¹И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

¹И опет поче учити код мора, и скупише се око Њега људи многи тако да мора ући у лађу, и седети на мору; а народ сав беше на земљи крај мора.

²И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

²И учаше их у причама много, и говораше им у науци својој:

³Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

³Слушајте: ево изиђе сејач да сеје.

⁴И когато сееше, някои [зърна] паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

⁴И кад сејаше, догоди се да једно паде украј пута, и дођоше птице и позобаше га.

⁵Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁵А друго паде на каменито место где не беше много земље; и одмах изниче; јер не беше у дубину земље:

⁶а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁶А кад обасја сунце, увену, и будући да немаше корена, усахну.

⁷И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

⁷И друго паде у трње; и нарасте трње и удави га, и не донесе род.

⁸А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

⁸И друго паде на земљу добру; и даваше род који је напредовао и растао и доносио по тридесет и по шездесет и по сто.

⁹И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁹И рече: Ко има уши да чује нека чује.

¹⁰И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

¹⁰А кад оста сам, запиташе Га који беху с Њим и са дванаесторицом за ову причу.

¹¹И каза им: На вас е дадено [да познаете] тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

¹¹И рече им: Вама је дано да знате тајне царства Божјег, а онима напољу све у причама бива;

¹²тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

¹²Да очима гледају и да не виде, и ушима слушају и да не разумеју; да се како не обрате и да им се не опросте греси.

¹³И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

¹³И рече им: Зар не разумете ову причу? А како ћете све приче разумети?

¹⁴Сеячът сее словото.

¹⁴Сејач реч сеје.

¹⁵А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

¹⁵А оно су крај пута, где се сеје реч и кад је чују одмах дође сотона и отме реч посејану у срцима њиховим.

¹⁶Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

¹⁶Тако су и оно што се сеје на каменитим местима, који кад чују реч одмах је приме с радошћу;

¹⁷нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

¹⁷Али немају корена у себи, него су непостојани, па кад буде до невоље или их потерају речи ради, одмах се саблазне.

¹⁸Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

¹⁸А оно су што се у трњу сеје који слушају реч,

¹⁹а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

¹⁹Али бриге овог света и превара богатства и остале сласти уђу и загуше реч, и без рода остане.

²⁰А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

²⁰А оно су што се на доброј земљи сеје који слушају реч и примају, и доносе род по тридесет и по шездесет и по сто.

²¹И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

²¹И говораше им: Еда ли се свећа ужиже да се метне под суд или под одар? А не да се на свећњак метне?

²²Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало [нещо] спотаено, освен за да излезе наяве.

²²Јер нема ништа тајно што неће бити јавно; нити има шта сакривено што неће изаћи на видело.

²³Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

²³Ако има ко уши да чује нека чује.

²⁴Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

²⁴И говораше им: Памтите шта чујете: каквом мером мерите онаквом ће вам се мерити и дометнуће се вама који слушате.

²⁵Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

²⁵Јер ко има, даће му се; а који нема, узеће му се и оно што има.

²⁶И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

²⁶И говораше им: Тако је царство Божје као човек кад баци семе у земљу;

²⁷и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

²⁷И спава и устаје ноћу и дању; и семе ниче и расте, да не зна он.

²⁸Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

²⁸Јер земља сама од себе најпре донесе траву, потом клас, па онда испуни пшеницу у класу.

²⁹А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

²⁹А кад сазре род, одмах пошаље срп; јер наста жетва.

³⁰При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

³⁰И говораше: Какво ћемо казати да је царство Божје? Или у каквој ћемо га причи исказати?

³¹То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

³¹Оно је као зрно горушичино које кад се посеје у земљу мање је од свих семена на земљи;

³²но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

³²А кад се посеје, узрасте и буде веће од свег поврћа, и пусти гране велике да могу у његовом хладу птице небеске живети.

³³С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

³³И таквим многим причама казиваше им реч, колико могаху слушати.

³⁴А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

³⁴А без прича не говораше им ни речи. А ученицима посебно казиваше све.

³⁵И в същия ден, когато се свечери[, Исус] им казва: Да минем на отвъдната страна.

³⁵И рече им онај дан увече: Хајдемо на оне стране.

³⁶И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

³⁶И отпустивши народ узеше Га како беше у лађи; а и друге лађе беху с Њим.

³⁷И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

³⁷И постаде велика олуја; и валови тако заливаху у лађу да се већ напуни.

³⁸А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

³⁸А Он на крми спаваше на узглављу; и пробудише Га, и рекоше Му: Учитељу! Зар Ти не мариш што гинемо?

³⁹И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

³⁹И уставши запрети ветру, и рече мору: Ћути, престани. И утоли ветар, и постаде тишина велика.

⁴⁰И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

⁴⁰И рече им: Зашто сте тако страшљиви? Како немате вере.

⁴¹И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

⁴¹И уплашише се врло, и говораху један другом: Ко је Овај, дакле, да Га и ветар и море слушају?