1Събират се при [Исуса] фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,
1И скупише се око Њега фарисеји и неки од књижевника који беху дошли из Јерусалима
2и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.
2И видевши неке од ученика Његових да нечистим, то јест, неумивеним рукама једу хлеб, укорише их.
3(Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;
3Јер фарисеји и сви Јевреји, не једу док не умију руке до лаката, држећи се оног што им је остало од старих;
4и [когато се връщат] от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).
4И кад дођу с пазара, не једу док се не умију; и још много има што су примили те држе: перу чаше и жбанове и котлове и клупе.
5И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?
5А потом питаху Га фарисеји и књижевници: Зашто ученици твоји не живе као што нам је остало од старих, него једу хлеб неумивеним рукама?
6А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.
6А Он одговарајући рече им: Добро је пророковао Исаија за вас лицемере, као што је писано: Ови људи уснама ме поштују, а срце њихово далеко стоји од мене.
7Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".
7Но залуду ме поштују учећи наукама, заповестима људским.
8Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].
8Јер остависте заповести Божје, а држите обичаје људске, прање жбанова и чаша; и друга многа таква чините.
9И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!
9И рече им: Добро укидате заповест Божју да свој обичај сачувате.
10Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
10Јер Мојсије рече: Поштуј оца свог и матер своју; и: Који опсује оца или матер смрћу да умре.
11Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое [имане], с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено [Богу, това прави разлика];
11А ви кажете: Ако каже човек оцу или матери: Корван, то јесте: прилог је чим бих ти ја могао помоћи.
12вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.
12И тако не дате му ништа учинити, оцу свом или матери својој,
13И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.
13Укидајући реч Божју својим обичајем који сте поставили; и овако много којешта чините.
14И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.
14И дозвавши сав народ рече им: Послушајте мене сви, и разумите.
15Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
15Ништа нема што би човека могло опоганити да уђе споља у њега, него што излази из њега оно је што погани човека.
16[Ако има някой уши да слуша, нека слуша].
16Ако ко има уши да чује нека чује.
17И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
17И кад дође од народа у кућу питаху Га ученици Његови за причу.
18И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?
18И рече им: Зар сте и ви тако неразумни? Не разумете ли да шта год у човека споља улази не може га опоганити?
19Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. ([Като каза това] той направи всички ястия чисти).
19Јер му не улази у срце него у трбух; и излази напоље чистећи сва јела.
20Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
20Још рече: Шта излази из човека оно погани човека;
21Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
21Јер изнутра, из срца људског, излазе мисли зле, прељубе, курварства, убиства,
22прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
22Крађе, лакомства, пакости, злоће, лукавство, срамоте, зло око, хуљење на Бога, понос, безумље.
23Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
23Сва ова зла изнутра излазе, и погане човека.
24И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
24И уставши оданде оде у крајеве тирске и сидонске, и ушавши у кућу хтеде да нико не чује за Њ; и не може се сакрити.
25А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
25Јер чувши за Њ жена што у њеној кћери беше дух нечисти, дође и паде к ногама Његовим.
26(Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
26А жена та беше Гркиња родом Сирофиничанка, и мољаше Га да истера ђавола из кћери њене.
27А [Исус] й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
27А Исус рече јој: Стани да се најпре деца нахране; јер није право узети хлеб од деце и бацити псима.
28А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите [паднали] от децата.
28А она одговарајући рече Му: Да, Господе; али и пси под трпезом једу од мрва детињих.
29И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
29И рече јој: За ту реч иди; изађе ђаво из кћери твоје.
30И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
30И дошавши кући нађе да је ђаво изашао, и кћи лежаше на одру.
31И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.
31И опет изађе Исус из крајева тирских и сидонских и дође на море галилејско у крајеве десетоградске.
32И довеждат при Него един глух и заекващ [човек], и молят Му се да положи ръка на него.
32И доведоше к Њему глувог и мутавог, и мољаху Га да метне на њ руку.
33[Исус], като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
33И узевши га из народа насамо метну прсте своје у уши његове, и пљунувши дохвати се језика његовог;
34и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
34И погледавши на небо уздахну, и рече му: Ефата, то јесте: Отвори се.
35И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
35И одмах му се отворише уши, и разреши се свеза језика његовог и говораше лепо.
36И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
36И запрети им да никоме не казују; али што им више Он забрањиваше они још више разглашаваху.
37защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
37И врло се дивљаху говорећи: Све добро чини; и глуве чини да чују и неме да говоре.