¹Каза им една притча как трябва всякога да се молят, да не ослабват, думайки:

¹Каза им пак и причу како се треба свагда молити Богу, и не дати да дотужи,

²В някой си град имаше един съдия, който от Бога се не боеше и човека не зачиташе.

²Говорећи: У једном граду беше један судија који се Бога не бојаше и људи не стиђаше.

³В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

³А у оном граду беше једна удовица и долажаше к њему говорећи: Не дај ме мом супарнику.

⁴Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,

⁴И не хтеде задуго. А најпосле рече у себи: Ако се и не бојим Бога и људи не срамим,

⁵пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.

⁵Но будући да ми досађује ова удовица, одбранићу је, да ми једнако не долази и не досађује.

⁶И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!

⁶Тада рече Господ: Чујте шта говори неправедни судија.

⁷А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

⁷А камоли Бог неће одбранити избраних својих који Га моле дан и ноћ?

⁸Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?

⁸Кажем вам да ће их одбранити брзо. Али Син човечији кад дође хоће ли наћи веру на земљи?

⁹И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:

⁹А и другима који мишљаху за себе да су праведници и друге уништаваху каза причу ову:

¹⁰Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.

¹⁰Два човека уђоше у цркву да се моле Богу, један фарисеј и други цариник.

¹¹Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.

¹¹Фарисеј стаде и мољаше се у себи овако: Боже! Хвалим те што ја нисам као остали људи: хајдуци, неправедници, прељубочинци или као овај цариник.

¹²Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия.

¹²Постим двапут у недељи; дајем десетак од свега што имам.

¹³А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.

¹³А цариник издалека стајаше, и не хтеде ни очију подигнути на небо, него бијаше прси своје говорећи: Боже! Милостив буди мени грешноме.

¹⁴Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

¹⁴Кажем вам да овај отиде оправдан кући својој, а не онај. Јер сваки који се сам подиже понизиће се; а који се сам понижује подигнуће се.

¹⁵Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.

¹⁵Доношаху к Њему и децу да их се дотакне; а кад видеше ученици, запретише им.

¹⁶Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

¹⁶А Исус дозвавши их рече: Пустите децу нека долазе к мени, и не браните им; јер је таквих царство Божије.

¹⁷Истина ви казвам: Който не приеме, като детенце, Божието царство, той никак няма да влезе в него.

¹⁷И кажем вам заиста: који не прими царство Божије као дете, неће ући у њега.

¹⁸И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁸И запита Га један кнез говорећи: Учитељу благи! Шта да учиним да наследим живот вечни?

¹⁹А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.

¹⁹А Исус рече му: Што ме зовеш благим? Нико није благ осим једног Бога.

²⁰Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";

²⁰Заповести знаш: не чини прељубе; не убиј; не укради; не сведочи лажно; поштуј оца и матер своју.

²¹А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

²¹А он рече: Све сам ово сачувао од младости своје.

²²Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай.

²²А кад то чу Исус рече му: Још ти једно недостаје: продај све што имаш и раздај сиромасима; и имаћеш благо на небу; и хајде за мном.

²³И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат.

²³А кад он чу то постаде жалостан, јер беше врло богат.

²⁴И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство, ония които имат богатство!

²⁴А кад га виде Исус где постаде жалостан, рече: Како је тешко ући у царство Божије онима који имају богатство!

²⁵Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁵Лакше је камили проћи кроз иглене уши неголи богатом ући у царство Божије.

²⁶А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?

²⁶А они који слушаху рекоше: Ко се дакле може спасти?

²⁷А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.

²⁷А Он рече: Шта је у људи немогуће у Бога је могуће.

²⁸А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.

²⁸А Петар рече: Ето ми смо оставили све и за Тобом идемо.

²⁹А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща, или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,

²⁹А Он им рече: Заиста вам кажем: нема ниједнога који би оставио кућу, или родитеље, или браћу, или сестре, или жену, или децу царства ради Божијег,

³⁰който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.

³⁰Који неће примити више у ово време, и на оном свету живот вечни.

³¹И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим, и ще се изпълни, в Човешкия Син, всичко що е писано чрез пророците.

³¹Узе пак дванаесторицу и рече им: Ево идемо горе у Јерусалим, и све ће се свршити што су пророци писали за Сина човечијег.

³²Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят, и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

³²Јер ће Га предати незнабошцима, и наругаће Му се, и ружиће Га, и попљуваће Га,

³³и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

³³И биће Га, и убиће Га; и трећи дан устаће.

³⁴Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.

³⁴И они ништа од тога не разумеше, и беседа ова беше од њих сакривена, и не разумеше шта им се каза.

³⁵А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

³⁵А кад се приближи к Јерихону, један слепац сеђаше крај пута просећи.

³⁶И като чу, че минава народ, попита какво е това.

³⁶А кад чу народ где пролази запита: Шта је то?

³⁷И казаха му, че Исус Назарянинът минава.

³⁷И казаше му да Исус Назарећанин пролази.

³⁸Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

³⁸И повика говорећи: Исусе, сине Давидов! Помилуј ме.

³⁹А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

³⁹И прећаху му они што иђаху напред да ућути; а он још више викаше: Сине Давидов! Помилуј ме.

⁴⁰И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи попита го:

⁴⁰И Исус стаде и заповеди да Му га доведу; а кад Му се приближи, запита га

⁴¹Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи да прогледам.

⁴¹Говорећи: Шта хоћеш да ти учиним? А он рече: Господе! Да прогледам.

⁴²Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.

⁴²А Исус рече: Прогледај; вера твоја поможе ти.

⁴³И той веднага прогледа, и тръгна веднага след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това въздадоха хвала на Бога.

⁴³И одмах прогледа, и пође за Њим хвалећи Бога. И сви људи који видеше хваљаху Бога.