¹И стана оттам и дойде в юдейските предели и [местата] отвъд Иордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

¹И уставши оданде дође у околине јудејске преко Јордана, и стече се опет народ к Њему; и као што обичај имаше, опет их учаше.

²И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне [жена си]?

²И приступивши фарисеји упиташе Га кушајући: Може ли човек пустити жену?

³В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?

³А Он одговарајући рече им: Шта вам заповеда Мојсије?

⁴А те рекоха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.

⁴А они рекоше: Мојсије допусти да јој се да распусна књига и да се пусти.

⁵А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

⁵И одговарајући Исус рече им: По тврђи вашег срца написа вам он заповест ову.

⁶обаче, в началото на създанието, [Бог] ги е направил мъж и жена.

⁶А у почетку створења, мужа и жену, створио их је Бог.

⁷Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

⁷Зато оставиће човек оца свог и мајку и прилепиће се к жени својој,

⁸и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.

⁸И буду двоје једно тело. Тако нису више двоје него једно тело.

⁹И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

⁹А шта је Бог саставио човек да не раставља.

¹⁰И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

¹⁰И у кући опет запиташе Га за то ученици Његови.

¹¹И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

¹¹И рече им: Који пусти жену и ожени се другом, чини прељубу на њој.

¹²И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

¹²И ако жена остави мужа свог и пође за другог, чини прељубу.

¹³Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха,

¹³И доношаху к Њему децу да их се дотакне; а ученици брањаху онима што их доношаху.

¹⁴Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

¹⁴А Исус видевши расрди се и рече им: Пустите децу нека долазе к мени, и не браните им; јер је таквих царство Божје.

¹⁵Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

¹⁵Заиста вам кажем: који не прими царство Божје као дете, неће ући у њега.

¹⁶Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

¹⁶И загрливши их метну на њих руке те их благослови.

¹⁷И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁷И кад изађе на пут, притрча неко, и клекнувши на колена пред Њим питаше Га: Учитељу благи! Шта ми треба чинити да добијем живот вечни?

¹⁸А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

¹⁸А Исус рече му: Што ме зовеш благим? Нико није благ осим једног Бога.

¹⁹Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

¹⁹Заповести знаш: не чини прељубе; не убиј; не укради; не сведочи лажно; не чини неправде никоме; поштуј оца свог и матер.

²⁰А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

²⁰А он одговарајући рече Му: Учитељу! Све сам ово сачувао од младости своје.

²¹А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

²¹А Исус погледавши на њ, омиле му, и рече му: Још ти једно недостаје: иди продај све што имаш и подај сиромасима; и имаћеш благо на небу; и дођи, те хајде за мном узевши крст.

²²Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

²²А он поста зловољан од ове речи, и оде жалостан; јер беше врло богат.

²³А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

²³И погледавши Исус рече ученицима својим: Како је тешко богатима ући у царство небеско!

²⁴А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

²⁴А ученици се уплашише од речи Његових. А Исус опет одговарајући рече им: Децо! Како је тешко онима који се уздају у своје богатство ући у царство Божје!

²⁵По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁵Лакше је камили проћи кроз иглене уши неголи богатоме ући у царство Божје.

²⁶А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

²⁶А они се врло дивљаху говорећи у себи: Ко се дакле може спасти?

²⁷Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

²⁷А Исус погледавши на њих рече: Људима је немогуће, али није Богу: јер је све могуће Богу.

²⁸Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

²⁸А Петар Му поче говорити: Ето ми смо оставили све, и за Тобом идемо.

²⁹Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

²⁹А Исус одговарајући рече: Заиста вам кажем: нема никога који је оставио кућу, или браћу, или сестре, или оца, или матер, или жену, или децу, или земљу, мене ради и јеванђеља ради,

³⁰и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.} вечен живот.

³⁰А да неће примити сад у ово време сто пута онолико кућа, и браће, и сестара, и отаца, и матера, и деце, и земље, у прогоњењу, а на оном свету живот вечни.

³¹Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

³¹Али ће многи први бити последњи, и последњи први.

³²А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях а те се учудваха, и ония които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети[, като рече]:

³²А кад иђаху путем у Јерусалим, Исус иђаше пред њима, а они се чуђаху, и за Њим иђаху са страхом. И узевши опет дванаесторицу поче им казивати шта ће бити од Њега:

³³Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

³³Ево идемо у Јерусалим, и Син човечји предаће се главарима свештеничким и књижевницима и осудиће Га на смрт, и предаће Га незнабошцима;

³⁴и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

³⁴И наругаће Му се, и биће Га, и попљуваће Га, и убиће Га, и трећи дан устаће.

³⁵Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

³⁵И пред Њега дођоше Јаков и Јован, синови Зеведејеви, говорећи: Учитељу! Хоћемо да нам учиниш за шта ћемо Те молити.

³⁶А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

³⁶А Он рече: Шта хоћете да вам учиним?

³⁷Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво [Ти] в Твоята слава.

³⁷А они Му рекоше: Дај нам да седнемо један с десне стране Теби, а други с леве, у слави Твојој.

³⁸А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

³⁸А Исус им рече: Не знате шта иштете: можете ли пити чашу коју ја пијем, и крстити се крштењем којим се ја крштавам?

³⁹Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

³⁹А они Му рекоше: Можемо. А Исус рече им: Чашу, дакле, коју ја пијем испићете; и крштењем којим се ја крштавам крстићете се;

⁴⁰но да седнете отдясно Ми или отляво [Ми] не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

⁴⁰Али да седнете с десне стране мени и с леве, не могу ја дати него којима је уготовљено.

⁴¹А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

⁴¹И чувши то десеторица почеше се срдити на Јакова и на Јована.

⁴²Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

⁴²А Исус дозвавши их рече им: Знате да кнезови народни владају народом и поглавари његови управљају њим.

⁴³Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

⁴³Али међу вама да не буде тако; него који хоће да буде већи међу вама, да вам служи.

⁴⁴и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

⁴⁴И који хоће први међу вама да буде, да буде свима слуга.

⁴⁵Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

⁴⁵Јер Син човечји није дошао да Му служе него да служи, и да да душу своју у откуп за многе.

⁴⁶Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

⁴⁶И дођоше у Јерихон. И кад излажаше из Јерихона, Он и ученици Његови и народ многи, син Тимејев, Вартимеј слепи, сеђаше крај пута и прошаше.

⁴⁷И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁷И чувши да је то Исус Назарећанин стаде викати и говорити: Сине Давидов, Исусе! Помилуј ме!

⁴⁸И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁸И прећаху му многи да ућути, а он још више викаше: Сине Давидов! Помилуј ме!

⁴⁹И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

⁴⁹И ставши Исус рече да га зовну. И зовнуше слепца говорећи му: Не бој се, устани, зове те.

⁵⁰И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

⁵⁰А он збацивши са себе хаљине своје, устаде и дође к Исусу.

⁵¹И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

⁵¹И одговарајући рече му Исус: Шта хоћеш да ти учиним? А слепи рече Му: Равуни! Да прогледам.

⁵²А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.

⁵²А Исус рече му: Иди, вера твоја поможе ти. И одмах прогледа, и оде путем за Исусом.