¹В същото време присъствуваха някои, които известиха на [Исуса] за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

¹У то време, пак, дођоше неки и казаше за Галилејце којих крв помеша Пилат са жртвама њиховим.

²И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

²И одговарајући Исус рече им: Мислите ли да су ти Галилејци били најгрешнији од свих Галилејаца, јер тако пострадаше?

³Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.

³Не, кажем вам, него ако се не покајете, сви ћете тако изгинути.

⁴Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?

⁴Или оних осамнаест што на њих паде кула силоамска и поби их, мислите ли да су они најкривљи били од свих Јерусалимљана?

⁵Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

⁵Не, кажем вам, него ако се не покајете, сви ћете тако изгинути.

⁶Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

⁶Каза им пак ову причу: Један човек имаше смокву усађену у свом винограду, и дође да тражи рода на њој, и не нађе.

⁷И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?

⁷Онда рече виноградару: Ево трећа година како долазим и тражим рода на овој смокви, и не налазим; посеци је, дакле, зашто земљи да смета?

⁸А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;

⁸А он одговарајући рече му: Господару! Остави је и за ову годину док окопам око ње и обаспем гнојем;

⁹и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.

⁹Па да ако роди: Ако ли не, посећи ћеш је на годину.

¹⁰И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

¹⁰А кад учаше у једној зборници у суботу,

¹¹и ето една жена, която имаше дух, който й [беше причинявал] немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

¹¹И гле, беше онде жена болесна од духа осамнаест година, и беше згрчена, и не могаше се исправити.

¹²А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си.

¹²А кад је виде, дозва је Исус и рече јој: Жено! Опроштена си од болести своје.

¹³И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.

¹³И метну на њу руке, и одмах се исправи и хваљаше Бога.

¹⁴А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.

¹⁴А старешина од зборнице срђаше се што је Исус исцели у суботу, и одговарајући рече народу: Шест је дана у које треба радити, у оне дакле долазите те се лечите, а не у дан суботни.

¹⁵Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява?

¹⁵А Господ му одговори и рече: Лицемере! Сваки од вас у суботу не одрешује ли свог вола или магарца од јасала, и не води да напоји?

¹⁶А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е [държал] цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?

¹⁶А ову кћер Авраамову коју свеза сотона, ево осамнаеста година, не требаше ли је одрешити из ове свезе у дан суботни?

¹⁷И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

¹⁷И кад Он ово говораше стиђаху се сви који Му се противљаху; и сав народ радоваше се за сва Његова славна дела.

¹⁸Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя?

¹⁸А Он им рече: Какво је царство Божије? И како ћу казати да је?

¹⁹Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

¹⁹Оно је као зрно горушичино, које узевши човек баци у врт свој, и узрасте и поста дрво велико, и птице небеске уселише се у гране његове.

²⁰И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

²⁰Опет рече: Какво ћу казати да је царство Божије?

²¹Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

²¹Оно је као квасац који узевши жена метну у три копање брашна, док не ускисе све.

²²И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

²²И пролажаше по градовима и селима учећи и путујући у Јерусалим.

²³И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

²³Рече Му пак неко: Господе! Је ли мало оних који ће бити спасени? А Он им рече:

²⁴Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,

²⁴Навалите да уђете на тесна врата; јер вам кажем: Многи ће тражити да уђу и неће моћи:

²⁵след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.

²⁵Кад устане домаћин и затвори врата, и станете напољу стајати и куцати у врата говорећи: Господе! Господе! Отвори нам; и одговарајући рећи ће вам: Не познајем вас откуда сте.

²⁶Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.

²⁶Тада ћете стати говорити: Ми једосмо пред Тобом и писмо, и по улицама нашим учио си.

²⁷А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

²⁷А Он ће рећи: Кажем вам: не познајем вас откуда сте; одступите од мене сви који неправду чините.

²⁸Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.

²⁸Онде ће бити плач и шкргут зуба, кад видите Авраама и Исака и Јакова и све пророке у царству Божијем, а себе напоље истеране.

²⁹И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.

²⁹И доћи ће од истока и запада и севера и југа и сешће за трпезу у царству Божијем.

³⁰И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

³⁰И гле, има последњих који ће бити први, и има првих који ће бити последњи.

³¹В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие,

³¹У тај дан приступише неки од фарисеја говорећи Му: Изиђи и иди одавде, јер Ирод хоће да те убије.

³²И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.

³²И рече им: Идите те кажите оној лисици: Ево изгоним ђаволе и исцељујем данас и сутра, а трећи дан завршићу.

³³Обаче трябва днес и утре и други [ден] да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

³³Али данас и сутра и прекосутра треба ми ићи; јер пророк не може погинути изван Јерусалима.

³⁴Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка [прибира] пилците си под крилете си, но не искахте!

³⁴Јерусалиме, Јерусалиме, који убијаш пророке и засипаш камењем послане к себи! Колико пута хтех да скупим чеда твоја као кокош гнездо своје под крила, и не хтесте!

³⁵Ето, оставя се вам дома ви [пуст]; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.

³⁵Ето ће вам се оставити кућа ваша пуста; а ја вам кажем: Нећете мене видети док не дође да кажете: Благословен који иде у име Господње.