¹И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

¹И поче им говорити у причама: Посади човек виноград, и огради плотом, и ископа пивницу, и начини кулу, и даде га виноградарима, па оде.

²И във времето на [плода] изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

²И кад дође време, посла к виноградарима слугу да прими од виноградара од рода виноградског.

³А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

³А они ухвативши слугу избише га, и послаше празна.

⁴Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

⁴И опет посла к њима другог слугу; и оног бише камењем и разбише му главу, и послаше га срамотног.

⁵Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, [от които] едни биха, а други убиха.

⁵И опет посла другог; и оног убише; и многе друге, једне избише, а друге побише.

⁶Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

⁶Још дакле имаше јединог свог милог сина, посла и њега најпосле к њима говорећи: Постидеће се сина мог.

⁷А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

⁷А виноградари рекоше у себи: Ово је наследник, ходите да га убијемо, и нама ће остати очевина његова.

⁸И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

⁸И ухватише га, и убише, и избацише га напоље из винограда.

⁹Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

⁹Шта ће дакле учинити господар од винограда? Доћи ће и погубиће виноградаре, и даће виноград другима.

¹⁰Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

¹⁰Зар нисте читали у писму ово: Камен који одбацише зидари, онај поста глава од угла;

¹¹От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

¹¹То би од Господа и дивно је у нашим очима?

¹²И[ първенците] искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

¹²И гледаху да Га ухвате, али се побојаше народа; јер разумеше да за њих говори причу; и оставивши Га одоше.

¹³Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

¹³И послаше к Њему неке од фарисеја и Иродоваца да би Га ухватили у речи.

¹⁴И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

¹⁴А они дошавши рекоше Му: Учитељу! Знамо да си истинит, и да не мариш ни за кога; јер не гледаш ко је ко, него заиста путу Божјем учиш; треба ли ћесару давати харач или не? Хоћемо ли дати, или да не дамо?

¹⁵Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

¹⁵А Он, знајући њихово лицемерје, рече им: Што ме кушате? Донесите ми новац да видим

¹⁶И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

¹⁶А они донесоше. И рече им: Чији је ово образ и натпис? А они Му рекоше: Ћесарев.

¹⁷Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

¹⁷И одговарајући Исус рече им: Подајте ћесарево ћесару, а Божје Богу. И чудише Му се.

¹⁸След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

¹⁸И дођоше к Њему садукеји који кажу да нема васкрсења, и запиташе Га говорећи:

¹⁹Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

¹⁹Учитељу! Мојсије нам написа: Ако коме брат умре и остави жену а деце не остави, да брат његов узме жену његову и да подигне семе брату свом.

²⁰Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

²⁰Седам браће беше: и први узе жену, и умре без порода.

²¹Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

²¹И други узе је, и умре, и ни он не остави порода; тако и трећи.

²²И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

²²И узеше је седморица, и не оставише порода. А после свих умре и жена.

²³Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

²³О васкрсењу дакле кад устану кога ће од њих бити жена? Јер је за седморицом била.

²⁴Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

²⁴И одговарајући Исус рече им: Зато ли се ви варате што не знате писма ни силе Божје?

²⁵Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

²⁵Јер кад из мртвих устану, нити ће се женити ни удавати, него су као анђели на небесима.

²⁶А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, [на мястото], при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

²⁶А за мртве да устају нисте ли читали у књигама Мојсијевим како му рече Бог код купине говорећи: Ја сам Бог Авраамов, и Бог Исаков, и Бог Јаковљев?

²⁷Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

²⁷Није Бог Бог мртвих, него Бог живих. Ви се дакле врло варате.

²⁸А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

²⁸И приступи један од књижевника који их слушаше како се препиру, и виде да им добро одговара, и запита Га: Која је прва заповест од свих?

²⁹Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

²⁹А Исус одговори му: Прва је заповест од свих: Чуј Израиљу, Господ је Бог наш Господ једини;

³⁰и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

³⁰И љуби Господа Бога свог свим срцем својим и свом душом својом и свим умом својим и свом снагом својом. Ово је прва заповест.

³¹А ето втората [подобна на нея] [заповед:] "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

³¹И друга је као и ова: Љуби ближњег свог као самог себе. Друге заповести веће од ових нема.

³²И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че [Бог] е един; и няма друг освен Него;

³²И рече Му књижевник: Добро, учитељу! Право си казао да је један Бог, и нема другог осим Њега;

³³и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

³³И љубити Га свим срцем и свим разумом и свом душом и свом снагом, и љубити ближњег као самог себе, веће је од свих жртава и прилога.

³⁴Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

³⁴А Исус видевши како паметно одговори рече му: Ниси далеко од царства Божјег. И нико више не смеше да Га запита.

³⁵И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

³⁵И одговори Исус и рече учећи у цркви: Како говоре књижевници да је Христос син Давидов?

³⁶Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁶Јер сам Давид каза Духом Светим: Рече Господ Господу мом: Седи мени с десне стране, док положим непријатеље Твоје подножје ногама Твојим.

³⁷Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

³⁷Сам дакле Давид назива Га Господом, и откуда му је син? И многи народ слушаше Га с радошћу.

³⁸И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и [да приемат] поздравите по пазарите,

³⁸И говораше им у науци својој: Чувајте се књижевника који иду у дугачким хаљинама, и траже да им се клања по улицама,

³⁹и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

³⁹И првих места по зборницама, и зачеља на гозбама.

⁴⁰тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

⁴⁰Ови што једу куће удовичке, и лажно се моле Богу дуго, биће још више осуђени.

⁴¹И като седна [Исус] срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

⁴¹И седавши Исус према Божјој хазни гледаше како народ меће новце у Божју хазну. И многи богати метаху много.

⁴²А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

⁴²И дошавши једна сиромашна удовица метну две лепте, које чине један кодрант.

⁴³И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

⁴³И дозвавши ученике своје рече им: Заиста вам кажем: ова сиромашна удовица метну више од свих који мећу у Божју хазну.

⁴⁴защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.

⁴⁴Јер сви метнуше од сувишка свог; а она од сиротиње своје метну све што имаше, сву храну своју.