¹И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.

¹И рече им: Заиста вам кажем: имају неки међу овима што стоје овде који неће окусити смрт док не виде царство Божје да дође у сили.

²И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

²И после шест дана узе Исус Петра и Јакова и Јована и изведе их на високу гору саме; и преобрази се пред њима.

³Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може [така] да избели.

³И хаљине Његове постадоше сјајне и врло беле као снег, као што не може белиља убелити на земљи.

⁴И яви им се Илия с Моисея, които разговаряха с Исуса.

⁴И указа им се Илија с Мојсијем где се разговараху с Исусом.

⁵А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия;

⁵И Петар одговарајући рече Исусу: Рави! Добро нам је овде бити; и да начинимо три сенице: Теби једну и Мојсију једну и Илији једну.

⁶защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

⁶Јер не знаше шта говори; јер беху врло уплашени.

⁷И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, [който каза]: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.

⁷И постаде облак те их заклони; и дође глас из облака говорећи: Ово је Син мој љубазни; Њега послушајте.

⁸И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

⁸И уједанпут погледавши, никога не видеше осим Исуса самог са собом.

⁹И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

⁹А кад силажаху с горе запрети им да ником не казују шта су видели, док Син човечји не устане из мртвих.

¹⁰И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

¹⁰И реч задржаше у себи питајући један другог: Шта то значи устати из мртвих?

¹¹И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

¹¹И питаху Га говорећи: Како говоре књижевници да Илија треба најпре да дође?

¹²А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - [писано е], че трябва да пострада много и да бъде унизен.

¹²А Он одговарајући рече им: Илија ће доћи најпре, и уредити све; али и Син човечји треба да много пострада и да се понизи, као што је писано.

¹³Но казвам ви, че Илия е [вече] дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

¹³Али вам кажем да је и Илија дошао и учинише с њим шта хтедоше као што је писано за њега.

¹⁴И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

¹⁴И дошавши к ученицима својим виде народ многи око њих и књижевнике где се препиру с њима.

¹⁵И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

¹⁵И одмах видевши Га сав народ уплаши се и притрчавши поздрављаху Га.

¹⁶И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

¹⁶И упита књижевнике: Шта се препирете с њима?

¹⁷И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

¹⁷И одговарајући један од народа рече: Учитељу! Доведох к Теби сина свог у коме је дух неми.

¹⁸И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят [беса], но не можаха.

¹⁸И сваки пут кад га ухвати ломи га, и пену баца и шкргуће зубима; и суши се. И рекох ученицима Твојим да га истерају; и не могоше.

¹⁹А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

¹⁹А Он одговарајући му рече: О роде неверни! Докле ћу с вама бити? Докле ћу вас трпети? Доведите га к мени.

²⁰И доведоха го при Него. И като Го видя [хванатият от бяс], веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

²⁰И доведоше га к Њему; и кад Га виде одмах га дух стаде ломити; и паднувши на земљу ваљаше се бацајући пену.

²¹И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.

²¹И упита оца његовог: Колико има времена како му се то догодило? А он рече: Из детињства.

²²И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

²²И много пута баца га у ватру и у воду да га погуби; него ако шта можеш помози нам, смилуј се на нас.

²³А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

²³А Исус рече му: Ако можеш веровати: све је могуће ономе који верује.

²⁴Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие.

²⁴И одмах повикавши отац детињи са сузама говораше: Верујем, Господе! Помози мом неверју.

²⁵А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него.

²⁵А Исус видећи да се стиче народ, запрети духу нечистом говорећи му: Душе неми и глуви! Ја ти заповедам, изађи из њега и више не улази у њега.

²⁶И [духът], като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и [детето] стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло.

²⁶И повикавши и изломивши га врло изађе; и учини се као мртав тако да многи говораху: Умре.

²⁷Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана,

²⁷А Исус узевши га за руку подиже га: и уста.

²⁸И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

²⁸И кад уђе у кућу, питаху Га ученици Његови насамо: Зашто га ми нисмо могли истерати?

²⁹И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

²⁹И рече им: Овај се род ничим не може истерати до молитвом и постом.

³⁰И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

³⁰И изашавши оданде иђаху кроз Галилеју; и не хтеше да ко дозна.

³¹Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

³¹Јер учаше ученике своје, и говораше им да ће се Син човечји предати у руке људске, и убиће Га, и пошто Га убију устаће трећи дан.

³²Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.

³²А они не разумеваху реч, и не смеху да Га запитају.

³³И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

³³И дође у Капернаум, и кад беше у кући запита их: Шта се препирасте путем међу собом?

³⁴А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

³⁴А они ћутаху; јер се путем препираше међу собом ко је највећи.

³⁵И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

³⁵И седавши дозва дванаесторицу и рече им: Који хоће да буде први нека буде од свих најзадњи и свима слуга.

³⁶Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

³⁶И узевши дете метну га међу њих и загрливши га рече им:

³⁷Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.

³⁷Ко једно овакво дете прими у име моје, мене прима; а ко мене прими, не прима мене него Оног који је мене послао.

³⁸Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.

³⁸Одговори Му Јован говорећи: Учитељу! Видесмо једног где именом Твојим изгони ђаволе који не иде за нама: и забранисмо му, јер не иде за нама.

³⁹А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро[ след това] да Ме злослови.

³⁹А Исус рече: Не браните му; јер нема никога који би именом мојим чудо чинио да може брзо зло говорити за мном.

⁴⁰Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

⁴⁰Јер ко није против вас с вама је.

⁴¹Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си.

⁴¹Јер ко вас напоји чашом воде у име моје, зато што сте Христови, заиста вам кажем: неће му пропасти плата.

⁴²А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

⁴²А који саблазни једног од ових малих који верују мене, боље би му било да обеси камен воденични о врат свој и да се баци у море.

⁴³И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

⁴³И ако те рука твоја саблажњава, одсеци је: боље ти је без руке у живот ући, неголи с обе руке ући у пакао, у огањ вечни,

⁴⁴[дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"].

⁴⁴Где црв њихов не умире, и огањ се не гаси.

⁴⁵И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

⁴⁵И ако те нога твоја саблажњава, одсеци је: боље ти је ући у живот хром, неголи с две ноге да те баце у пакао, у огањ вечни,

⁴⁶[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

⁴⁶Где црв њихов не умире, и огањ се не гаси.

⁴⁷И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

⁴⁷Ако те и око твоје саблажњава, ископај га: боље ти је с једним оком ући у царство Божје, неголи с два ока да те баце у пакао огњени,

⁴⁸дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".

⁴⁸Где црв њихов не умире, и огањ се не гаси.

⁴⁹Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].

⁴⁹Јер ће се сваки огњем посолити, и свака ће се жртва сољу посолити.

⁵⁰Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.

⁵⁰Добра је со; али ако со буде неслана, чим ће се осолити? Имајте со у себи, и мир имајте међу собом.