети и преклињати: Не знам тог човека за кога ви говорите.

⁷²И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.

⁷²И други пут запева петао. И опомену се Петар речи што му рече Исус: Док петао двапут не запева одрећи ћеш ме се трипут. И стаде плакати.