¹И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.

¹Сазвавши, пак, дванаесторицу даде им силу и власт над свим ђаволима, и да исцељују од болести.

²И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.

²И посла их да проповедају царство Божије, и да исцељују болеснике.

³И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.

³И рече им: Ништа не узимајте на пут, ни штапа ни торбе ни хлеба ни новаца, нити по две хаљине да имате.

⁴И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте [на път].

⁴У коју кућу уђете онде будите и оданде полазите.

⁵И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

⁵И где вас не приме излазећи из града оног отресите и прах с ногу својих, за сведочанство на њих.

⁶И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.

⁶А кад изиђоше, иђаху по селима проповедајући јеванђеље и исцељујући свуда.

⁷А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

⁷А кад чу Ирод четворовласник шта Он чини, не могаше се начудити, јер неки говораху да је Јован устао из мртвих,

⁸други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.

⁸А једни да се Илија појавио, а једни да је устао који од старих пророка.

⁹И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.

⁹И рече Ирод: Јована ја посекох; али ко је то о коме ја таква чудеса слушам? И жељаше Га видети.

¹⁰И като се върнаха апостолите, разказаха на [Исуса] все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.

¹⁰И вративши се апостоли казаше Му шта су починили. И узевши их отиде насамо у пустињу код града који се зваше Витсаида.

¹¹А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.

¹¹А народ разумевши пође за Њим, и примивши их говораше им о царству Божијем и исцељиваше који требаху исцељивања.

¹²И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.

¹²А дан стаде нагињати. Тада приступише дванаесторица и рекоше Му: Отпусти народ, нека иду на конак у околна села и паланке, и нек нађу јела, јер смо овде у пустињи.

¹³Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?

¹³А Он им рече: Подајте им ви нека једу. А они рекоше: У нас нема више од пет хлебова и две рибе; већ ако да идемо ми да купимо на све ове људе јела?

¹⁴(Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.

¹⁴Јер беше људи око пет хиљада. Али Он рече ученицима својим: Посадите их на гомиле по педесет.

¹⁵Те сториха така и накараха всички да насядат.

¹⁵И учинише тако, и посадише их све.

¹⁶А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.

¹⁶А Он узе оних пет хлебова и обе рибе, и погледавши на небо благослови их и преломи, и даваше ученицима да раздаду народу.

¹⁷И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.

¹⁷И једоше и наситише се сви, и накупише комада дванаест котарица што им претече.

¹⁸И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?

¹⁸И кад се једанпут мољаше Богу насамо, с Њим беху ученици, и запита их говорећи: Ко говоре људи да сам ја?

¹⁹А в отговор те рекоха: [Едни казват, че си] Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.

¹⁹А они одговарајући рекоше: Једни веле да си Јован крститељ, а други да си Илија; а други да је који устао од старих пророка.

²⁰Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.

²⁰А Он им рече: А ви шта мислите ко сам ја? А Петар одговарајући рече: Христос Божји.

²¹А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:

²¹А Он им запрети и заповеди да никоме не казују то,

²²Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

²²Говорећи да Син човечији треба много пострадати, и да ће Га старешине и главари свештенички и књижевници окривити, и да ће Га убити, и трећи дан да ће устати.

²³Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.

²³А свима говораше: Ко хоће да иде за мном нека се одрече себе и узме крст свој и иде за мном.

²⁴Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

²⁴Јер ко хоће душу своју да сачува, изгубиће је; а ко изгуби душу своју мене ради онај ће је сачувати.

²⁵Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?

²⁵Јер какву ће корист имати човек ако сав свет придобије, а себе изгуби или себи науди?

²⁶Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и [в славата] на Отца и на Своите ангели.

²⁶Јер ко се постиди мене и мојих речи, њега ће се Син човечији постидети кад дође у слави својој и Очевој и светих анђела.

²⁷А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.

²⁷А заиста вам кажем: имају неки међу овима што стоје овде који неће окусити смрт док не виде царство Божје.

²⁸И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.

²⁸А кад прође осам дана после оних речи, узе Петра и Јована и Јакова и изиђе на гору да се помоли Богу.

²⁹И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му [стана] бяло [и] бляскаво.

²⁹И кад се мољаше постаде лице Његово другачије, и одело Његово бело и сјајно.

³⁰И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,

³⁰И гле, два човека говораху с Њим, који беху Мојсије и Илија.

³¹които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.

³¹Показаше се у слави, и говораху о изласку Његовом који Му је требало свршити у Јерусалиму.

³²А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

³²А Петар и који беху с њим беху заспали; али пробудивши се видеше славу Његову и два човека који с Њим стајаху.

³³И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.

³³И кад се одвојише од Њега рече Петар Исусу: Учитељу! Добро нам је овде бити; и да начинимо три сенице: једну Теби, и једну Мојсију, и једну Илији: не знајући шта говораше.

³⁴И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.

³⁴А док Он то говораше дође облак и заклони их; и уплашише се кад зађоше у облак.

³⁵И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.

³⁵И чу се глас из облака говорећи: Ово је Син мој љубазни, Њега послушајте.

³⁶И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.

³⁶И кад се чујаше глас нађе се Исус сам. И они ућуташе, и ником не јавише ништа у оне дане од оног шта видеше.

³⁷И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.

³⁷А догоди се други дан кад сиђоше с горе срете Га мноштво народа.

³⁸И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.

³⁸И гле, човек из народа повика говорећи: Учитељу! Молим Ти се, погледај на сина мог, јер ми је јединац:

³⁹И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.

³⁹И гле, хвата га дух, и уједанпут виче, и ломи га с пеном, и једва отиде од њега кад га изломи;

⁴⁰И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.

⁴⁰И молих ученике Твоје да га истерају, па не могоше.

⁴¹Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.

⁴¹И одговарајући Исус рече: О роде неверни и покварени! Докле ћу бити с вама и трпети вас? Доведи ми сина свог амо:

⁴²И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.

⁴²А док још иђаше к Њему обори га ђаво, и стаде га ломити. А Исус запрети духу нечистом, и исцели момче, и даде га оцу његовом.

⁴³И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:

⁴³И сви се дивљаху величини Божијој. А кад се сви чуђаху свему што чињаше Исус, рече ученицима својим:

⁴⁴Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.

⁴⁴Метните ви у уши своје ове речи: јер Син човечији треба да се преда у руке човечије.

⁴⁵Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.

⁴⁵А они не разумеше реч ову; јер беше сакривена од њих да је не могоше разумети; и бојаху се да Га запитају за ову реч.

⁴⁶И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.

⁴⁶А уђе мисао у њих ко би био највећи међу њима.

⁴⁷А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:

⁴⁷А Исус знајући помисли срца њихових узе дете и метну га преда се,

⁴⁸Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.

⁴⁸И рече им: Који прими ово дете у име моје, мене прима; и који мене прима, прима Оног који ме је послао; јер који је најмањи међу вама он је велики.

⁴⁹А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.

⁴⁹А Јован одговарајући рече: Учитељу! Видесмо једног где именом Твојим изгони ђаволе, и забранисмо му, јер не иде с нама за Тобом.

⁵⁰А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.

⁵⁰И рече му Исус: Не браните; јер ко није против вас с вама је.

⁵¹И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.

⁵¹А кад се навршише дани узећа Његовог, Он намери да иде право у Јерусалим.

⁵²И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.

⁵²И посла гласнике пред лицем својим; и они отидоше и дођоше у село самарјанско да Му уготове где ће ноћити.

⁵³Но не Го приеха, защото лицето Му беше [обърнато] към Ерусалим.

⁵³И не примише Га; јер видеше да иде у Јерусалим.

⁵⁴Като видяха [това] учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?

⁵⁴А кад видеше ученици Његови, Јаков и Јован, рекоше: Господе! Хоћеш ли да кажемо да огањ сиђе с неба и да их истреби као и Илија што учини?

⁵⁵А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].

⁵⁵А Он окренувши се запрети им и рече: Не знате каквог сте ви духа;

⁵⁶И отидоха в друго село.

⁵⁶Јер Син човечији није дошао да погуби душе човечије него да сачува. И отидоше у друго село.

⁵⁷А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.

⁵⁷А кад иђаху путем рече Му неко: Господе! Ја идем за Тобом куд год Ти пођеш.

⁵⁸Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

⁵⁸И рече му Исус: Лисице имају јаме и птице небеске гнезда: а Син човечији нема где заклонити главе.

⁵⁹А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.

⁵⁹А другом рече: Хајде за мном. А он рече: Господе! Допусти ми да идем најпре да укопам оца свог.

⁶⁰Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.

⁶⁰А Исус рече му: Остави нека мртви укопавају своје мртваце; а ти хајде те јављај царство Божије.

⁶¹Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.

⁶¹А други рече: Господе! Ја идем за Тобом; али допусти ми најпре да идем да се опростим с домашњима својим.

⁶²А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.

⁶²А Исус рече му: Ниједан није приправан за царство Божије који метне руку своју на плуг па се обзире натраг.