¹Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

¹И догоди Му се да дође у суботу у кућу једног кнеза фарисејског да једе хлеб; и они мотраху на Њега.

²И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

²И гле, беше пред Њим некакав човек на коме беше дебела болест.

³И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

³И одговарајући Исус рече законицима и фарисејима говорећи: Је ли слободно у суботу исцељивати?

⁴А те мълчаха. И Той, като хвана [човека], изцели го и го пусна.

⁴А они оћутеше. И дохвативши га се исцели га и отпусти.

⁵И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

⁵И одговарајући рече им: Који од вас не би свог магарца или вола да му падне у бунар одмах извадио у дан суботни?

⁶И не можаха да отговорят на това.

⁶И не могоше Му одговорити на то.

⁷И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

⁷А гостима каза причу, кад опази како избираху зачеља, и рече им:

⁸Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

⁸Кад те ко позове на свадбу, не седај у зачеље, да не буде међу гостима ко старији од тебе;

⁹и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

⁹И да не би дошао онај који је позвао тебе и њега, и рекао ти: Подај место овоме: и онда ћеш са стидом сести на ниже место.

¹⁰Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

¹⁰Него кад те ко позове, дошавши седи на последње место, да ти каже кад дође онај који те позва: Пријатељу! Помакни се више; тада ће теби бити част пред онима који седе с тобом за трпезом.

¹¹Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

¹¹Јер сваки који се подиже, понизиће се; а који се понижује, подигнуће се.

¹²Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

¹²А и ономе што их је позвао рече: Кад дајеш обед или вечеру, не зови пријатеље своје, ни браћу своју, ни рођаке своје, ни суседе богате, да не би и они тебе кад позвали и вратили ти;

¹³Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

¹³Него кад чиниш гозбу, зови сиромахе, кљасте, хроме, слепе;

¹⁴и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с [какво] да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

¹⁴И благо ће ти бити што ти они не могу вратити; него ће ти се вратити о васкрсењу праведних.

¹⁵И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

¹⁵А кад чу то неки од оних што сеђаху с Њим за трпезом рече Му: Благо ономе који једе хлеба у царству Божијем!

¹⁶А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

¹⁶А Он му рече: Један човек зготови велику вечеру, и позва многе;

¹⁷И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже [всичко] е вече готово.

¹⁷И кад би време вечери, посла слугу свог да каже званима: Хајдете, јер је већ све готово.

¹⁸А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

¹⁸И почеше се изговарати сви редом; први му рече: Купих њиву, и ваља ми ићи да је видим; молим те изговори ме.

¹⁹Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

¹⁹И други рече: Купих пет јармова волова, и идем да их огледам; молим те, изговори ме.

²⁰А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

²⁰И трећи рече: Ожених се, и зато не могу доћи.

²¹И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

²¹И дошавши слуга тај каза ово господару свом. Тада се расрди домаћин и рече слузи свом: Иди брзо на раскршћа и улице градске, и доведи амо сиромахе, и кљасте, и богаљасте, и слепе.

²²И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

²²И рече слуга: Господару, учинио сам како си заповедио, и још места има.

²³И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и [колкото намериш] накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

²³И рече господар слузи: Изиђи на путеве и међу ограде, те натерај да дођу да ми се напуни кућа.

²⁴защото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

²⁴Јер вам кажем да ниједан од оних званих људи неће окусити моје вечере. Јер је много званих, али је мало изабраних.

²⁵А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

²⁵Иђаше пак с Њим мноштво народа, и обазревши се рече им:

²⁶Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

²⁶Ако ко дође к мени, а не мрзи на свог оца, и на матер, и на жену, и на децу, и на браћу, и на сестре и на саму душу своју, не може бити мој ученик.

²⁷Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

²⁷И ко не носи крст свој и за мном не иде, не може бити мој ученик.

²⁸Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да [я] доизкара?

²⁸И који од вас кад хоће да зида кулу не седне најпре и не прорачуна шта ће га стати, да види има ли да може довршити?

²⁹Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

²⁹Да не би, кад постави темељ и не узможе довршити, сви који гледају стали му се ругати

³⁰Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

³⁰Говорећи: Овај човек поче зидати, и не може да доврши.

³¹Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет [хиляди]?

³¹Или који цар кад пође с војском да се побије с другим царем не седне најпре и не држи већу може ли с десет хиљада срести оног што иде на њега са двадесет хиљада?

³²Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

³²Ако ли не може, а он пошаље посленике док је овај још далеко и моли да се помире.

³³И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

³³Тако дакле сваки од вас који се не одрече свега што има не може бити мој ученик.

³⁴Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

³⁴Со је добра, али ако со обљутави, чим ће се осолити?

³⁵Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

³⁵Нити је потребна у земљу ни у гној; него је проспу напоље. Ко има уши да чује нека чује.