¹Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.

¹А ученицима својим говораше: Беше један човек богат који имаше пристава, и тога облагаше код њега да му просипа имање,

²И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

²И дозвавши га рече му: Шта ово ја чујем за тебе? Дај рачун како си кућио кућу: јер више не можеш кућом управљати.

³Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

³А пристав од куће рече у себи: Шта ћу чинити? Господар мој узима од мене управљање куће: копати не могу, просити стидим се.

⁴Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

⁴Знам шта ћу чинити да би ме примили у куће своје кад ми се одузме управљање куће.

⁵И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

⁵И дозвавши редом дужнике господара свог рече првом: Колико си дужан господару мом?

⁶А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

⁶А он рече: Сто ока уља. И рече му: Узми писмо своје и седи брзо те напиши педесет.

⁷После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

⁷А потом рече другом: А ти колико си дужан? А он рече: Сто ока пшенице. И рече му: Узми писмо своје и напиши осамдесет.

⁸И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

⁸И похвали господар неверног пристава што мудро учини; јер су синови овог века мудрији од синова видела у свом нараштају.

⁹И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.

⁹И ја вама кажем: начините себи пријатеље неправедним богатством, да би вас кад осиромашите примили у вечне куће.

¹⁰Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

¹⁰Који је веран у малом и у многом је веран; а ко је неверан у малом и у многом је неверан.

¹¹И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското [богатство]?

¹¹Ако дакле у неправедном богатству верни не бисте, ко ће вам у истином веровати?

¹²И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

¹²И ако у туђем не бисте верни, ко ће вам дати ваше?

¹³Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

¹³Никакав пак слуга не може два господара служити; јер или ће на једног мрзети, а другог љубити, или ће једног волети а за другог не марити. Не можете служити Богу и богатству.

¹⁴Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

¹⁴А ово све слушаху и фарисеји, који беху среброљупци, и ругаху Му се.

¹⁵И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се [цени] високо между човеците, е мерзост пред Бога.

¹⁵И рече им: Ви сте они који се градите праведни пред људима; али Бог зна срца ваша; јер шта је у људи високо оно је мрзост пред Богом.

¹⁶Законът и пророците [бяха] до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.

¹⁶Закон и пророци су до Јована; одселе се царство Божије проповеда јеванђељем, и сваки наваљује да уђе у њега.

¹⁷Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

¹⁷Лакше је, пак, небу и земљи проћи неголи једној титли из закона пропасти.

¹⁸Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодействува.

¹⁸Сваки који пушта жену своју и узима другу, прељубу чини; и који се жени пуштеницом, прељубу чини.

¹⁹Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

¹⁹Човек неки, пак, беше богат, који се облачаше у скерлет и у свилу, и живљаше сваки дан господски и весељаше се.

²⁰Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

²⁰А беше један сиромах, по имену Лазар, који лежаше пред његовим вратима гнојав,

²¹като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

²¹И жељаше да се насити мрвама које падаху с трпезе богатог; још и пси долажаху и лизаху гној његов.

²²Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и бе погребан.

²²А кад умре сиромах, однесоше га анђели у наручје Авраамово; а умре и богати, и закопаше га.

²³И в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.

²³И у паклу кад беше у мукама, подиже очи своје и угледа издалека Авраама и Лазара у наручју његовом,

²⁴И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

²⁴И повикавши рече: Оче Аврааме! Смилуј се на ме и пошљи ми Лазара нека умочи у воду врх од прста свог, и да ми расхлади језик; јер се мучим у овом пламену.

²⁵Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

²⁵А Авраам рече: Синко! Опомени се да си ти примио добра своја у животу свом, и Лазар опет зла; а сад се он теши, а ти се мучиш.

²⁶И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така, че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

²⁶И преко свега тога постављена је међу нама и вама велика пропаст, да ови који би хтели одовуд к вама прећи, не могу, нити они отуда к нама да прелазе.

²⁷А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

²⁷Тада рече: Молим те дакле, оче, да га пошаљеш кући оца мог,

²⁸защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

²⁸Јер имам пет браће: нека им посведочи да не би и они дошли на ово место мучења.

²⁹Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците; нека слушат тях.

²⁹Рече му Авраам: Они имају Мојсија и пророке, нека њих слушају.

³⁰А той рече: Не отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

³⁰А он рече: Не, оче Аврааме! Него ако им дође ко из мртвих покајаће се.

³¹И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой[, пак] няма да се убедят.

³¹А Авраам рече му: Ако не слушају Мојсија и пророке, да ко и из мртвих устане неће веровати.