1След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.
1А потом изабра Господ и других седамдесеторицу, и посла их по два и два пред лицем својим у сваки град и у место куда хтеде сам доћи.
2И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
2А рече им: Жетва је дакле велика, а посленика мало; него се молите Господару од жетве да изведе посленике на жетву своју.
3Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
3Идите; ето ја вас шаљем као јагањце међу вукове.
4Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
4Не носите кесе ни торбе ни обуће, и никога не поздрављајте на путу.
5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
5У коју год кућу уђете најпре говорите: Мир кући овој.
6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
6И ако дакле буде онде син мира, остаће на њему мир ваш; ако ли не буде, вратиће се к вама.
7И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
7А у оној кући будите, и једите и пијте шта у њих има; јер је посленик достојан своје плате; не прелазите из куће у кућу.
8И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
8И у који год град дођете и приме вас, једите шта се донесе пред вас.
9и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
9И исцељујте болеснике који су у њему, и говорите им: Приближи се к вама царство Божије.
10А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
10И у који год град дођете и не приме вас, изишавши на улице његове реците:
11И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
11И прах од града вашег који је прионуо за нас отресамо вам; али ово знајте да се приближи к вама царство Божије.
12Казвам ви: По-леко ще бъде [наказанието] на Содом в оня ден отколкото на тоя град.
12Кажем вам да ће Содому бити лакше у онај дан неголи граду оном.
13Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
13Тешко теби, Хоразине! Тешко теби, Витсаидо! Јер да су у Тиру и у Сидону била чудеса што су била у вама, давно би се у врећи и у пепелу седећи покајали.
14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
14Али Тиру и Сидону биће лакше на суду него вама.
15И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.
15И ти, Капернауме! Који си се до небеса подигао до пакла ћеш пропасти.
16Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
16Ко вас слуша мене слуша; и ко се вас одриче мене се одриче; а ко се мене одриче, одриче се Оног који је мене послао.
17И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
17Вратише се пак седамдесеторица с радости говорећи: Господе! И ђаволи нам се покоравају у име Твоје.
18А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.
18А Он им рече: Ја видех сотону где спаде с неба као муња.
19Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и [власт] над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
19Ево вам дајем власт да стајете на змије и на скорпије и на сваку силу непријатељску, и ништа вам неће наудити.
20Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
20Али се томе не радујте што вам се духови покоравају, него се радујте што су ваша имена написана на небесима.
21В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
21У тај час обрадова се Исус у духу и рече: Хвалим Те, Оче, Господе неба и земље, што си ово сакрио од премудрих и разумних, а казао си простима. Да, Оче, јер је тако била воља Твоја.
22Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и [никой не знае] Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
22И окренувши се к ученицима рече: Све је мени предао Отац мој, и нико не зна ко је Син осим Оца, ни ко је Отац осим Сина, и ако Син хоће коме казати.
23И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
23И окренувши се к ученицима насамо рече: Благо очима које виде шта ви видите.
24Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.
24Јер вам кажем да су многи пророци и цареви желели видети шта ви видите, и не видеше; и чути шта ви чујете, и не чуше.
25И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?
25И гле, устаде један законик и кушајући Га рече: Учитељу! Шта ћу чинити да добијем живот вечни?
26А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
26А Он му рече: Шта је написано у закону? Како читаш?
27А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
27А он одговарајући рече: Љуби Господа Бога свог свим срцем својим, и свом душом својом, и свом снагом својом, и свом мисли својом, и ближњег свог као самог себе.
28[Исус] му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
28Рече му пак: Право си одговорио; то чини и бићеш жив.
29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
29А он хтеде да се оправда, па рече Исусу: А ко је ближњи мој?
30В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
30А Исус одговарајући рече: Један човек силажаше из Јерусалима у Јерихон, па га ухватише хајдуци, који га свукоше и изранише, па отидоше, оставивши га пола мртва.
31А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
31А изненада силажаше оним путем некакав свештеник, и видевши га прође.
32Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
32А тако и Левит кад је био на ономе месту, приступи, и видевши га прође.
33Но един самарянин, като пътуваше дойде на [мястото] дето беше той, и като го видя, смили се,
33А Самарјанин некакав пролазећи дође над њега, и видевши га сажали му се;
34приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.
34И приступивши зави му ране и зали уљем и вином; и посадивши га на своје кљусе доведе у гостионицу, и устаде око њега.
35И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
35И сутрадан полазећи извади два гроша те даде крчмару, и рече му: Гледај га, и шта више потрошиш ја ћу ти платити кад се вратим.
36Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
36Шта мислиш, дакле, који је од оне тројице био ближњи ономе што су га били ухватили хајдуци?
37Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.
37А он рече: Онај који се смиловао на њега. А Исус му рече: Иди, и ти чини тако.
38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
38А кад иђаху путем и Он уђе у једно село, а жена нека, по имену Марта, прими Га у своју кућу.
39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
39И у ње беше сестра, по имену Марија, која и седе код ногу Исусових и слушаше беседу Његову.
40А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
40А Марта се беше забунила како ће Га дочекати, и прикучивши се рече: Господе! Зар Ти не мариш што ме сестра моја остави саму да служим? Реци јој, дакле, да ми помогне.
41Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;
41А Исус одговарајући рече јој: Марта! Марта! Бринеш се и трудиш за много,
42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
42А само је једно потребно. Али је Марија добри део изабрала, који се неће узети од ње.