¹И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

¹И изађе оданде, и дође на своју постојбину; и за Њим идоше ученици Његови.

²И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

²И кад дође субота, поче учити у зборници. И многи који слушаху, дивљаху се говорећи: Откуд овоме то? И каква му је премудрост дана? И чудеса таква рукама његовим чине се?

³Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

³Није ли ово дрводеља, син Маријин, а брат Јаковљев и Јосијин и Јудин и Симонов? И нису ли сестре његове овде међу нама? И саблажњаваху се о Њега.

⁴А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

⁴А Исус рече им: Нигде није пророк без части до на постојбини својој и у роду и у дому свом.

⁵И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

⁵И не могаше онде ни једно чудо да учини, осим што мало болесника исцели метнувши на њих руке.

⁶И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

⁶И чудио се неверству њиховом. И иђаше по околним селима и учаше.

⁷И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

⁷И дозва дванаесторицу, и поче их слати два и два, и даваше им власт над духовима нечистим.

⁸И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

⁸И заповеди им да ништа не узимају на пут осим једног штапа: ни торбе ни хлеба ни новаца у појасу;

⁹но да се обуват със сандали: И[, рече Той], не се обличайте с две дрехи.

⁹Него обувени у опанке, и не облачећи две хаљине.

¹⁰И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

¹⁰И рече им: Где уђете у дом онде останите док не изађете оданде.

¹¹И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

¹¹И ако вас ко не прими и не послуша вас, излазећи оданде отресите прах с ногу својих за сведочанство њима. Заиста вам кажем: лакше ће бити Содому и Гомору у дан страшног суда него граду оном.

¹²И те излязоха и проповядваха, че [човеците] трябва да се покаят.

¹²И отишавши проповедаху да се треба кајати;

¹³И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

¹³И ђаволе многе изгоњаху; и мазаху уљем многе болеснике; и исцељиваху.

¹⁴И цяр Ирод чу за [Исуса], (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

¹⁴И зачу цар Ирод за Исуса (јер Његово име беше се разгласило), и рече: Јован крститељ из мртвих уста, зато чини чудеса.

¹⁵А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от [старовременните] пророци.

¹⁵Други говораху: То је Илија. А други говораху: То је пророк или као који од пророка.

¹⁶Но Ирод, като чу за [Него], рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

¹⁶А кад чу Ирод, рече: То је Јован кога сам ја посекао, он уста из мртвих.

¹⁷Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

¹⁷Јер овај Ирод посла те ухватише Јована, и свезавши баци га у тамницу Иродијаде ради, жене Филипа брата свог, јер се ожени њом.

¹⁸Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

¹⁸Јер Јован говораше Ироду: Не можеш ти имати жене брата свог.

¹⁹А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

¹⁹А Иродијада расрди се на њега, и хтеде да га убије, али не могаше.

²⁰защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

²⁰Јер се Ирод бојаше Јована знајући га да је човек праведан и свет, и чуваше га; и много којешта чињаше како му он рече, и радо га слушаше.

²¹И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

²¹И догоди се дан згодан, кад Ирод на дан свог рођења даваше вечеру кнезовима својим и војводама и старешинама галилејским.

²²и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

²²И ушавши кћи Иродијадина и игравши и угодивши Ироду и гостима његовим рече цар девојци: Ишти у мене шта год хоћеш, и даћу ти.

²³И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам[, даже] до половината на царството ми.

²³И закле јој се: Шта год заиштеш у мене даћу ти, да би било и до пола царства мог.

²⁴А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

²⁴А она изашавши рече матери својој: Шта ћу искати? А она рече: Главу Јована крститеља.

²⁵И на часа [момичето] влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

²⁵И одмах ушавши брзо к цару заиска говорећи: Хоћу да ми даш, сад на кругу, главу Јована крститеља.

²⁶И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

²⁶И забрину се цар, али клетве ради и гостију својих не хте јој одрећи.

²⁷И веднага царят прати един телохранител[, комуто] заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

²⁷И одмах посла цар џелата, и заповеди да донесе главу његову.

²⁸и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

²⁸А он отишавши посече га у тамници, и донесе главу његову на кругу, и даде девојци, а девојка даде је матери својој.

²⁹И учениците му, като чуха [това] дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

²⁹И чувши ученици његови дођоше и узеше тело његово, и метнуше га у гроб.

³⁰И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

³⁰И скупише се апостоли к Исусу, и јавише Му све и шта учинише и шта људе научише.

³¹И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

³¹И рече им: Дођите ви сами насамо, и почините мало. Јер их беше много који долазе и одлазе, и не имаху кад ни јести.

³²И отидоха с ладията на уединено място на саме.

³²И одоше на лађи у пусто место сами.

³³А като отидоха[ людете ги] видяха, и мнозина [ги] познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

³³И видеше их људи кад иђаху, и познаше их многи, и пешице из свих градова стецаху се онамо, и престигоше их, и скупише се око Њега.

³⁴И [Исус] като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

³⁴И изашавши Исус виде народ многи, и сажали Му се, јер беху као овце без пастира; и поче их учити много.

³⁵И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

³⁵И кад би већ пред ноћ, приступише к Њему ученици Његови говорећи: Пусто је место, а већ је касно;

³⁶разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

³⁶Отпусти их нека иду у околна села и паланке да купе себи хлеба; јер немају шта јести.

³⁷А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

³⁷А Он одговарајући рече им: Дајте им ви нека једу. А они рекоше: Једино да идемо да купимо за двеста гроша хлеба, па да им дамо да једу?

³⁸А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

³⁸А Он им рече: Колико хлебова имате? Идите и видите. И видевши рекоше: Пет хлебова и две рибе.

³⁹И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

³⁹И заповеди им да их посаде све на гомиле по зеленој трави.

⁴⁰И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

⁴⁰И посадише се на гомиле по сто и по педесет.

⁴¹И като взе петте хляба и двете риби, [Исус] погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

⁴¹И узевши оних пет хлебова и две рибе погледа на небо, и благослови, па преломи хлебове, и даде ученицима својим да метну испред њих; и оне две рибе раздели свима.

⁴²И всички ядоха и се наситиха.

⁴²И једоше сви, и наситише се.

⁴³И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

⁴³И накупише комада дванаест котарица пуних и од риба.

⁴⁴А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

⁴⁴А беше оних што су јели хлебове око пет хиљада људи.

⁴⁵И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди [Него] на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

⁴⁵И одмах натера ученике своје да уђу у лађу и да иду напред на оне стране у Витсаиду док Он отпусти народ.

⁴⁶И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

⁴⁶И отпустивши их оде на гору да се помоли Богу.

⁴⁷И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

⁴⁷И увече беше лађа насред мора, а Он сам на земљи.

⁴⁸И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

⁴⁸И виде их где се муче веслајући: јер им беше противан ветар. И око четврте страже ноћне дође к њима идући по мору; и хтеде да их мимоиђе.

⁴⁹А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

⁴⁹А они видевши Га где иде по мору мишљаху да је утвара, и повикаше;

⁵⁰защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

⁵⁰Јер Га сви видеше и поплашише се. И одмах проговори с њима, и рече им: Не бојте се, ја сам, не плашите се.

⁵¹И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

⁵¹И уђе к њима у лађу, и утоли ветар; и врло се уплашише, и дивљаху се.

⁵²Защото не бяха се вразумили от [чудото] с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

⁵²Јер их не научише хлебови; јер се беше срце њихово окаменило.

⁵³И като премина [езерото], дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

⁵³И прешавши дођоше у земљу генисаретску; и стадоше у крај.

⁵⁴И когато излязоха из ладията, веднага [хората] Го познаха;

⁵⁴И кад изађоше из лађе, одмах Га познаше људи.

⁵⁵и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

⁵⁵И оптрчавши сав онај крај, почеше на одрима доносити болеснике где су чули да је Он.

⁵⁶И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.

⁵⁶И куд год иђаше у села или у градове или у паланке, на раскршћима метаху болеснике и мољаху Га да се барем скута од хаљине Његове дотакну: и оздрављаху сви који Га се дотицаху.