¹И в един от дните, когато Той поучаваше людете в храма и проповядваше благовестието, надойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му рекоха:

¹И кад Он у један од оних дана учаше народ у цркви и проповедаше јеванђеље, дођоше главари свештенички и књижевници са старешинама,

²Кажи ни с каква власт правиш това? или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт?

²И рекоше Му говорећи: Кажи нам каквом власти то чиниш? Или ко ти је дао власт ту?

³И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

³А Он одговарајући рече им: и ја ћу вас упитати једну реч, и кажите ми:

⁴Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

⁴Крштење Јованово или би с неба или од људи?

⁵А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

⁵А они помишљаху у себи говорећи: Ако кажемо с неба, рећи ће: Зашто му дакле не веровасте?

⁶Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

⁶Ако ли кажемо од људи, сав ће нас народ побити камењем; јер сви вероваху да Јован беше пророк.

⁷И отговориха, че не знаят от къде [беше].

⁷И одговорише: Не знамо откуда.

⁸Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

⁸А Исус им рече: Ни ја вама нећу казати каквом власти ово чиним.

⁹И почна да говори на людете тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

⁹А народу поче казивати причу ову: Један човек посади виноград, и даде га виноградарима па отиде на подуго времена.

¹⁰И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

¹⁰И у време посла к виноградарима слугу да му даду од рода виноградског; али виноградари избише га, и послаше празног.

¹¹И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

¹¹И посла опет другог слугу; а они и оног избише и осрамотивши послаше празног.

¹²Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

¹²И посла опет трећег; а они и оног ранише, и истераше.

¹³Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

¹³Онда рече господар од винограда: Шта ћу чинити? Да пошаљем сина свог љубазног: еда се како застиде кад виде њега.

¹⁴Но земеделците, като го видяха, разискаха помежду си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

¹⁴А виноградари видевши њега мишљаху у себи говорећи: Ово је наследник; ходите да га убијемо да наше буде достојање.

¹⁵Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

¹⁵И изведоше га напоље из винограда и убише. Шта ће дакле учинити њима господар од винограда?

¹⁶Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

¹⁶Доћи ће и погубиће ове виноградаре, и даће виноград другима. А они што слушаху рекоше: Не дао Бог!

¹⁷А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

¹⁷А Он погледавши на њих рече: Шта значи дакле оно у писму: Камен који одбацише зидари онај поста глава од угла?

¹⁸Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

¹⁸Сваки који падне на тај камен разбиће се; а на кога он падне сатрће га.

¹⁹И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

¹⁹И гледаху главари свештенички и књижевници у онај час да дигну руке на Њ; али се побојаше народа, јер разумеше да њима ову причу каза.

²⁰И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

²⁰И пажаху на Њега, и послаше вребаче, који се грађаху као да су побожни: не би ли Га ухватили у речи да Га предаду поглаварима и власти судијиној.

²¹И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

²¹И упиташе Га говорећи: Учитељу! Знамо да право говориш и учиш, и не гледаш ко је ко, него заиста учиш путу Божијем:

²²право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

²²Треба ли нам ћесару давати харач, или не?

²³А Той разбра лукавството им, и рече им:

²³А Он разумевши њихово лукавство рече им: Шта ме кушате?

²⁴Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.

²⁴Покажите ми динар; чији је на њему образ и натпис? А они одговарајући рекоше: Ћесарев.

²⁵А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

²⁵А Он им рече: Подајте дакле шта је ћесарево ћесару, а шта је Божије Богу.

²⁶И не можаха да уловят [нещо] в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

²⁶И не могоше речи Његове покудити пред народом; и дивише се одговору Његовом, и умукоше.

²⁷Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

²⁷А приступише неки од садукеја који кажу да нема васкрсења, и питаху Га

²⁸Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

²⁸Говорећи: Учитељу! Мојсије нам написа: Ако коме умре брат који има жену, и умре без деце, да брат његов узме жену, и да подигне семе брату свом.

²⁹А имаше седмина братя; и първият взе жена и умря бездетен.

²⁹Беше седам браће, и први узе жену, и умре без деце;

³⁰И вторият и третият я взеха;

³⁰И узе други жену, и он умре без деце;

³¹така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

³¹И трећи је узе; а тако и сви седам; и не оставише деце, и помреше;

³²А после умря и жената.

³²А после свих умре и жена.

³³И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

³³О васкрсењу дакле кога ће од њих бити жена? Јер је она седморици била жена.

³⁴А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

³⁴И одговарајући Исус рече им: Деца овог света жене се и удају;

³⁵а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят нито се омъжват.

³⁵А који се удостоје добити онај свет и васкрсење из мртвих нити ће се женити ни удавати;

³⁶И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

³⁶Јер више не могу умрети; јер су као анђели; и синови су Божији кад су синови васкрсења.

³⁷А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа [в мястото дето писа] за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

³⁷А да мртви устају, и Мојсије показа код купине где назива Господа Бога Авраамовог и Бога Исаковог и Бога Јаковљевог.

³⁸Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

³⁸А Бог није Бог мртвих него живих; јер су Њему сви живи.

³⁹А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

³⁹А неки од књижевника одговарајући рекоше: Учитељу! Добро си казао.

⁴⁰Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

⁴⁰И већ не смеху ништа да Га запитају. А Он им рече:

⁴¹И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

⁴¹Како говоре да је Христос син Давидов?

⁴²Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.

⁴²Кад сам Давид говори у псалтиру: Рече Господ Господу мом: седи мени с десне стране,

⁴³Докле положа враговете Ти за Твое подножие.

⁴³Док положим непријатеље твоје подножје ногама твојим.

⁴⁴И тъй, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов син?

⁴⁴Давид дакле Њега назива Господом; па како му је син?

⁴⁵И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

⁴⁵А кад сав народ слушаше, рече ученицима својим:

⁴⁶Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

⁴⁶Чувајте се од књижевника, који хоће да иду у дугачким хаљинама, и траже да им се клања по улицама, и првих места по зборницама, и зачеља на гозбама;

⁴⁷които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

⁴⁷Који једу куће удовичке, и лажно се моле Богу дуго. Они ће још већма бити осуђени.