¹След известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.

¹И уђе опет у Капернаум после неколико дана; и чу се да је у кући.

²И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

²И одмах скупише се многи тако да не могаху ни пред вратима да се збију; и казиваше им реч.

³Дохождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха;

³И дођоше к Њему с одузетим кога су носили четворо.

⁴И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на [къщата], гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

⁴И не могући приближити се к Њему од народа открише кућу где Он беше, и прокопавши спустише одар на коме одузети лежаше.

⁵А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

⁵А Исус видевши веру њихову рече узетоме: Синко! Опраштају ти се греси твоји.

⁶А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

⁶А онде сеђаху неки од књижевника и помишљаху у срцима својим:

⁷Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

⁷Шта овај тако хули на Бога? Ко може опраштати грехе осим једног Бога?

⁸Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

⁸И одмах разумевши Исус духом својим да они тако помишљају у себи, рече им: Што тако помишљате у срцима својим?

⁹Кое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

⁹Шта је лакше? Рећи узетоме: Опраштају ти се греси, или рећи: Устани и узми одар свој, и ходи?

¹⁰Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

¹⁰Но да знате да власт има Син човечји на земљи опраштати грехе, (рече узетоме:)

¹¹Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

¹¹Теби говорим: устани и узми одар свој, и иди дома.

¹²И той стана, веднага, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

¹²И уста одмах, и узевши одар изађе пред свима тако да се сви дивљаху и хваљаху Бога говорећи: Никада тога видели нисмо.

¹³И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.

¹³И изађе опет к мору; и сав народ иђаше к Њему, и учаше их.

¹⁴Като минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.

¹⁴И пролазећи виде Левију Алфејевог где седи на царини, и рече му: Хајде за мном. И уставши оде за Њим.

¹⁵И когато [Исус] седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.

¹⁵И кад сеђаше Исус за трпезом у кући његовој, цариници и грешници многи сеђаху с Њим и с ученицима Његовим: јер их беше много који иђаху за Њим.

¹⁶Тогава книжниците, [които бяха] от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?

¹⁶А књижевници и фарисеји видевши Га где једе с цариницима и с грешницима говораху ученицима Његовим: Зашто с цариницима и грешницима једе и пије?

¹⁷А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).

¹⁷И чувши Исус рече им: Не требају здрави лекара него болесни. Ја нисам дошао да дозовем праведнике но грешнике на покајање.

¹⁸А Иоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Иоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?

¹⁸И беху ученици Јованови и фарисејски који пошћаху; и дођоше и рекоше Му: Зашто ученици Јованови и фарисејски посте, а твоји ученици не посте?

¹⁹А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? До тогава, до когато младоженецът е с тях, не могат да постят.

¹⁹И рече им Исус: Еда ли могу сватови постити док је женик с њима? Докле год имају са собом женика не могу постити.

²⁰Ще дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, през ония дни, ще постят.

²⁰Него ће доћи дани кад ће се отети од њих женик, и тада ће постити, у оне дане.

²¹Никой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни [дрехата], отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.

²¹И нико не пришива нову закрпу на стару хаљину; иначе ће одадрети нова закрпа од старог, и гора ће рупа бити.

²²И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете, и се изхабяват и виното и меховете; но [наливат] ново вино в нови мехове.

²²И нико не сипа ново вино у мехове старе; иначе ново вино продре мехове, и вино се пролије, и мехови пропадну; него ново вино у нове мехове сипати треба.

²³И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.

²³И догоди Му се да су ишли у суботу кроз усеве, и ученици Његови тргаху путем класје.

²⁴И фарисеите Му рекоха: Виж! защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

²⁴И фарисеји говораху Му: Гледај, зашто чине у суботу шта не ваља?

²⁵А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и [мъжете], които бяха с него?

²⁵А Он рече им: Нисте ли никад читали шта учини Давид кад му би до невоље и огладне с онима што беху с њим?

²⁶Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник и изяде присътствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?

²⁶Како уђе у Божју кућу пред Авијатаром поглаваром свештеничким и хлебове постављене поједе којих не беше слободно никоме јести осим свештеницима, и даде их онима који беху с њим?

²⁷И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;

²⁷И говораше им: Субота је начињена човека ради, а није човек суботе ради.

²⁸така щото Човешкият Син е господар и на съботата.

²⁸Дакле је Господар Син човечји и од суботе.