¹А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.

¹И приближаваху се к Њему сви цариници и грешници да Га чују.

²А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.

²И викаху на Њега фарисеји и књижевници говорећи: Овај прима грешнике и једе с њима.

³И той им изговори тая притча, като каза:

³А Он им каза причу ову говорећи:

⁴Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

⁴Који човек од вас имајући сто оваца и изгубивши једну од њих не остави деведесет и девет у пустињи и не иде за изгубљеном док је не нађе?

⁵И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

⁵И нашавши дигне је на раме своје радујући се,

⁶И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

⁶И дошавши кући сазове пријатеље и суседе говорећи им: Радујте се са мном: ја нађох своју овцу изгубљену.

⁷Казвам ви, че също така ще има [повече] радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

⁷Кажем вам да ће тако бити већа радост на небу за једног грешника који се каје, неголи за деведесет и девет праведника којима не треба покајање.

⁸Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

⁸Или која жена имајући десет динара, ако изгуби један динар, не запали свеће, и не помете куће, и не тражи добро док не нађе?

⁹И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

⁹И нашавши сазове другарице и суседе говорећи: Радујте се са мном: ја нађох динар изгубљени.

¹⁰Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

¹⁰Тако, кажем вам, бива радост пред анђелима Божијима за једног грешника који се каје.

¹¹Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

¹¹И рече: Један човек имаше два сина,

¹²И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

¹²И рече млађи од њих оцу: Оче! Дај ми део имања што припада мени. И отац им подели имање.

¹³И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

¹³И потом до неколико дана покупи млађи син све своје, и отиде у далеку земљу; и онамо просу имање своје живећи беспутно.

¹⁴И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

¹⁴А кад потроши све, постаде велика глад у оној земљи, и он се нађе у невољи.

¹⁵И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

¹⁵И отишавши приби се код једног човека у оној земљи; и он га посла у поље своје да чува свиње.

¹⁶И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

¹⁶И жељаше напунити трбух свој рошчићима које свиње јеђаху, и нико му их не даваше.

¹⁷А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

¹⁷А кад дође к себи, рече: Колико најамника у оца мог имају хлеба и сувише, а ја умирем од глади!

¹⁸Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

¹⁸Устаћу и идем оцу свом, па ћу му рећи: Оче! Сагреших Небу и теби,

¹⁹не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

¹⁹И већ нисам достојан назвати се син твој: прими ме као једног од својих најамника.

²⁰И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

²⁰И уставши отиде оцу свом. А кад је још подалеко био, угледа га отац његов, и сажали му се, и потрчавши загрли га и целива га.

²¹Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

²¹А син му рече: Оче, сагреших Небу и теби, и већ нисам достојан назвати се син твој.

²²Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

²²А отац рече слугама својим: Изнесите најлепшу хаљину и обуците га, и подајте му прстен на руку и обућу на ноге.

²³докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

²³И доведите теле угојено те закољите, да једемо и да се веселимо.

²⁴защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.

²⁴Јер овај мој син беше мртав, и оживе; и изгубљен беше, и нађе се. И стадоше се веселити.

²⁵А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

²⁵А син његов старији беше у пољу, и долазећи кад се приближи кући чу певање и подвикивање.

²⁶И повика един от слугите и попита, що е това.

²⁶И дозвавши једног од слугу запита: Шта је то?

²⁷А той му рече: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

²⁷А он му рече: Брат твој дође; и отац твој закла теле угојено, што га је здравог видео.

²⁸И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.

²⁸А он се расрди и не хтеде да уђе. Тада изиђе отац његов и мољаше га.

²⁹А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;

²⁹А он одговарајући рече оцу: Ето те служим толико година, и никад не преступих твоје заповести, па мени никад ниси дао јаре да бих се провеселио са својим друштвом;

³⁰а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

³⁰А кад дође тај твој син који ти је имање просуо с курвама, заклао си му теле угојено.

³¹А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.

³¹А он му рече: Сине! Ти си свагда са мном, и све је моје твоје.

³²Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

³²Требало се развеселити и обрадовати, јер овај брат твој мртав беше, и оживе; и изгубљен беше, и нађе се.