¹А [веднъж], когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

¹Једанпут пак, кад народ належе к Њему да слушају реч Божију Он стајаше код језера генисаретског,

²И видя две ладии спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

²И виде две лађе где стоје у крају, а рибари беху изишли из њих и испираху мреже:

³И като, влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

³И уђе у једну од лађа која беше Симонова, и замоли га да мало одмакне од краја; и седавши учаше народ из лађе.

⁴И като престана да говори рече на Симона: Оттегли [ладията] към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

⁴А кад преста говорити, рече Симону: Хајде на дубину, и баците мреже своје те ловите.

⁵А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

⁵И одговарајући Симон рече Му: Учитељу! Сву ноћ смо се трудили, и ништа не ухватисмо: али по Твојој речи бацићу мрежу.

⁶И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

⁶И учинивши то ухватише велико мноштво риба, и мреже им се продреше.

⁷И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

⁷И намагоше на друштво које беше на другој лађи да дођу да им помогну; и дођоше, и напунише обе лађе тако да се готово потопе.

⁸А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

⁸А кад виде Симон Петар, припаде ка коленима Исусовим говорећи: Изиђи од мене, Господе! Ја сам човек грешан.

⁹Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

⁹Јер беше ушао страх у њега и у све који беху с њим од мноштва риба које ухватише;

¹⁰също и Яков и Иоан, синовете на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

¹⁰А тако и у Јакова и Јована, синове Зеведејеве, који беху другови Симонови. И рече Исус Симону: Не бој се; одселе ћеш људе ловити.

¹¹И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

¹¹И извукавши обе лађе на земљу оставише све, и отидоше за Њим.

¹²И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.

¹²И кад беше Исус у једном граду, и гле, човек сав у губи: и видевши Исуса паде ничице молећи Му се и говорећи: Господе! Ако хоћеш можеш ме очистити.

¹³А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам; бъди очистен. И на часа проказата го остави.

¹³И пруживши руку дохвати га се. И рече: Хоћу, очисти се. И одмах губа спаде с њега.

¹⁴И Той му заръча, никому да не каже [това:] Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си според както е заповядал Моисей.

¹⁴И Он му заповеди да ником не казује: Него иди и покажи се свештенику, и принеси дар за очишћење своје, како је заповедио Мојсије за сведочанство њима.

¹⁵Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.

¹⁵Али се глас о Њему још већма разлажаше, и мноштво народа стецаше се да Га слушају и да их исцељује од њихових болести.

¹⁶А Той се оттегляше в пустините и се молеше.

¹⁶А Он одлажаше у пустињу и мољаше се Богу.

¹⁷И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.

¹⁷И један дан учаше Он, и онде сеђаху фарисеји и законици који беху дошли из свију села галилејских и јудејских и из Јерусалима; и сила Господња исцељиваше их.

¹⁸И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.

¹⁸И гле, људи донесоше на одру човека који беше узет, и тражаху да га унесу и метну преда Њ;

¹⁹Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.

¹⁹И не нашавши куда ће га унети од народа, попеше се на кућу и кроз кров спустише га с одром на среду пред Исуса.

²⁰И Той като видя вярата им, рече: Човече прощават ти се греховете.

²⁰И видевши веру њихову рече му: Човече! Опраштају ти се греси твоји.

²¹Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

²¹И почеше помишљати књижевници и фарисеји говорећи: Ко је овај што хули на Бога? Ко може опраштати грехе осим једног Бога?

²²Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?

²²А кад разуме Исус помисли њихове, одговарајући рече им: Шта мислите у срцима својим?

²³Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

²³Шта је лакше рећи: Опраштају ти се греси твоји? Или рећи: Устани и ходи?

²⁴Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.

²⁴Него да знате да власт има Син човечији на земљи опраштати грехе, (рече узетоме:) теби говорим: устани и узми одар свој и иди кући својој.

²⁵И на часа той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.

²⁵И одмах устаде пред њима, и узе на чему лежаше, и отиде кући својој хвалећи Бога.

²⁶И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.

²⁶И сви се запрепастише, и хваљаху Бога, и напунивши се страха говораху: Чуда се нагледасмо данас!

²⁷След това [Исус] като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.

²⁷И потом изиђе, и виде цариника по имену Левија где седи на царини, и рече му: Хајде за мном.

²⁸Той остави всичко, стана и тръгна след Него.

²⁸И оставивши све, устаде и пође за Њим.

²⁹А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.

²⁹И зготови Му Левије код куће своје велику част; и беше много цариника и других који сеђаху с Њим за трпезом.

³⁰А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?

³⁰И викаху на Њега књижевници и фарисеји говорећи ученицима Његовим: Зашто с цариницима и грешницима једете и пијете?

³¹Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

³¹И одговарајући Исус рече им: Не требају здрави лекара него болесни.

³²Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.

³²Ја нисам дошао да дозовем праведнике него грешнике на покајање.

³³И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.

³³А они Му рекоше: Зашто ученици Јованови посте често и моле се Богу, тако и фарисејски; а твоји једу и пију?

³⁴Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?

³⁴А Он им рече: Можете ли сватове натерати да посте док је женик с њима?

³⁵Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.

³⁵Него ће доћи дани кад ће се отети од њих женик, и онда ће постити у оне дане.

³⁶Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.

³⁶Каза им пак и причу: Нико не меће закрпе од нове хаљине на стару хаљину, иначе ће и нову раздрети, и старој не личи шта је од новог.

³⁷И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.

³⁷И нико не лије вино ново у мехове старе; иначе продре ново вино мехове и оно се пролије, и мехови пропадну;

³⁸Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.

³⁸Него вино ново у мехове нове треба лити, и обоје ће се сачувати.

³⁹И никой, след като е пил старо[ вино], не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.

³⁹И нико пивши старо неће одмах новог; јер вели: Старо је боље.