¹И една събота, [първата след втория [ден на пасхата]], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

¹Догоди Му се пак у прву суботу по другом дану пасхе да иђаше кроз усеве, и ученици Његови тргаху класје, и сатираху рукама те јеђаху.

²А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

²А неки од фарисеја рекоше им: Зашто чините шта не ваља чинити у суботу?

³Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и [мъжете], които бяха с него,

³И одговарајући Исус рече им: Зар нисте читали оно што учини Давид кад огладне, он и који беху с њим?

⁴как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които [хлябове] не е позволено никой да яде, а само свещениците?

⁴Како уђе у кућу Божију, и узе хлебове постављене и изједе, и даде их онима што беху с њим, којих никоме не ваљаше јести осим јединих свештеника.

⁵И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

⁵И рече им: Син је човечији Господар и од суботе.

⁶И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

⁶А догоди се у другу суботу да Он уђе у зборницу и учаше, и беше онде човек коме десна рука беше сува.

⁷И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще [го] изцели, за да могат да Го обвинят.

⁷Књижевници пак и фарисеји гледаху за Њим неће ли у суботу исцелити, да Га окриве.

⁸Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

⁸А Он знаше помисли њихове, и рече човеку који имаше суву руку: Устани и стани на среду. А он устаде и стаде.

⁹Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

⁹А Исус рече им: Да вас запитам: Шта ваља у суботу чинити, добро или зло? Одржати душу или погубити? А они ћутаху.

¹⁰И като ги изгледа всички, рече на [човека]: Простри ръката си. И той направи [така]; и ръката му оздравя.

¹⁰И погледавши на све њих рече му: Пружи руку своју. А он учини тако; и рука поста здрава као и друга.

¹¹А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

¹¹А они се сви напунише безумља, и говораху један другом шта би учинили Исусу.

¹²През ония дни [Исус] излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

¹²Тих, пак, дана изиђе на гору да се помоли Богу; и проведе сву ноћ на молитви Божијој.

¹³И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

¹³И кад би дан, дозва ученике своје, и изабра из њих дванаесторицу, које и апостолима назва:

¹⁴Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

¹⁴Симона, кога назва Петром, и Андрију брата његовог, Јакова и Јована, Филипа и Вартоломија,

¹⁵Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

¹⁵Матеја и Тому, Јакова Алфејевог и Симона прозваног Зилота,

¹⁶Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

¹⁶Јуду Јаковљевог, и Јуду Искариотског, који Га и издаде.

¹⁷И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; [спряха се там] и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

¹⁷И изишавши с њима стаде на месту равном, и гомила ученика Његових; и мноштво народа из све Јудеје и из Јерусалима, и из приморја тирског и сидонског,

¹⁸[тоже] и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

¹⁸Који дођоше да Га слушају и да се исцељују од својих болести, и које мучаху духови нечисти; и исцељиваху се.

¹⁹И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

¹⁹И сав народ тражаше да Га се дотакну; јер из Њега излажаше сила и исцељиваше их све.

²⁰И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

²⁰И Он подигнувши очи на ученике своје говораше: Благо вама који сте сиромашни духом; јер је ваше царство Божије.

²¹Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

²¹Благо вама који сте гладни сад; јер ћете се наситити. Благо вама који плачете сад; јер ћете се насмејати.

²²Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват [от себе си] и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

²²Благо вама кад на вас људи омрзну и кад вас раставе и осрамоте, и разгласе име ваше као зло Сина ради човечијег.

²³възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

²³Радујте се у онај дан и играјте, јер гле, ваша је велика плата на небу. Јер су тако чинили пророцима очеви њихови.

²⁴Но горко на вас богатите; защото сте приели [вече] утехата си.

²⁴Али тешко вама богати; јер сте већ примили утеху своју.

²⁵Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко [на вас], които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

²⁵Тешко вама сити сад; јер ћете огладнети. Тешко вама који се смејете сад; јер ћете заплакати и заридати.

²⁶Горко [на вас], когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

²⁶Тешко вама кад стану сви добро говорити за вама; јер су тако чинили и лажним пророцима очеви њихови.

²⁷Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

²⁷Али вама кажем који слушате: љубите непријатеље своје, добро чините онима који на вас мрзе;

²⁸благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

²⁸Благосиљајте оне који вас куну, и молите се Богу за оне који вас вређају.

²⁹На този, който те плесне по [едната] буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

²⁹Који те удари по образу, окрени му и други; и који хоће да ти узме кабаницу, подај му и кошуљу.

³⁰Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

³⁰А свакоме који иште у тебе, подај; и који твоје узме, не ишти.

³¹И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

³¹И како хоћете да чине вама људи чините и ви њима онако.

³²Понеже ако обичате [само] ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

³²И ако љубите оне који вас љубе, каква вам је хвала? Јер и грешници љубе оне који њих љубе.

³³И ако правите добро [само] на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

³³И ако чините добро онима који вама добро чине, каква вам је хвала? Јер и грешници чине тако.

³⁴И ако заемате [само] на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

³⁴И ако дајете у зајам онима од којих се надате да ћете узети, каква вам је хвала? Јер и грешници грешницима дају у зајам да узму опет онолико.

³⁵Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

³⁵Али, љубите непријатеље своје, и чините добро, и дајте у зајам не надајући се ничему; и биће вам велика плата, и бићете синови Највишега, јер је Он благ и неблагодарнима и злима.

³⁶Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

³⁶Будите дакле милостиви као и Отац ваш што је милостив.

³⁷Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

³⁷И не судите, и неће вам судити; и не осуђујте, и нећете бити осуђени; опраштајте, и опростиће вам се.

³⁸давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

³⁸Дајте, и даће вам се: меру добру и набијену и стресену и препуну даће вам у наручје ваше. Јер каквом мером дајете онаквом ће вам се вратити.

³⁹Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

³⁹И каза им причу: Може ли слепац слепца водити? Неће ли оба пасти у јаму?

⁴⁰Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки [ученик], когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

⁴⁰Нема ученика над учитељем својим, него и сасвим кад се изучи, биће као и учитељ његов.

⁴¹И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

⁴¹А зашто видиш трун у оку брата свог, а брвна у свом оку не осећаш?

⁴²Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

⁴²Или како можеш рећи брату свом: Брате! Стани да извадим трун који је у оку твом, кад сам не видиш брвна у свом оку? Лицемере! Извади најпре брвно из ока свог, па ћеш онда видети извадити трун из ока брата свог.

⁴³Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

⁴³Јер нема дрвета доброг да рађа зао род; нити дрвета злог да рађа добар род.

⁴⁴Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

⁴⁴Јер се свако дрво по роду свом познаје: јер се смокве не беру с трња, нити се грожђе бере с купине,

⁴⁵Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият [човек] от злото [си съкровище] изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

⁴⁵Добар човек из добре клети срца свог износи добро, а зао човек из зле клети срца свог износи зло, јер уста његова говоре од сувишка срца.

⁴⁶И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

⁴⁶А што ме зовете: Господе! Господе! А не извршујете шта вам говорим?

⁴⁷Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

⁴⁷Сваки који иде за мном и слуша речи моје и извршује их, казаћу вам какав је:

⁴⁸Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

⁴⁸Он је као човек који гради кућу, па ископа и удуби и удари темељ на камену; а кад дођоше воде, навали река на ону кућу и не може је покренути, јер јој је темељ на камену.

⁴⁹А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

⁴⁹А који слуша и не извршује он је као човек који начини кућу на земљи без темеља, на коју навали река и одмах је обори, и распаде се кућа она страшно.