¹И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!

¹А ученицима рече: Није могуће да не дођу саблазни; али тешко ономе с кога долазе;

²По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.

²Боље би му било да му се воденични камен обеси о врату, и да га баце у море, него да саблазни једног од ових малих.

³Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.

³Чувајте се. Ако ти сагреши брат твој, накарај га; па ако се покаје, опрости му.

⁴И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

⁴И ако ти седам пута на дан сагреши, и седам пута на дан дође к теби и рече: Кајем се, опрости му.

⁵И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.

⁵И рекоше апостоли Господу: Дометни нам вере.

⁶А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

⁶А Господ рече: Кад бисте имали вере колико зрно горушичино, и рекли бисте овом дубу: Ишчупај се и усади се у море, и послушао би вас.

⁷А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?

⁷Који пак од вас кад има слугу који оре или чува стоку па кад дође из поља, каже му: Ходи брзо и седи за трпезу?

⁸Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?

⁸Него не каже ли му: Уготови ми да вечерам, и запрегни се те ми служи док једем и пијем, па онда и ти једи и пиј?

⁹Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].

⁹Еда ли ће он захвалити слузи том кад сврши шта му се заповеди? Не верујем.

¹⁰Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме [само] това, което бяхме длъжни да извършим.

¹⁰Тако и ви кад свршите све што вам је заповеђено, говорите: Ми смо залудне слуге, јер учинисмо шта смо били дужни чинити.

¹¹И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше [границата] между Самария и Галилея.

¹¹И кад иђаше у Јерусалим, Он пролажаше између Самарије и Галилеје.

¹²И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,

¹²И кад улажаше у једно село сретоше Га десет губавих људи, који сташе издалека,

¹³извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!

¹³И подигоше глас говорећи: Исусе учитељу! Помилуј нас.

¹⁴И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.

¹⁴И видевши их рече им: Идите и покажите се свештеницима. И они идући очистише се.

¹⁵И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,

¹⁵А један од њих видевши да се исцели поврати се хвалећи Бога гласно,

¹⁶и падна на лице при нозете на [Исуса] и Му благодареше. И той бе самарянин.

¹⁶И паде ничице пред ноге Његове, и захвали Му. И то беше Самарјанин.

¹⁷А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?

¹⁷А Исус одговарајући рече: Не исцелише ли се десеторица? Где су дакле деветорица?

¹⁸Не намериха ли се [други] да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?

¹⁸Како се међу њима који не нађе да се врати да захвали Богу, него сам овај туђин?

¹⁹И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

¹⁹И рече му: Устани, иди; вера твоја поможе ти.

²⁰А [Исус] попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;

²⁰А кад Га упиташе фарисеји: Кад ће доћи царство Божије? Одговарајући рече им: Царство Божије неће доћи да се види;

²¹нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.

²¹Нити ће се казати: Ево га овде или онде; јер гле, царство је Божије унутра у вама.

²²И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите[ поне] един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

²²А ученицима рече: Доћи ће време кад ћете зажелети да видите један дан Сина човечијег, и нећете видети.

²³И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире[ им].

²³И рећи ће вам: Ево овде је, или: Ено онде; али не излазите, нити тражите.

²⁴Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.

²⁴Јер као што муња сине с неба, и засветли се преко свега што је под небом, тако ће бити и Син човечији у свој дан.

²⁵Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.

²⁵Али Му најпре треба много пострадати, и окривљеном бити од рода овог.

²⁶И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;

²⁶И како је било у време Нојево онако ће бити у дане Сина човечијег:

²⁷ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.

²⁷Јеђаху, пијаху, жењаху се, удаваху се до оног дана кад Ноје уђе у ковчег, и дође потоп и погуби све.

²⁸Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,

²⁸Тако као што би у дане Лотове: јеђаху, пијаху, куповаху, продаваху, сађаху, зидаху;

²⁹а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -

²⁹А у дан кад изиђе Лот из Содома, удари огањ и сумпор из неба и погуби све.

³⁰подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.

³⁰Тако ће бити и у онај дан кад ће се јавити Син човечији.

³¹В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.

³¹У онај дан који се деси на крову, а покућство његово у кући, нека не силази да га узме; и који се деси у пољу, тако нека се не враћа натраг.

³²Помнете Лотовата жена.

³²Опомињите се жене Лотове.

³³Който иска да спечели живота {Или: Душата} си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.

³³Који пође да сачува душу своју, изгубиће је; а који је изгуби, оживеће је.

³⁴Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.

³⁴Кажем вам: у ону ноћ биће два на једном одру, један ће се узети а други ће се оставити;

³⁵Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата [ще се вземе, а другата]{Повторението на тези думи вероятно е печатна грешка в изданието от 1940 г.} ще се остави.

³⁵Две ће млети заједно, једна ће се узети а друга ће се оставити;

³⁶[Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].

³⁶Два ће бити на њиви, један ће се узети а други ће се оставити.

³⁷Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.

³⁷И одговарајући рекоше Му: Где, Господе? А Он им рече: Где је стрвина онамо ће се и орлови скупити.