¹През ония дни, когато пак се беше [събрало] голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

¹У то време, кад беше врло много народа и не имаху шта јести, дозва Исус ученике своје и рече им:

²Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

²Жао ми је народа, јер већ три дана стоје код мене и немају ништа јести.

³и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

³И ако их отпустим гладне кућама њиховим, ослабиће на путу; јер су многи од њих дошли издалека.

⁴И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

⁴И одговорише Му ученици Његови: Откуда ћемо узети хлеба овде у пустињи да их нахранимо?

⁵И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

⁵И запита их: Колико имате хлебова? А они казаше: Седам.

⁶И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,

⁶И заповеди народу да поседају по земљи; и узевши оних седам хлебова и хвалу давши, преломи, и даде ученицима својим да раздаду; и раздадоше народу.

⁷Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

⁷И имаху мало рибица; и њих благословивши рече да и њих раздаду.

⁸И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

⁸И једоше, и наситише се, и накупише комада што претече седам котарица.

⁹А [ония, които ядоха], бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

⁹А оних што су јели беше око четири хиљаде. И отпусти их.

¹⁰И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

¹⁰И одмах уђе у лађу с ученицима својим, и дође у околине далманутске.

¹¹И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

¹¹И изађоше фарисеји, и почеше се препирати с Њим, и кушајући Га искаху од Њега знак с неба.

¹²А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

¹²И уздахнувши духом својим рече: Зашто род овај знак тражи? Заиста вам кажем: неће се дати роду овоме знак.

¹³И остави ги, влезе пак [в ладията], и мина на отвъдната страна.

¹³И оставивши их уђе опет у лађу, и оде на оне стране.

¹⁴Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

¹⁴И заборавише ученици Његови узети хлеба, и немаху са собом у лађи до један хлеб.

¹⁵И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

¹⁵И заповедаше им говорећи: Гледајте, чувајте се квасца фарисејског и квасца Иродовог.

¹⁶И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

¹⁶И мишљаху, један другом говорећи: То је што хлеба немамо.

¹⁷А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

¹⁷И разумевши Исус рече им: Шта мислите што хлеба немате? Зар још не осећате, нити разумете? Зар је још окамењено срце ваше?

¹⁸Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?

¹⁸Очи имате и не видите? Уши имате и не чујете? И не памтите ли

¹⁹Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

¹⁹Кад ја пет хлебова преломих на пет хиљада, колико котарица пуних комада накуписте? Рекоше Му: Дванаест.

²⁰И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

²⁰А сад седам на четири хиљаде, колико пуних котарица накуписте комада? А они рекоше: Седам.

²¹И каза им: Не разбирате ли още?

²¹И рече им: Како не разумете?

²²Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

²²И дође у Витсаиду; и доведоше к Њему слепога, и мољаху Га да га се дотакне.

²³И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

²³И узевши за руку слепога изведе га напоље из села, и пљунувши му у очи метну руке на њ, и запита га види ли шта.

²⁴И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам [неща] като дървета, които ходят.

²⁴И погледавши рече: Видим људе где иду као дрва.

²⁵После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

²⁵И потом опет метну му руке на очи, и рече му да прогледа: и исцели се, и виде све лепо.

²⁶И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].

²⁶И посла га кући његовој говорећи: Не улази у село, нити казуј коме у селу.

²⁷И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

²⁷И изађе Исус и ученици Његови у села Ћесарије Филипове; и путем питаше ученике своје говорећи им: Ко говоре људи да сам ја?

²⁸А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

²⁸А они одговорише: Јован крститељ; други: Илија; а други: Који од пророка.

²⁹Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

²⁹А Он им рече: А ви шта мислите ко сам ја? А Петар одговарајући рече Му: Ти си Христос.

³⁰И заръча им никому да не казват за Него.

³⁰И запрети им да никоме не казују за Њега.

³¹И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

³¹И поче их учити да Сину човечјем ваља много пострадати, и да ће Га окривити старешине и главари свештенички и књижевници, и да ће Га убити, и трећи дан да ће устати.

³²И явно говореше тая дума. А Петър Го взе [настрана] и почна да Го мъмри.

³²И говораше о том не устручавајући се. И Петар узе Га и поче Га одвраћати.

³³А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

³³А Он обрнувши се и погледавши на ученике своје запрети Петру говорећи: Иди од мене сотоно; јер ти не мислиш шта је Божје него шта је људско.

³⁴И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и [така] нека Ме следва.

³⁴И дозвавши народ с ученицима својим рече им: Ко хоће за мном да иде нека се одрекне себе и узме крст свој, и за мном иде.

³⁵Защото който иска да спаси живота {Или душата; [така и до края на главата.]} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

³⁵Јер ко хоће душу своју да сачува, изгубиће је; а ко изгуби душу своју мене ради и јеванђеља онај ће је сачувати.

³⁶Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

³⁶Јер каква је корист човеку ако задобије сав свет, а души својој науди?

³⁷Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

³⁷Или какав ће откуп дати човек за душу своју?

³⁸Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.

³⁸Јер ко се постиди мене и мојих речи у роду овом прељуботворном и грешном, и Син ће се човечји постидети њега кад дође у слави Оца свог с анђелима светима.