¹След това [Исус] влезе в Ерихон, и минаваше през града.

¹И кад уђе у Јерихон и пролажаше кроза њ,

²И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

²И гле, човек по имену Закхеј, који беше старешина царинички, и беше богат,

³искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

³И искаше да види Исуса да Га позна; и не могаше од народа, јер беше малог раста;

⁴И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

⁴И потрчавши напред, попе се на дуд да Га види; јер Му је онуда требало проћи.

⁵Исус като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

⁵И кад дође Исус на оно место, погледавши горе виде га, и рече му: Закхеју! Сиђи брзо; јер ми данас ваља бити у твојој кући.

⁶И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

⁶И сиђе брзо; и прими Га радујући се.

⁷И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

⁷И сви, кад видеше, викаху на Њега говорећи да грешном човеку дође у кућу.

⁸А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето [от сега] давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам [му] четверократно.

⁸А Закхеј стаде и рече Господу: Господе! Ево пола имања свог даћу сиромасима, и ако сам кога занео вратићу онолико четворо.

⁹И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

⁹А Исус му рече: Данас дође спасење кући овој; јер је и ово син Авраамов.

¹⁰Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

¹⁰Јер је Син човечији дошао да нађе и спасе шта је изгубљено.

¹¹И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

¹¹А кад они то слушаху настави казивати причу; јер беше близу Јерусалима, и мишљаху да ће се одмах јавити царство Божије.

¹²Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

¹²Рече дакле: Један човек од доброг рода отиде у далеку земљу да прими себи царство, и да се врати.

¹³И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с [това] докле дойда.

¹³Дозвавши пак десет својих слуга даде им десет кеса, и рече им: Тргујте док се ја вратим.

¹⁴Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас.

¹⁴И грађани његови мржаху на њега, и послаше за њим посланике говорећи: Нећемо да он царује над нама.

¹⁵А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

¹⁵И кад се он врати, пошто прими царство, рече да дозову оне слуге којима даде сребро, да види шта је који добио.

¹⁶Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

¹⁶Тада дође први говорећи: Господару! Кеса твоја донесе десет кеса.

¹⁷И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

¹⁷И рече му: Добро, добри слуго; кад си ми у малом био веран ево ти власт над десет градова.

¹⁸Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

¹⁸И дође други говорећи: Господару! Кеса твоја донесе пет кеса.

¹⁹А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

¹⁹А он рече и ономе: и ти буди над пет градова.

²⁰Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

²⁰И трећи дође говорећи: Господару! Ево твоја кеса коју сам завезао у убрус и чувао.

²¹Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

²¹Јер сам се бојао тебе: јер си човек тврд: узимаш шта ниси оставио, и жњеш шта ниси сејао.

²²[Господарят] му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

²²А господар му рече: По твојим ћу ти речима судити, зли слуго! Знао си да сам ја тврд човек, узимам шта нисам сејао:

²³тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

²³Па зашто ниси дао моје сребро трговцима, и ја дошавши примио бих га с добитком?

²⁴И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси.

²⁴И рече онима што стајаху пред њим: Узмите од њега кесу и подајте ономе што има десет кеса.

²⁵(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

²⁵И рекоше му: Господару! Он има десет кеса.

²⁶Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има.

²⁶А он им одговори: Јер вам кажем да ће се свакоме који има дати: а од оног који нема узеће се од њега и оно што има.

²⁷А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

²⁷А оне моје непријатеље који нису хтели да ја будем цар над њима, доведите амо, и исеците преда мном.

²⁸И като изрече това, [Исус] вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

²⁸И казавши ово пође напред, и иђаше горе у Јерусалим.

²⁹И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече [им:]

²⁹И кад се приближи Витфази и Витанији код горе која се зваше Маслинска, посла двојицу од ученика својих

³⁰Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

³⁰Говорећи: Идите у то село према вама, и кад уђете у њега наћи ћете магаре привезано на које никакав човек никад није уседао; одрешите га и доведите.

³¹И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? кажете така: На Господа трябва.

³¹И ако вас ко упита: Зашто дрешите: овако му кажите: Оно Господу треба.

³²И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

³²А кад отидоше послани, нађоше као што им каза.

³³И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

³³А кад они дрешаху магаре рекоше им господари од њега: Зашто дрешите магаре?

³⁴А те казаха: На Господа трябва.

³⁴А они рекоше: Оно Господу треба.

³⁵И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

³⁵И доведоше га к Исусу, и бацише хаљине своје на магаре, и посадише Исуса.

³⁶И като вървеше Той, [людете] постилаха дрехите си по пътя.

³⁶А кад иђаше, простираху хаљине своје по путу.

³⁷И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

³⁷А кад се приближи већ да сиђе с горе Маслинске, поче све мноштво ученика у радости хвалити Бога гласно за сва чудеса што су видели,

³⁸Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

³⁸Говорећи: Благословен цар који иде у име Господње! Мир на небу и слава на висини!

³⁹А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

³⁹И неки фарисеји из народа рекоше Му: Учитељу! Запрети ученицима својим.

⁴⁰И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

⁴⁰И одговарајући рече им: Кажем вам: ако они ућуте, камење ће повикати.

⁴¹И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

⁴¹И кад се приближи, угледа град и заплака за њим

⁴²Да беше знаел ти, да! ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти! но сега е скрито от очите ти.

⁴²Говорећи: Кад би и ти знао у овај твој дан шта је за мир твој! Али је сад сакривено од очију твојих.

⁴³Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те отеснят отвред,

⁴³Јер ће доћи дани на тебе, и окружиће те непријатељи твоји опкопима, и опколиће те, и обузеће те са свију страна;

⁴⁴и ще те разорят и [ще избият] жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

⁴⁴И разбиће тебе и децу твоју у теби, и неће оставити у теби камена на камену, зато што ниси познао време у коме си похођен.

⁴⁵И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

⁴⁵И ушавши у цркву стаде изгонити оне што продаваху у њој и куповаху,

⁴⁶Писано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом": а вие го направихте "разбойнически вертеп".

⁴⁶Говорећи им: У писму стоји: Дом мој дом је молитве, а ви начинисте од њега пећину хајдучку.

⁴⁷И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

⁴⁷И учаше сваки дан у цркви. А главари свештенички и књижевници и старешине народне гледаху да Га погубе.

⁴⁸Но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

⁴⁸И не налажаху шта би Му учинили; јер сав народ иђаше за Њим, и слушаху Га.