¹А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена.

¹У то време пак изиђе заповест од ћесара Августа да се препише сав свет.

²Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

²Ово је био први препис за владања Киринова Сиријом.

³И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

³И пођоше сви да се препишу, сваки у свој град.

⁴И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),

⁴Тада пође и Јосиф из Галилеје, из града Назарета у Јудеју у град Давидов који се зваше Витлејем, јер он беше из дома и племена Давидовог,

⁵за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

⁵Да се препише с Маријом, испрошеном за њега женом, која беше трудна.

⁶И когато бяха там, навършиха се дните й да роди.

⁶И кад онамо беху, дође време да она роди.

⁷И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.

⁷И роди Сина свог првенца, и пови Га, и метну Га у јасле; јер им не беше места у гостионици.

⁸И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.

⁸И беху пастири у оном крају који чуваху ноћну стажу код стада свог.

⁹И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.

⁹И гле, анђео Господњи стаде међу њима, и слава Господња обасја их; и уплашише се врло.

¹⁰Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.

¹⁰И рече им анђео: Не бојте се; јер гле, јављам вам велику радост која ће бити свему народу.

¹¹Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.

¹¹Јер вам се данас роди спас, који је Христос Господ, у граду Давидовом.

¹²И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец повит и лежащ в ясли.

¹²И ето вам знака: Наћи ћете дете повито где лежи у јаслама.

¹³И внезапно заедно с ангела се намери множество небесно войнство, което хвалеше Бога, казвайки:

¹³И уједанпут постаде с анђелом мноштво војника небеских, који хваљаху Бога говорећи:

¹⁴Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.

¹⁴Слава на висини Богу, и на земљи мир, међу људима добра воља.

¹⁵Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.

¹⁵И кад анђели отидоше од њих на небо, пастири говораху један другом: Хајдемо до Витлејема, да видимо то што се тамо догодило шта нам каза Господ.

¹⁶И дойдоха бързо и намериха Мария и Иосифа, и Младенецът лежащ в яслите.

¹⁶И дођоше брзо, и нађоше Марију и Јосифа и дете где лежи у јаслама.

¹⁷И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.

¹⁷А кад видеше, казаше све што им је казано за то дете.

¹⁸И всички като чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.

¹⁸И сви који чуше дивише се томе што им казаше пастири.

¹⁹А Мария спазваше всички тия думи, и размишляваше за тях в сърцето си.

¹⁹А Марија чуваше све речи ове и слагаше их у срцу свом.

²⁰И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.

²⁰И вратише се пастири славећи и хвалећи Бога за све што чуше и видеше, као што им би казано.

²¹И като се навършиха осем дни [и трябваше] да обрежат [Детенцето], дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.

²¹И кад се наврши осам дана да Га обрежу, наденуше Му име Исус, као што је анђео рекао док се још није био ни заметнуо у утроби.

²²Като се навършиха и дните за очистването им, според Моисеевия закон, занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

²²И кад дође време да иду на молитву по закону Мојсијевом, донеше Га у Јерусалим да Га метну пред Господа,

²³(както е писано в Господния закон, че "всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свет на Господа"),

²³(Као што је написано у закону Господњем: Да се свако дете мушко које најпре отвори материцу посвети Господу;)

²⁴и да принесат жертва според казаното в Господния закон "две гургулици, и две гълъбчета".

²⁴И да принесу прилог, као што је речено у закону Господњем, две грлице, или два голубића.

²⁵И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Светият Дух беше в него.

²⁵И гле, беше у Јерусалиму човек по имену Симеун, и тај човек беше праведан и побожан, који чекаше утехе Израиљеве, и Дух Свети беше у њему.

²⁶Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт докле не види Христа Господен.

²⁶И њему беше Свети Дух казао да неће видети смрт док не види Христа Господњег.

²⁷И по [внушението] на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус за да сторят за Него по обичая на закона,

²⁷И каза му Дух те дође у цркву; и кад донесоше родитељи дете Исуса да сврше за Њега закон по обичају,

²⁸той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза: -

²⁸И он Га узе на руке своје, и хвали Бога и рече:

²⁹Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си;

²⁹Сад отпушташ с миром слугу свог, Господе, по речи својој;

³⁰Защото видяха очите ми спасението,

³⁰Јер видеше очи моје спасење Твоје,

³¹Което си приготвил пред всички люде;

³¹Које си уготовио пред лицем свих народа,

³²Светлина да просвещава народите, И слава на Твоите люде Израил.

³²Видело, да обасја незнабошце, и славу народа Твог Израиља.

³³А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

³³И Јосиф и мати Његова чуђаху се томе што се говораше за Њега.

³⁴И Симеон ги благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това [детенце] е поставено за падане и ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори;

³⁴И благослови их Симеун, и рече Марији, матери Његовој: Гле, Овај лежи да многе обори и подигне у Израиљу, и да буде знак против кога ће се говорити

³⁵да! и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

³⁵(А и теби самој пробошће нож душу), да се открију мисли многих срца.

³⁶Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе, (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си,

³⁶И беше Ана пророчица, кћи Фануилова, од колена Асировог; она је остарела, а седам је година живела с мужем од девојаштва свог,

³⁷и беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, [дето] нощем и денем служеше [Богу] в пост и молитва.

³⁷И удова око осамдесет и четири године, која не одлажаше од цркве, и служаше Богу дан и ноћ постом и молитвама.

³⁸И тя, като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.

³⁸И она у тај час дође, и хваљаше Господа и говораше за Њега свима који чекаху спасења у Јерусалиму.

³⁹И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.

³⁹И кад свршише све по закону Господњем, вратише се у Галилеју у град свој Назарет.

⁴⁰А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

⁴⁰А дете растијаше и јачаше у духу, и пуњаше се премудрости, и благодат Божија беше на Њему.

⁴¹И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата.

⁴¹И родитељи Његови иђаху сваке године у Јерусалим о празнику пасхе.

⁴²И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,

⁴²И кад Му би дванаест година, дођоше они у Јерусалим по обичају празника;

⁴³и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

⁴³И кад дане проведоше и они се вратише, оста дете Исус у Јерусалиму; и не знаде Јосиф и мати Његова;

⁴⁴А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

⁴⁴Него мислећи да је с друштвом, отидоше дан хода, и стадоше Га тражити по родбини и по знанцима.

⁴⁵И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.

⁴⁵И не нашавши Га вратише се у Јерусалим да Га траже.

⁴⁶И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.

⁴⁶И после три дана нађоше Га у цркви где седи међу учитељима, и слуша их, и пита их,

⁴⁷И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума [Му] и на отговорите Му.

⁴⁷И сви који Га слушаху дивљаху се Његовом разуму и одговорима.

⁴⁸И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме.

⁴⁸И видевши Га зачудише се, и мати Његова рече Му: Сине! Шта учини нама тако? Ево отац твој и ја са страхом тражисмо те.

⁴⁹А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?

⁴⁹И рече им: Зашто сте ме тражили? Зар не знате да мени треба у оном бити што је Оца мог?

⁵⁰А те не разбраха думата, която им рече.

⁵⁰И они не разумеше речи што им рече.

⁵¹И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

⁵¹И сиђе с њима и дође у Назарет; и беше им послушан. И мати Његова чуваше све речи ове у срцу свом.

⁵²А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.

⁵²И Исус напредоваше у премудрости и у расту и у милости код Бога и код људи.