¹И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

¹И кад се мољаше Богу на једном месту па преста, рече Му неки од ученика Његових: Господе! Научи нас молити се Богу, као што и Јован научи своје ученике.

²А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];

²А Он им рече: Кад се молите Богу говорите: Оче наш који си на небесима, да се свети име Твоје; да дође царство Твоје; да буде воља Твоја и на земљи као на небу;

³давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

³Хлеб наш потребни дај нам сваки дан;

⁴и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].

⁴И опрости нам грехе наше, јер и ми опраштамо сваком дужнику свом; и не наведи нас у напаст; него нас избави ода зла.

⁵И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

⁵И рече им: Који од вас има пријатеља, и отиде му у поноћи и рече му: Пријатељу! Дај ми три хлеба у зајам;

⁶понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

⁶Јер ми дође пријатељ с пута, и немам му шта поставити;

⁷[и ако] той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на леглото; не мога да стана да ти дам;

⁷А он изнутра одговарајући да рече: Не узнемиравај ме; већ су врата затворена и деца су моја са мном у постељи, и не могу устати да ти дам.

⁸казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

⁸И кажем вам: ако и не устане да му да зато што му је пријатељ, али за његово безобразно искање устаће и даће му колико треба.

⁹И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

⁹И ја вама кажем: иштите и даће вам се: тражите и наћи ћете; куцајте и отвориће вам се.

¹⁰Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

¹⁰Јер сваки који иште, прима; и који тражи, налази; и који куца, отвара му се.

¹¹И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или [ако му поиска] риба, наместо риба, ще му даде змия?

¹¹Који је међу вама отац у кога ако син заиште хлеба да му да камен? Или ако заиште рибе да му да место рибе змију?

¹²или [ако] поиска яйце, ще му даде скорпия?

¹²Или ако заиште јаје да му да скорпију?

¹³И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!

¹³Кад дакле ви, зли будући, умете добре даре давати деци својој, колико ће више Отац небески дати Духа Светог онима који ишту у Њега?

¹⁴Веднъж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и народът се почуди.

¹⁴И једном изгна ђавола који беше нем; кад ђаво изиђе проговори неми; и дивише се људи.

¹⁵А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

¹⁵А неки од њих рекоше: Помоћу Веелзевула кнеза ђаволског изгони ђаволе.

¹⁶А други, изпитвайки [Го], искаха от Него знамение от небето.

¹⁶А други кушајући Га искаху од Њега знак с неба.

¹⁷Но Той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство разделено против себе си, запустява, и дом [разделен] против себе си {Гръцки: Против дома.} пада.

¹⁷А Он знајући помисли њихове рече им: Свако царство које се раздели само по себи, опустеће, и дом који се раздели сам по себи, пропашће.

¹⁸Така, също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевула,

¹⁸Тако и сотона ако се раздели сам по себи, како ће остати његово царство? Као што кажете да помоћу Веелзевула изгоним ђаволе.

¹⁹И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

¹⁹Ако ли ја помоћу Веелзевула изгоним ђаволе, синови ваши чијом помоћу изгоне? Зато ће вам они бити судије.

²⁰Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

²⁰А ако ли ја прстом Божијим изгоним ђаволе, дакле је дошло к вама царство Божије.

²¹Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

²¹Кад се јаки наоружа и чува свој двор, имање је његово на миру;

²²Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

²²А кад дође јачи од њега и надвлада га, узме све оружје његово у које се уздао, и раздели шта отме од њега.

²³Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

²³Који није са мном, против мене је; и који са мном не сабира, просипа.

²⁴Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си отдето съм излязъл.

²⁴Кад нечисти дух изиђе из човека, иде кроз безводна места тражећи покоја, и не нашавши рече: Да се вратим у дом свој откуда сам изишао;

²⁵И като дойде, намира я пометена и наредена.

²⁵И дошавши нађе пометен и украшен.

²⁶Тогава отива и, взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

²⁶Тада отиде и узме седам других духова горих од себе, и ушавши живе онде; и буде потоње човеку оном горе од првог.

²⁷Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

²⁷А кад то говораше, подиже глас једна жена из народа и рече Му: Благо утроби која те је носила, и сисама које си сао!

²⁸А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

²⁸А Он рече: Благо и онима који слушају реч Божију, и држе је.

²⁹А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но [друго] знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.

²⁹А народу који се скупљаше стаде говорити: Род је овај зао; иште знак, и неће му се дати знак осим знака Јоне пророка;

³⁰Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

³⁰Јер као што Јона би знак Ниневљанима, тако ће и Син човечији бити роду овом.

³¹Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

³¹Царица јужна изићи ће на суд с људима рода овог, и осудиће их; јер она дође с краја земље да слуша премудрост Соломунову: а гле, овде је већи од Соломуна.

³²Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

³²Ниневљани изићи ће на суд с родом овим, и осудиће га; јер се покајаше поучењем Јониним: а гле, овде је већи од Јоне.

³³Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

³³Нико не меће запаљену свећу на сакривено место, нити под суд, него на свећњак, да виде светлост који улазе.

³⁴Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

³⁴Свећа је телу око. Ако дакле око твоје буде здраво, све ће тело твоје бити светло; ако ли око твоје буде кварно, и тело је твоје тамно.

³⁵Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

³⁵Гледај дакле да видело које је у теби не буде тама.

³⁶Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

³⁶Јер, ако је све тело твоје светло да нема никаквог уда тамног, биће светло као кад те свећа обасјава светлошћу.

³⁷Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

³⁷А кад говораше, мољаше Га некакав фарисеј да обедује у њега. А Он ушавши седе за трпезу.

³⁸Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се уми първо преди обеда.

³⁸А фарисеј се зачуди кад виде да се најпре не уми пре обеда.

³⁹И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата! а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

³⁹А Господ рече му: Сад ви фарисеји споља чистите чашу и зделу, а изнутра вам је пуно грабежа и злобе.

⁴⁰Несмислени! тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

⁴⁰Безумни! Није ли онај начинио и изнутра који је споља начинио?

⁴¹По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

⁴¹Али дајте милостињу од оног што је унутра; и гле, све ће вам бити чисто.

⁴²Но горко на вас фарисеи! защото давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите а ония да не пренебрегвате.

⁴²Али тешко вама фарисејима што дајете десетак од метвице и од руте и од сваког поврћа, а пролазите правду и љубав Божију: ово је требало чинити, и оно не остављати.

⁴³Горко вам фарисеи! защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

⁴³Тешко вама фарисејима што тражите зачеља по зборницама и да вам се клања по улицама.

⁴⁴Горко вам! защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по [тях], не знаят.

⁴⁴Тешко вама књижевници и фарисеји, лицемери, што сте као сакривени гробови по којима људи иду и не знаду их.

⁴⁵И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

⁴⁵А неки од законика одговарајући рече: Учитељу! Говорећи то и нас срамотиш.

⁴⁶А той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

⁴⁶А Он рече: Тешко и вама законицима што товарите на људе бремена претешка за ношење, а ви једним прстом својим нећете да их прихватите.

⁴⁷Горко вам! защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

⁴⁷Тешко вама што зидате гробове пророцима, а ваши су их очеви побили.

⁴⁸И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с [тях]; защото те ги избиха, а [вие] им градите[ гробниците].

⁴⁸Ви дакле сведочите и одобравате дела отаца својих; јер их они побише, а ви им гробове зидате.

⁴⁹Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и [едни] от тях ще убият и изгонят;

⁴⁹Зато и премудрост Божија рече: Послаћу им пророке и апостоле, и од њих ће једне побити, а друге протерати;

⁵⁰за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, -

⁵⁰Да се иште од рода овог крв свих пророка која је проливена од постања света,

⁵¹от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! казвам ви, ще се изиска от това поколение.

⁵¹Од крви Авељеве све до крви Заријине, који погибе међу олтаром и црквом. Да, кажем вам, искаће се од рода овог.

⁵²Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

⁵²Тешко вама законици што узесте кључ од знања: сами не уђосте, а који хтеше да уђу, забранисте им.

⁵³И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват, и да Го предизвикват да говори за още[ много] неща,

⁵³А кад им Он ово говораше, почеше књижевници и фарисеји врло наваљивати к Њему и многим питањем збуњивати Га,

⁵⁴като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.

⁵⁴Вребајући и пазећи на Њега не би ли шта уловили из уста Његових да Га окриве.