¹И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

¹И кад се приближи к Јерусалиму, к Витфази и Витанији, код горе Маслинске, посла двојицу од ученика својих

²Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

²И рече им: Идите у село што је пред вама, и одмах како уђете у њега наћи ћете магаре привезано, на које нико од људи није уседао; одрешите га и доведите.

³И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

³И ако вам ко рече: Шта то чините? Кажите: Треба Господу; и одмах ће га послати овамо.

⁴И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

⁴А они одоше, и нађоше магаре привезано код врата напољу на раскршћу, и одрешише га.

⁵И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

⁵И неко од оних што стајаху онде рекоше им: Зашто дрешите магаре?

⁶А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

⁶А они рекоше им као што им заповеди Исус; и оставише их.

⁷И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

⁷И доведоше магаре к Исусу, и метнуше на њ хаљине своје; и уседе на њ.

⁸И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

⁸А многи простреше хаљине своје по путу; а једни резаху грање од дрвета, и простираху по путу.

⁹И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

⁹А који иђаху пред Њим и за Њим, викаху говорећи: Осана! Благословен који иде у име Господње!

¹⁰Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.

¹⁰Благословено царство оца нашег Давида који иде у име Господње! Осана на висини!

¹¹И влезе [Исус] в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

¹¹И уђе Исус у Јерусалим, и у цркву; и промотривши све, кад би увече, изађе у Витанију с дванаесторицом.

¹²А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

¹²И сутрадан кад изађоше из Витаније, огладне.

¹³И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

¹³И видевши издалека смокву с лишћем дође не би ли шта нашао на њој; и дошавши к њој ништа не нађе осим лишћа; јер још не беше време смоквама.

¹⁴И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

¹⁴И одговарајући Исус рече јој: Да одсад од тебе нико не једе рода довека. И слушаху ученици Његови.

¹⁵И дойдоха в Ерусалим; [Исус] като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

¹⁵И дођоше опет у Јерусалим; и ушавши Исус у цркву стаде изгонити оне који продаваху и куповаху по цркви; и испремета трпезе оних што мењаху новце, и клупе оних што продаваху голубове.

¹⁶И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

¹⁶И не даде да ко пронесе суда кроз цркву.

¹⁷И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

¹⁷И учаше говорећи им: Није ли писано: Дом мој нека се зове дом молитве свим народима? А ви начинисте од њега хајдучку пећину.

¹⁸И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха [начин] как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

¹⁸И чуше књижевници и главари свештенички, и тражаху како би Га погубили; плашили су Га се, јер Га је народ слушао.

¹⁹А [всякога] на мръкване Той излизаше вън от града.

¹⁹И кад би увече изађе напоље из града.

²⁰И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

²⁰И у јутру пролазећи видеше смокву где се посушила из корена.

²¹И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

²¹И опоменувши се Петар рече Му: Рави! Гле, смоква што си је проклео, посушила се.

²²А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

²²И одговарајући Исус рече им:

²³Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

²³Имајте веру Божју; јер вам заиста кажем: ако ко рече гори овој: Дигни се и баци се у море, и не посумња у срцу свом, него узверује да ће бити као што говори: биће му шта год рече.

²⁴Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

²⁴Зато вам кажем: све што иштете у својој молитви верујте да ћете примити; и биће вам.

²⁵И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

²⁵И кад стојите на молитви, праштајте ако шта имате на кога: да и Отац ваш који је на небесима опрости вама погрешке ваше.

²⁶[Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

²⁶Ако ли, пак, ви не опраштате, ни Отац ваш који је на небесима неће опростити вама погрешке ваше.

²⁷И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

²⁷И дођоше опет у Јерусалим; и кад хођаше по цркви дођоше к Њему главари свештенички и књижевници и старешине,

²⁸С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

²⁸И рекоше Му: Каквом власти то чиниш? И ко ти даде власт ту, да то чиниш?

²⁹Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

²⁹А Исус одговарајући рече им: и ја ћу вас да упитам једну реч, и одговорите ми; па ћу вам казати каквом власти ово чиним.

³⁰Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

³⁰Крштење Јованово или би с неба или од људи? Одговорите ми.

³¹И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

³¹И мишљаху у себи говорећи: Ако кажемо: С неба, рећи ће: Зашто му дакле не веровасте?

³²Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

³²Ако ли кажемо: Од људи, бојимо се народа; јер сви мишљаху за Јована да заиста пророк беше.

³³И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

³³И одговарајући рекоше Исусу: Не знамо. И Исус одговарајући рече њима: Ни ја вама нећу казати каквом власти ово чиним.