¹И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

¹И дођоше преко мора у околину гадаринску.

²И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

²И кад изиђе из лађе, одмах Га срете човек с духом нечистим,

³Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

³Који живљаше у гробовима и нико га не могаше свезати ни веригама;

⁴защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

⁴Јер је много пута био метнут у пута и у вериге, па је искидао вериге и пута изломио; и нико га не могаше укротити.

⁵И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

⁵И једнако дан и ноћ бављаше се у гробовима и у горама вичући и бијући се камењем.

⁶А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;

⁶А кад виде Исуса из далека, потече и поклони Му се.

⁷и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

⁷И повикавши гласно рече: Шта је Теби до мене, Исусе Сине Бога Вишњег? Заклињем Те Богом, не мучи ме.

⁸(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

⁸Јер му говораше: Изађи, душе нечисти, из човека.

⁹И [Исус] го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

⁹И питаше га: Како ти је име? И одговори Му: Легеон ми је име; јер нас је много.

¹⁰И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

¹⁰И молише Га веома да их не шаље из оне околине.

¹¹А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

¹¹А онде по брегу пасло је велико крдо свиња.

¹²И [бесовете] Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

¹²И молише Га сви ђаволи говорећи: Пошаљи нас у свиње да у њих уђемо.

¹³Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото[, на брой] около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

¹³И допусти им Исус одмах. И изашавши духови нечисти уђоше у свиње; и навали крдо с брега у море; а беше их око две хиљаде: и потопише се у мору.

¹⁴А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И [жителите] дойдоха да видят какво е станало.

¹⁴А свињари побегоше, и јавише у граду и по селима. И изађоше људи да виде шта је било.

¹⁵И като дохождат при Исуса, виждат хванатия[ по-преди] от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

¹⁵И дођоше к Исусу, и видеше беснога у коме је био легеон где седи обучен и паметан; и уплашише се.

¹⁶И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

¹⁶А они што су видели казаше им шта би од беснога и од свиња.

¹⁷И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

¹⁷И почеше Га молити да иде из њихових крајева.

¹⁸И когато влизаше в ладията, тоя, който бе [по-напред] хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

¹⁸И кад уђе у лађу, мољаше Га онај што је био бесан да буде с Њим.

¹⁹Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и [как] се смили за тебе.

¹⁹А Исус не даде му, већ му рече: Иди кући својој к својима и кажи им шта ти Господ учини, и како те помилова.

²⁰И [човекът] тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

²⁰И оде и поче приповедати у Десет градова шта му учини Исус; и сви се дивљаху.

²¹Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

²¹И кад пређе Исус у лађи опет на оне стране, скупи се народ многи око Њега; и беше крај мора.

²²И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

²²И гле, дође један од старешина зборничких по имену Јаир; и видевши Га паде пред ноге Његове.

²³и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;[ моля Ти] се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

²³И мољаше Га врло говорећи: Кћи је моја на самрти; да дођеш и да метнеш на њу руке да оздрави и живи.

²⁴И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

²⁴И пође с њим; и за Њим иђаше народа много и туркаху Га.

²⁵И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

²⁵И жена некаква која је дванаест година боловала од течења крви

²⁶и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

²⁶И велику муку поднела од многих лекара, и потрошила све што је имала, и ништа јој нису помогли, него још горе начинили,

²⁷като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

²⁷Кад је чула за Исуса, дође у народу састраг, и дотаче се хаљине Његове.

²⁸Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

²⁸Јер говораше: Ако се само дотакнем хаљина Његових оздравићу.

²⁹И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

²⁹И одмах пресахну извор крви њене, и осети у телу да оздрави од болести.

³⁰И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

³⁰И одмах Исус осети у себи силу што изађе из Њега, и обазревши се на народ рече: Ко се то дотаче мојих хаљина?

³¹Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

³¹И рекоше Му ученици Његови: Видиш народ где Те турка, па питаш: Ко се дотаче мене?

³²Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

³²И Он се обазираше да види ону која то учини.

³³А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

³³А жена уплашивши се дрхташе, и знајући шта јој се догоди, дође и клече пред Њим, и каза Му сву истину.

³⁴А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

³⁴А Он рече јој: Кћери! Вера твоја поможе ти; иди с миром, и буди здрава од болести своје.

³⁵Докато Той още говореше, дохождат от [къщата на] началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

³⁵Још Он говораше, а дођоше од старешине зборничког говорећи: Кћи твоја умре; што већ трудиш учитеља?

³⁶А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

³⁶А Исус одмах чувши реч што рекоше рече старешини: Не бој се, само веруј.

³⁷И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

³⁷И не даде за собом ићи никоме осим Петра и Јакова и Јована брата Јаковљевог.

³⁸И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и [мнозина], които плачеха и пищяха много.

³⁸И дође у кућу старешине зборничког, и виде вреву и плач и јаук велики.

³⁹И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

³⁹И ушавши рече им: Шта сте узаврели те плачете? Девојка није умрла, него спава.

⁴⁰А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

⁴⁰И подсмеваху Му се. А Он истеравши све узе оца девојчиног и матер и који беху с Њим, и уђе где лежаше девојка.

⁴¹И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

⁴¹И узевши девојку за руку рече јој: Талита куми, које значи: Девојко, теби говорим, устани.

⁴²И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

⁴²И одмах уста девојка и хођаше; а беше од дванаест година. И зачудише се чудом великим.

⁴³И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

⁴³И запрети им врло да нико не дозна за то, и рече: Подајте јој нек једе.