¹И скоро след това [Исус] ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте [ученика],

¹После тога иђаше Он по градовима и по селима учећи и проповедајући јеванђеље о царству Божијем, и дванаесторица с Њим.

²и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

²И неке жене које беху исцељене од злих духова и болести: Марија, која се зваше Магдалина, из које седам ђавола изиђе,

³И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

³И Јована, жена Хузе пристава Иродовог, и Сусана, и друге многе које служаху Њему имањем својим.

⁴И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

⁴А кад се сабра народа много, и из свих градова долажаху к Њему, каза у причи:

⁵Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

⁵Изиђе сејач да сеје семе своје; и кад сејаше, једно паде крај пута, и погази се, и птице небеске позобаше га,

⁶А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

⁶А друго паде на камен, и изникавши осуши се, јер немаше влаге.

⁷Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

⁷И друго паде у трње, и узрасте трње, и удави га.

⁸А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁸А друго паде на земљу добру, и изникавши донесе род сто пута онолико. Говорећи ово повика: Ко има уши да чује нека чује.

⁹А учениците Му Го попитаха за [значението на] тая притча.

⁹А ученици Његови питаху Га говорећи: Шта значи прича ова?

¹⁰Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите [се проповядва] с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

¹⁰А Он рече: Вама је дано да знате тајне царства Божијег; а осталима у причама, да гледајући не виде, и чујући не разумеју.

¹¹Прочее, ето [значението] на притчата. Семето е Божието слово.

¹¹А прича ова значи: Семе је реч Божија.

¹²А [посяното] край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

¹²А које је крај пута то су они који слушају, али потом долази ђаво, и узима реч из срца њиховог, да не верују и да се не спасу.

¹³[Падналото] на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

¹³А које је на камену то су они који кад чују с радости примају реч; и ови корена немају који за неко време верују, а кад дође време кушања отпадну.

¹⁴Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

¹⁴А које у трње паде, то су они који слушају, и отишавши, од бриге и богатства и сласти овог живота загуше се, и род не сазри.

¹⁵А [посяното] на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

¹⁵А које је на доброј земљи то су они који реч слушају, и у добром и чистом срцу држе, и род доносе у трпљењу. Ово говорећи повика: Ко има уши да чује нека чује.

¹⁶И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

¹⁶Нико, пак, свеће не поклапа судом кад је запали, нити меће под одар, него је метне на свећњак да виде светлост који улазе.

¹⁷Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

¹⁷Јер нема ништа тајно што неће бити јавно, ни сакривено што се неће дознати и на видело изићи.

¹⁸Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

¹⁸Гледајте, дакле, како слушате; јер ко има, даће му се, а ко нема, узеће се од њега и оно што мисли да има.

¹⁹И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

¹⁹Дођоше пак к Њему мати и браћа Његова, и не могаху од народа да говоре с Њим.

²⁰И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

²⁰И јавише Му говорећи: Мати Твоја и браћа Твоја стоје напољу, хоће да Те виде.

²¹А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

²¹А Он одговарајући рече им: Мати моја и браћа моја они су који слушају реч Божију и извршују је.

²²А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

²²И догоди се у један дан Он уђе с ученицима својим у лађу, и рече им: Да пређемо на оне стране језера. И пођоше.

²³А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и [вълните] ги заплашваха така щото бяха в опасност.

²³А кад иђаху они Он заспа. И подиже се олуја на језеру, и топљаху се, и беху у великој невољи.

²⁴И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

²⁴И приступивши пробудише Га говорећи: Учитељу! Учитељу! Изгибосмо. А Он устаде, и запрети ветру и валовима; и престадоше и поста тишина.

²⁵И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

²⁵А њима рече: Где је вера ваша? А они се поплашише, и чуђаху се говорећи један другом: Ко је Овај што и ветровима и води заповеда, и слушају Га?

²⁶И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

²⁶И дођоше у околину гадаринску која је према Галилеји.

²⁷И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

²⁷А кад изиђе Он на земљу, срете Га један човек из града у коме беху ђаволи од много година, и у хаљине не облачаше се, и не живљаше у кући, него у гробовима.

²⁸Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

²⁸А кад виде Исуса, повика и припаде к Њему и рече здраво: Шта је теби до мене, Исусе, Сине Бога Највишег? Молим Те, не мучи ме.

²⁹Защото [Исус] беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

²⁹Јер Исус заповеди духу нечистом да изиђе из човека: јер га мучаше одавно, и метаху га у вериге и у пута да га чувају, и искида свезе, и тераше га ђаво по пустињи.

³⁰Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

³⁰А Исус га запита говорећи: Како ти је име? А он рече: Легеон; јер многи ђаволи беху ушли у њ.

³¹И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

³¹И мољаху Га да им не заповеди да иду у бездан.

³²А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и [бесовете] Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

³²А онде пасаше по гори велико крдо свиња, и мољаху Га да им допусти да у њих уђу. И допусти им.

³³И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

³³Тада изиђоше ђаволи из човека и уђоше у свиње; и навали крдо с брега у језеро, и утопи се.

³⁴А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

³⁴А кад видеше свињари шта би, побегоше и јавише у граду и по селима.

³⁵И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

³⁵И изиђоше људи да виде шта је било, и дођоше к Исусу, и нађоше човека из кога ђаволи беху изишли, а он седи обучен и паметан код ногу Исусових; и уплашише се.

³⁶И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

³⁶А они што су видели казаше им како се исцели бесни.

³⁷И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

³⁷И моли Га сав народ из околине гадаринске да иде од њих; јер се беху врло уплашили. А Он уђе у лађу и отиде натраг.

³⁸А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но [Исус] го изпрати, като каза:

³⁸Човек, пак, из кога изиђоше ђаволи мољаше да би с Њим био; али га Исус отпусти говорећи:

³⁹Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

³⁹Врати се кући својој, и казуј шта ти учини Бог. И отиде проповедајући по свему граду шта му Исус учини.

⁴⁰А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

⁴⁰А кад се врати Исус, срете Га народ, јер Га сви очекиваху.

⁴¹И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

⁴¹И гле, дође човек по имену Јаир, који беше старешина у зборници, и паде пред ноге Исусове, и мољаше Га да уђе у кућу његову;

⁴²защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

⁴²Јер у њега беше јединица кћи од дванаест година, и она умираше. А кад иђаше Исус, туркаше Га народ.

⁴³И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

⁴³И беше једна болесна жена од течења крви дванаест година, која је све своје имање потрошила на лекаре и ниједан је није могао излечити,

⁴⁴се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

⁴⁴И приступивши састраг дотаче се скута од хаљине Његове, и одмах стаде течење крви њене.

⁴⁵И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

⁴⁵И рече Исус: Ко је то што се дотаче мене? А кад се сви одговараху, рече Петар и који беху с њим: Учитељу! Народ Те опколио и турка Те, а Ти кажеш: Ко је то што се дотаче мене?

⁴⁶Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

⁴⁶А Исус рече: Неко се дотаче мене; јер ја осетих силу која изиђе из мене.

⁴⁷И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

⁴⁷А кад виде жена да се није сакрила, приступи дрхћући, и паде пред Њим, и каза Му пред свим народом зашто Га се дотаче и како одмах оздрави.

⁴⁸А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

⁴⁸А Он јој рече: Не бој се, кћери! Вера твоја поможе ти; иди с миром.

⁴⁹Докато той още говореше, дохожда някой си от [къщата на] началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

⁴⁹Док Он још говораше, дође неко од куће старешине зборничког говорећи му: Умре кћи твоја, не труди учитеља.

⁵⁰А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

⁵⁰А кад чу Исус, одговори му говорећи: Не бој се, само веруј, и оживеће.

⁵¹И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

⁵¹А кад дође у кућу, не даде ниједноме ући осим Петра и Јована и Јакова, и девојчиног оца и матере.

⁵²И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

⁵²А сви плакаху и јаукаху за њом; а Он рече: Не плачите, није умрла него спава.

⁵³А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

⁵³И подсмеваху Му се знајући да је умрла.

⁵⁴Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

⁵⁴А Он изагнавши све узе је за руку, и зовну говорећи: Девојко! Устани!

⁵⁵И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат [нещо] да яде.

⁵⁵И поврати се дух њен, и устаде одмах; и заповеди да јој дају нека једе.

⁵⁶И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.

⁵⁶И дивише се родитељи њени. А Он им заповеди да никоме не казују шта је било.