¹И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.

¹И уђе опет у зборницу, и онде беше човек са сувом руком.

²И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.

²И мотраху за Њим неће ли га у суботу исцелити да Га окриве.

³Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.

³И рече човеку са сувом руком: Стани на средину.

⁴Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.

⁴И рече им: Ваља ли у суботу добро чинити или зло чинити? Душу одржати, или погубити? А они су ћутали.

⁵А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.

⁵И погледавши на њих с гневом од жалости што су им онако срца одрвенила, рече човеку: Пружи руку своју. И пружи; и поста рука здрава као и друга.

⁶И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.

⁶И изашавши фарисеји одмах учинише за Њега веће с Иродовцима како би Га погубили.

⁷Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.

⁷А Исус оде с ученицима својим к мору; и многи народ из Галилеје пође за Њим и из Јудеје;

⁸И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Иордан; и [от местата] около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много[ чудеса] правел.

⁸И из Јерусалима и из Идумеје и испреко Јордана и од Тира и Сидона мноштво велико чувши шта Он чини дође к Њему.

⁹И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.

⁹И рече ученицима својим да буде лађа у Њега готова због народа, да Му не досађује.

¹⁰Защото беше изцелил мнозина, така, че онези, които страдаха от язви натискаха Го, за да се допрат до Него.

¹⁰Јер многе исцели тако да наваљиваху на Њега који беху накажени болестима да Га се дотакну.

¹¹И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.

¹¹И духови нечисти кад Га виђаху, припадаху к Њему и викаху говорећи: Ти си Син Божји.

¹²Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.

¹²И много им прећаше да Га не прокажу.

¹³След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него,

¹³И изиђоше на гору, и дозва које Он хтеше; и дођоше Му.

¹⁴И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,

¹⁴И постави дванаесторицу да буду с Њим, и да их пошаље да проповедају,

¹⁵и да имат власт да изгонват бесове.

¹⁵И да имају власт да исцељују од болести, и да изгоне ђаволе:

¹⁶[Определи:] Симона, на когото даде името Петър;

¹⁶Првог Симона, и надеде му име Петар;

¹⁷и Якова Заведеев и Якововия брат Иоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гърма,

¹⁷И Јакова Зеведејевог и Јована брата Јаковљевог, и надеде им имена Воанергес, које значи Синови грома;

¹⁸и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,

¹⁸И Андрију и Филипа и Вартоломија и Матеја и Тому и Јакова Алфејевог и Тадију и Симона Кананита,

¹⁹и Юда Искариотски, който Го и предаде.

¹⁹И Јуду Искариотског, који Га и издаде.

²⁰И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.

²⁰И дођоше у кућу, и сабра се опет народ да не могаху ни хлеба јести.

²¹А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.

²¹И чувши то род Његов изиђоше да Га ухвате; јер говораху да је изван себе.

²²И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.

²²А књижевници који беху сишли из Јерусалима говораху: У њему је Веелзевул. Он помоћу кнеза ђаволског изгони ђаволе.

²³Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?

²³И дозвавши их говораше им у причама: Како може сотона сотону изгонити?

²⁴Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.

²⁴И ако се царство само по себи раздели, не може остати царство оно;

²⁵И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.

²⁵И ако се дом сам по себи раздели, не може остати дом онај;

²⁶И ако Сатана е въстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.

²⁶И ако сотона устане сам на се и раздели се, не може остати, него ће пропасти.

²⁷Обаче никой не може да влезе в къщата на силния [човек], да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.

²⁷Нико не може покућство јакога, ушавши у кућу његову, отети ако најпре јакога не свеже: и онда ће кућу његову опленити.

²⁸Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;

²⁸Заиста вам кажем: сви греси опростиће се синовима човечјим, и хуљења на Бога, макар каква била:

²⁹но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.

²⁹А који похули на Духа Светог нема опроштења вавек, него је крив вечном суду.

³⁰[Това рече Той], защото казваха: Има нечист дух.

³⁰Јер говораху: У њему је нечисти дух.

³¹Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат.

³¹И дође мати Његова и браћа Његова, и стојећи напољу послаше к Њему да Га зову.

³²А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.

³²И сеђаше народ око Њега. И рекоше Му: Ето мати Твоја и браћа Твоја и сестре Твоје напољу питају за Те.

³³И в отговор им каза: Коя е майка Ми? [кои са] братята Ми?

³³И одговори им говорећи: Ко је мати моја или браћа моја?

³⁴И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!

³⁴И погледавши на народ који сеђаше рече: Ево мати моја и браћа моја.

³⁵Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.

³⁵Јер ко изврши вољу Божју, онај је брат мој и сестра моја и мати моја.