¹След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

¹А потом изабра Господ и других седамдесеторицу, и посла их по два и два пред лицем својим у сваки град и у место куда хтеде сам доћи.

²И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

²А рече им: Жетва је дакле велика, а посленика мало; него се молите Господару од жетве да изведе посленике на жетву своју.

³Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

³Идите; ето ја вас шаљем као јагањце међу вукове.

⁴Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

⁴Не носите кесе ни торбе ни обуће, и никога не поздрављајте на путу.

⁵И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

⁵У коју год кућу уђете најпре говорите: Мир кући овој.

⁶И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

⁶И ако дакле буде онде син мира, остаће на њему мир ваш; ако ли не буде, вратиће се к вама.

⁷И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

⁷А у оној кући будите, и једите и пијте шта у њих има; јер је посленик достојан своје плате; не прелазите из куће у кућу.

⁸И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

⁸И у који год град дођете и приме вас, једите шта се донесе пред вас.

⁹и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

⁹И исцељујте болеснике који су у њему, и говорите им: Приближи се к вама царство Божије.

¹⁰А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

¹⁰И у који год град дођете и не приме вас, изишавши на улице његове реците:

¹¹И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

¹¹И прах од града вашег који је прионуо за нас отресамо вам; али ово знајте да се приближи к вама царство Божије.

¹²Казвам ви: По-леко ще бъде [наказанието] на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

¹²Кажем вам да ће Содому бити лакше у онај дан неголи граду оном.

¹³Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

¹³Тешко теби, Хоразине! Тешко теби, Витсаидо! Јер да су у Тиру и у Сидону била чудеса што су била у вама, давно би се у врећи и у пепелу седећи покајали.

¹⁴Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

¹⁴Али Тиру и Сидону биће лакше на суду него вама.

¹⁵И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

¹⁵И ти, Капернауме! Који си се до небеса подигао до пакла ћеш пропасти.

¹⁶Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

¹⁶Ко вас слуша мене слуша; и ко се вас одриче мене се одриче; а ко се мене одриче, одриче се Оног који је мене послао.

¹⁷И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

¹⁷Вратише се пак седамдесеторица с радости говорећи: Господе! И ђаволи нам се покоравају у име Твоје.

¹⁸А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

¹⁸А Он им рече: Ја видех сотону где спаде с неба као муња.

¹⁹Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и [власт] над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

¹⁹Ево вам дајем власт да стајете на змије и на скорпије и на сваку силу непријатељску, и ништа вам неће наудити.

²⁰Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

²⁰Али се томе не радујте што вам се духови покоравају, него се радујте што су ваша имена написана на небесима.

²¹В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

²¹У тај час обрадова се Исус у духу и рече: Хвалим Те, Оче, Господе неба и земље, што си ово сакрио од премудрих и разумних, а казао си простима. Да, Оче, јер је тако била воља Твоја.

²²Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и [никой не знае] Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

²²И окренувши се к ученицима рече: Све је мени предао Отац мој, и нико не зна ко је Син осим Оца, ни ко је Отац осим Сина, и ако Син хоће коме казати.

²³И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

²³И окренувши се к ученицима насамо рече: Благо очима које виде шта ви видите.

²⁴Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

²⁴Јер вам кажем да су многи пророци и цареви желели видети шта ви видите, и не видеше; и чути шта ви чујете, и не чуше.

²⁵И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

²⁵И гле, устаде један законик и кушајући Га рече: Учитељу! Шта ћу чинити да добијем живот вечни?

²⁶А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

²⁶А Он му рече: Шта је написано у закону? Како читаш?

²⁷А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

²⁷А он одговарајући рече: Љуби Господа Бога свог свим срцем својим, и свом душом својом, и свом снагом својом, и свом мисли својом, и ближњег свог као самог себе.

²⁸[Исус] му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

²⁸Рече му пак: Право си одговорио; то чини и бићеш жив.

²⁹Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

²⁹А он хтеде да се оправда, па рече Исусу: А ко је ближњи мој?

³⁰В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

³⁰А Исус одговарајући рече: Један човек силажаше из Јерусалима у Јерихон, па га ухватише хајдуци, који га свукоше и изранише, па отидоше, оставивши га пола мртва.

³¹А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

³¹А изненада силажаше оним путем некакав свештеник, и видевши га прође.

³²Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

³²А тако и Левит кад је био на ономе месту, приступи, и видевши га прође.

³³Но един самарянин, като пътуваше дойде на [мястото] дето беше той, и като го видя, смили се,

³³А Самарјанин некакав пролазећи дође над њега, и видевши га сажали му се;

³⁴приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

³⁴И приступивши зави му ране и зали уљем и вином; и посадивши га на своје кљусе доведе у гостионицу, и устаде око њега.

³⁵И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

³⁵И сутрадан полазећи извади два гроша те даде крчмару, и рече му: Гледај га, и шта више потрошиш ја ћу ти платити кад се вратим.

³⁶Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

³⁶Шта мислиш, дакле, који је од оне тројице био ближњи ономе што су га били ухватили хајдуци?

³⁷Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

³⁷А он рече: Онај који се смиловао на њега. А Исус му рече: Иди, и ти чини тако.

³⁸И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

³⁸А кад иђаху путем и Он уђе у једно село, а жена нека, по имену Марта, прими Га у своју кућу.

³⁹Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

³⁹И у ње беше сестра, по имену Марија, која и седе код ногу Исусових и слушаше беседу Његову.

⁴⁰А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

⁴⁰А Марта се беше забунила како ће Га дочекати, и прикучивши се рече: Господе! Зар Ти не мариш што ме сестра моја остави саму да служим? Реци јој, дакле, да ми помогне.

⁴¹Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

⁴¹А Исус одговарајући рече јој: Марта! Марта! Бринеш се и трудиш за много,

⁴²но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.

⁴²А само је једно потребно. Али је Марија добри део изабрала, који се неће узети од ње.