¹След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха {Гръцки: В ушите на людете.}, [Исус] влезе в Капернаум.

¹А кад сврши све речи своје пред народом, дође у Капернаум.

²А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.

²У капетана пак једног беше слуга болестан на умору који му беше мио.

³И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и оздрави слугата му.

³А кад чу за Исуса, посла к Њему старешине јудејске молећи Га да би дошао да му исцели слугу.

⁴Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;

⁴А они дошавши к Исусу мољаху Га лепо говорећи: Достојан је да му то учиниш;

⁵защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.

⁵Јер љуби народ наш, и начини нам зборницу.

⁶А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;

⁶А Исус иђаше с њима. И кад већ беху близу куће, посла капетан к Њему пријатеље говорећи Му: Господе! Не труди се, јер нисам достојан да уђеш под моју стреху;

⁷затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.

⁷Зато и не држах себе достојног да Ти дођем, него само реци реч, и оздравиће слуга мој.

⁸Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.

⁸Јер и ја сам човек под власти, и имам под собом војнике, па кажем једном: Иди, и иде; и другом: Дођи, и дође; и слузи свом: Учини то, и учини.

⁹Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.

⁹А кад то чу Исус, зачуди му се, и окренувши се народу који иђаше за Њим рече: Кажем вам: ни у Израиљу толике вере не нађох.

¹⁰И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.

¹⁰И вративши се послани нађоше болесног слугу здравог.

¹¹А скоро след това, [Исус] отиде в един град наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

¹¹И потом иђаше у град који се зови Наин, и с Њим иђаху многи ученици Његови и мноштво народа.

¹²И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

¹²Кад се приближише к вратима градским, и гле, изношаху мртваца, јединца сина матере његове, и она беше удовица и народа из града много иђаше с њом.

¹³И Господ, като я видя, смили се за нея и рече й: Недей плака.

¹³И видевши је Господ сажали Му се за њом, и рече јој: Не плачи.

¹⁴Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани.

¹⁴И приступивши прихвати за сандук; а носиоци стадоше, и рече: Момче! Теби говорим, устани.

¹⁵И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И [Исус] го даде на майка му.

¹⁵И седе мртвац и стаде говорити; и даде га матери његовој.

¹⁶И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.

¹⁶А страх обузе све, и хваљаху Бога говорећи: Велики пророк изиђе међу нама, и Бог походи народ свој.

¹⁷И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.

¹⁷И отиде глас овај о Њему по свој Јудеји и по свој околини.

¹⁸И учениците на Иоана му известиха за всичко това.

¹⁸И јавише Јовану ученици његови за све ово.

¹⁹И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

¹⁹И дозвавши Јован два од ученика својих посла их к Исусу говорећи: Јеси ли ти Онај што ће доћи, или другог да чекамо?

²⁰И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

²⁰Дошавши пак људи к Њему рекоше: Јован крститељ посла нас к теби говорећи: Јеси ли ти Онај што ће доћи, или другог да чекамо?

²¹И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.

²¹А у тај час исцели многе од болести и од мука и од злих духова, и многима слепима дарова вид.

²²Тогава в отговор им каза: Идете, и разкажете на Иоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.

²²И одговарајући Исус рече им: Идите и кажите Јовану шта видесте и чусте: слепи прогледају, хроми ходе, губави чисте се, глуви чују, мртви устају, сиромашнима проповеда се јеванђеље.

²³И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.

²³И благо ономе који се не саблазни о мене.

²⁴А когато си отидоха изпратените от Иоана, [Исус] почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана.

²⁴А кад отидоше ученици Јованови, поче народу говорити за Јована: Шта сте изишли у пустињи да видите? Трску, коју љуља ветар?

²⁵Но какво излязохте да видите? човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.

²⁵Шта сте, дакле, изашли да видите? Човека у меке хаљине обучена? Ето, који господске хаљине носе и у сластима живе по царским су дворовима.

²⁶Но какво излязохте да видите? пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

²⁶Шта сте дакле изишли да видите? Пророка? Да, ја вам кажем, и више од пророка;

²⁷Това е оня, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе".

²⁷Јер је ово онај за кога је писано: Ето ја шаљем анђела свог пред лицем Твојим који ће приправити пут Твој пред Тобом.

²⁸Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

²⁸Јер вам кажем: Ниједан између рођених од жена није већи пророк од Јована крститеља; а најмањи у царству Божијем већи је од њега.

²⁹(И всички люде и бирници, като чуха [това], признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.

²⁹И сви људи који слушаху и цариници оправдаше Бога, и крстише се крштењем Јовановим;

³⁰А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).

³⁰А фарисеји и књижевници одбацише савет Божји за њих, И не хтеше да их он крсти.

³¹А на какво да уподобя човеците от това поколение? и на какво приличат?

³¹А Господ рече: Какви ћу казати да су људи овог рода? И какви су?

³²Те приличат на деца седящи на пазара, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме и не плакахте.

³²Они су као деца која седе по улицама и дозивају једно друго и говоре: Свирасмо вам, и не играсте, жалисмо вам се, и не плакасте.

³³Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

³³Јер дође Јован крститељ који ни једе хлеб ни пије вино, а ви кажете: Ђаво је у њему;

³⁴Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

³⁴Дође Син човечији који и једе и пије, а ви кажете: Гле човека изелице и пијанице, друга цариницима и грешницима.

³⁵Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.

³⁵И оправдаше премудрост сва деца њена.

³⁶И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.

³⁶Мољаше Га пак један од фарисеја да би обедовао у њега; и ушавши у кућу фарисејеву седе за трпезу:

³⁷И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро.

³⁷И гле, жена у граду која беше грешница дознавши да је Исус за трпезом у кући фарисејевој, донесе скленицу мира;

³⁸И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.

³⁸И ставши састраг код ногу Његових плакаше, и стаде прати ноге Његове сузама, и косом од своје главе отираше, и целиваше ноге Његове, и мазаше миром.

³⁹А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

³⁹А кад виде фарисеј који Га је дозвао, рече у себи говорећи: Да је он пророк, знао би ко и каква га се жена дотиче: јер је грешница.

⁴⁰А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи.

⁴⁰И одговарајући Исус рече му: Симоне! Имам ти нешто казати. А он рече: Учитељу! Кажи.

⁴¹Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет.

⁴¹А Исус рече: Двојица беху дужни једном дужнику, један беше дужан пет стотина динара, а други педесет.

⁴²И понеже нямаха [с какво] да [му] платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?

⁴²А кад они не имадоше да му врате, поклони обојици. Кажи који ће га од њих двојице већма љубити.

⁴³В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.

⁴³А Симон одговарајући рече: Мислим онај коме највише поклони. А Он му рече: Право си судио.

⁴⁴И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.

⁴⁴И окренувши се к жени рече Симону: Видиш ли ову жену? Ја уђох у твоју кућу, ни воде ми на ноге ниси дао; а она сузама обли ми ноге, и косом од главе своје отре.

⁴⁵Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.

⁴⁵Целива ми ниси дао; а она откако уђох не преста целивати ми ногу.

⁴⁶Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.

⁴⁶Уљем ниси помазао главе моје; а она миром помаза ми ноге.

⁴⁷Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.

⁴⁷Зато кажем ти: опраштају јој се греси многи, јер је велику љубав имала; а коме се мало опрашта има малу љубав.

⁴⁸И рече й: Прощават ти се греховете.

⁴⁸А њој рече: Опраштају ти се греси.

⁴⁹И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, Който и греховете прощава?

⁴⁹И стадоше у себи говорити они што сеђаху с Њим за трпезом: Ко је Овај што и грехе опрашта?

⁵⁰И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.

⁵⁰А жени рече: Вера твоја поможе ти; иди с миром.