¹Между това, като се събра едно многохилядно множество, до толкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

¹Кад се на њих скупише хиљаде народа да стадоше газити један другог, онда поче најпре говорити ученицима својим: Чувајте се квасца фарисејског, који је лицемерје.

²Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

²Јер ништа није сакривено што се неће открити, ни тајно што се неће дознати;

³Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.

³Јер шта у мраку рекосте, чуће се на виделу; и шта на ухо шаптасте у клетима, проповедаће се на крововима.

⁴А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.

⁴Али вам кажем, пријатељима својим: не бојте се од оних који убијају тело и потом не могу ништа више учинити.

⁵Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от него да се боите.

⁵Него ћу вам казати кога да се бојите: бојте се Оног који има власт пошто убије бацити у пакао; да, кажем вам, Оног се бојте.

⁶Не продават ли се пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога.

⁶Не продаје ли се пет врабаца за два динара? И ниједан од њих није заборављен пред Богом.

⁷Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчета.

⁷А у вас је и коса на глави избројана. Не бојте се дакле; ви сте бољи од много врабаца.

⁸И казвам ви: Всеки който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;

⁸Него вам кажем: који год призна мене пред људима признаће и Син човечији њега пред анђелима Божијим;

⁹но ако се отрече някой от Мене пред човеците ще бъде отречен пред Божиите ангели.

⁹А који се одрече мене пред људима њега ће се одрећи пред анђелима Божијим.

¹⁰И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Светия Дух, няма да му се прости.

¹⁰И сваки који рече реч на Сина човечијег опростиће му се, а који хули на Светог Духа неће му се опростити.

¹¹И когато ви заведат в синагогите и [пред] началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, или какво ще кажете.

¹¹А кад вас доведу у зборнице и на судове и пред поглаваре, не брините се како ћете или шта одговорити, или шта ћете казати;

¹²Защото Светият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.

¹²Јер ће вас Свети Дух научити у онај час шта треба рећи.

¹³И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.

¹³Рече Му пак неки из народа: Учитељу! Реци брату мом да подели са мном достојање.

¹⁴А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?

¹⁴А Он му рече: Човече! Ко је мене поставио судијом или кметом над вама?

¹⁵И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.

¹⁵А њима рече: Гледајте и чувајте се од лакомства; јер нико не живи оним што је сувише богат.

¹⁶И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.

¹⁶Каза им, пак, причу говорећи: У једног богатог човека роди њива.

¹⁷И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си.

¹⁷И мишљаше у себи говорећи: Шта ћу чинити? Немам у шта сабрати своју летину.

¹⁸И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.

¹⁸И рече: Ево ово ћу чинити: покварићу житнице своје и начинићу веће; и онде ћу сабрати сва своја жита и добро своје;

¹⁹И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.

¹⁹И казаћу души својој: Душо! Имаш много имање на много година; почивај, једи, пиј, весели се.

²⁰А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде?

²⁰А Бог њему рече: Безумниче! Ову ноћ узеће душу твоју од тебе; а шта си приправио чије ће бити?

²¹Така [става] с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.

²¹Тако бива ономе који себи тече благо, а не богати се у Бога.

²²Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота [си], какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.

²²А ученицима својим рече: Зато вам кажем: не брините се душом својом шта ћете јести; ни телом у шта ћете се обући:

²³Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.

²³Душа је претежнија од јела и тело од одела.

²⁴Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!

²⁴Погледајте гавране како не сеју ни жању, који немају подруме ни житнице, и Бог их храни: а колико сте ви претежнији од птица?

²⁵И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

²⁵А ко од вас бринући се може примакнути расту свом лакат један?

²⁶И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?

²⁶А кад ни најмање шта не можете, зашто се бринете за остало?

²⁷Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.

²⁷Погледајте љиљане како расту: не труде се, нити преду; али ја вам кажем да ни Соломун у свој слави својој не обуче се као један од њих.

²⁸И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече [ще облича] вас, маловери!

²⁸А кад траву по пољу, која данас јесте, а сутра се у пећ баца, Бог тако одева, а камоли вас, маловерни!

²⁹И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;

²⁹И ви не иштите шта ћете јести или шта ћете пити, и не брините се;

³⁰защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.

³⁰Јер ово све ишту и незнабошци овог света; а Отац ваш зна да вама треба ово.

³¹Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.

³¹Него иштите царство Божије, и ово ће вам се све додати.

³²Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

³²Не бој се мало стадо! Јер би воља вашег Оца да вам да царство.

³³Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.

³³Продајте шта имате и дајте милостињу; начините себи торбе које неће оветшати, хазну која се никад неће испразнити, на небесима, где се лупеж не прикучује нити мољац једе.

³⁴Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

³⁴Јер где је ваше благо онде ће бити и срце ваше.

³⁵Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;

³⁵Нека буду ваша бедра запрегнута и свеће запаљене;

³⁶и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.

³⁶И ви као људи који чекају господара свог кад се врати са свадбе да му одмах отворе како дође и куцне.

³⁷Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.

³⁷Благо оним слугама које нађе господар кад дође, а они страже. Заиста вам кажем да ће се запрегнути, и посадиће их, и приступиће, те ће им служити.

³⁸И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.

³⁸И ако дође у другу стражу, и у трећу стражу дође, и нађе их тако, благо оним слугама.

³⁹Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.

³⁹Али ово знајте: кад би знао домаћин у који ће час доћи лупеж, чувао би и не би дао поткопати кућу своју.

⁴⁰Бъдете, [прочее], и вие готови; защото в час, когато[ го] не мислите, Човешкият Син ще дойде.

⁴⁰И ви, дакле, будите готови: јер у који час не мислите доћи ће Син човечији.

⁴¹Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или на всичките?

⁴¹А Петар Му рече: Господе! Говориш ли нама ову причу или свима?

⁴²Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?

⁴²А Господ рече: Ко је дакле тај верни и мудри пристав ког постави господар над чељади својом да им даје храну на оброк?

⁴³Блажен онзи слуга, чиито господар, когато си дойде, го намери, че прави така.

⁴³Благо том слузи ког дошавши господар његов нађе да извршује тако.

⁴⁴Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.

⁴⁴Заиста вам кажем: над свим својим имањем поставиће га.

⁴⁵Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата, и момичетата, да яде, да пие и да се опива,

⁴⁵Ако ли каже слуга у срцу свом: Неће мој господар још задуго доћи; и стане бити слуге и слушкиње, и јести и пити, и опијати се;

⁴⁶то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.

⁴⁶Доћи ће господар тога слуге у дан кад се не нада, и у час кад не мисли, и расећи ће га, и део његов метнуће с невернима.

⁴⁷И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не е приготвил нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.

⁴⁷А онај слуга који зна вољу господара свог, и није се приправио, нити учинио по вољи његовој, биће врло бијен;

⁴⁸А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.

⁴⁸А који не зна па заслужи бој, биће мало бијен. Коме је год много дано много ће се искати од њега; а коме предаше највише највише ће искати од њега.

⁴⁹Огън дойдох да хвърля на земята; и какво [повече] да искам, ако се е вече запалил?

⁴⁹Ја сам дошао да бацим огањ на земљу; и како би ми се хтело да се већ запалио!

⁵⁰Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!

⁵⁰Али се мени ваља крстити крштењем, и како ми је тешко док се не сврши!

⁵¹Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.

⁵¹Мислите ли да сам ја дошао да дам мир на земљу? Не, кажем вам, него раздор.

⁵²Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.

⁵²Јер ће, одселе, пет у једној кући бити раздељени, устаће три на два, и два на три.

⁵³Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.

⁵³Устаће отац на сина и син на оца; мати на кћер и кћи на матер; свекрва на снаху своју и снаха на свекрву своју.

⁵⁴Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.

⁵⁴А народу говораше: Кад видите облак где се диже од запада одмах кажете: Биће дажд; и бива тако.

⁵⁵И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.

⁵⁵И кад видите југ где дува кажете: Биће врућина; и бива.

⁵⁶Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?

⁵⁶Лицемери! Лице неба и земље умете познавати, а време ово како не познајете?

⁵⁷А защо и от само себе си не съдите що е право?

⁵⁷Зашто пак и сами од себе не судите праведно?

⁵⁸Защото, когато отиваш с противника си [да се явиш] пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията [да] те предаде на служителя, и служителят [да] те хвърли в тъмница.

⁵⁸Јер кад идеш са својим супарником кнезу, гледај не би ли се на путу с њим поравнао да те не притегне судији, и судија да те не преда слузи, и слуга да те не баци у тамницу.

⁵⁹Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.

⁵⁹Кажем ти: нећеш оданде изићи док не даш и последњи динар.