¹И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.

¹И дозвавши својих дванаест ученика даде им власт над духовима нечистим да их изгоне, и да исцељују од сваке болести и сваке немоћи.

²А ето имената на дванадесетте апостоли: първият, Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Заведеев, и Иоан, неговият брат;

²А дванаест апостола имена су ова: први Симон, који се зове Петар, и Андрија брат његов; Јаков Зеведејев, и Јован брат његов;

³Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей;

³Филип и Вартоломије; Тома, и Матеј цариник; Јаков Алфејев, и Левије прозвани Тадија;

⁴Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го предаде.

⁴Симон Кананит, и Јуда Искариотски, који Га и предаде.

⁵Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте;

⁵Ових дванаест посла Исус и заповеди им говорећи: На пут незнабожаца не идите, и у град самарјански не улазите.

⁶но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом.

⁶Него идите к изгубљеним овцама дома Израиљевог.

⁷И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи.

⁷А ходећи проповедајте и казујте да се приближило царство небеско.

⁸Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

⁸Болесне исцељујте, губаве чистите, мртве дижите, ђаволе изгоните; за бадава сте добили, за бадава и дајите.

⁹Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна [монета] в пояса си,

⁹Не носите злата ни сребра ни бронзе у појасима својим,

¹⁰нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.

¹⁰Ни торбе на пут, ни две хаљине ни обуће ни штапа; јер је посленик достојан свог јела.

¹¹И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете.

¹¹А кад у који град или село уђете, испитајте ко је у њему достојан, и онде останите док не изиђете.

¹²А когато влизате в дома, поздравявайте го.

¹²А улазећи у кућу назовите јој: Мир кући овој.

¹³И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.

¹³И ако буде кућа достојна, доћи ће мир ваш на њу; а ако ли не буде достојна, мир ће се ваш к вама вратити.

¹⁴И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си.

¹⁴А ако вас ко не прими нити послуша речи ваше, излазећи из куће или из града оног, отресите прах с ногу својих.

¹⁵Истина ви казвам, по-леко ще бъде [наказанието] на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.

¹⁵Заиста вам кажем: лакше ће бити земљи содомској и гоморској у дан страшног суда него ли граду оном.

¹⁶Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите.

¹⁶Ето, ја вас шаљем као овце међу вукове: будите дакле мудри као змије и безазлени као голубови.

¹⁷А пазете се от човеците защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият.

¹⁷А чувајте се од људи; јер ће вас они предати судовима, и по зборницама својим биће вас.

¹⁸Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите.

¹⁸И пред властеље и цареве водиће вас мене ради за сведочанство њима и незнабошцима.

¹⁹А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.

¹⁹А кад вас предаду, не брините се како ћете или шта ћете говорити; јер ће вам се у онај час дати шта ћете казати.

²⁰Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.

²⁰Јер ви нећете говорити, него Дух Оца вашег говориће из вас.

²¹Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят.

²¹А предаће брат брата на смрт и отац сина; и устаће деца на родитеље и побиће их.

²²Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.

²²И сви ће мрзети на вас имена мог ради; али који претрпи до краја благо њему.

²³А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия; защото истина ви казвам: Няма да изходите Израилевите градове докле дойде Човешкият Син.

²³А кад вас потерају у једном граду, бежите у други. Јер вам кажем заиста: нећете обићи градова Израиљевих док дође Син човечији.

²⁴Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си.

²⁴Нема ученика над учитељем својим ни слуге над господаром својим.

²⁵Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!

²⁵Доста је ученику да буде као учитељ његов и слузи као господар његов. Кад су домаћина назвали Веелзевулом, а камо ли домаће његове?

²⁶И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

²⁶Не бојте их се дакле; јер нема ништа сакривено што се неће открити, ни тајно што се неће дознати.

²⁷Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.

²⁷Шта вам говорим у тами, казујте на видику; и шта вам се шапће на уши, проповедајте с кровова.

²⁸Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

²⁸И не бојте се оних који убијају тело, а душу не могу убити; него се бојте Оног који може и душу и тело погубити у паклу.

²⁹Не продават ли се две врабчета за един асарий? и[ пак] ни едно от тях няма да падне на земята без [волята] на Отца ви.

²⁹Не продају ли се два врапца за један динар? Па ни један од њих не може пасти на земљу без оца вашег.

³⁰А вам и космите на главата са всички преброени.

³⁰А вама је и коса на глави сва избројана.

³¹Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.

³¹Не бојте се, дакле; ви сте бољи од много врабаца.

³²И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата.

³²А који год призна мене пред људима, признаћу и ја њега пред Оцем својим који је на небесима.

³³Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.

³³А ко се одрекне мене пред људима, одрећи ћу се и ја њега пред Оцем својим који је на небесима.

³⁴Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож.

³⁴Не мислите да сам ја дошао да донесем мир на земљу; нисам дошао да донесем мир него мач.

³⁵Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й;

³⁵Јер сам дошао да раставим човека од оца његовог и кћер од матере њене и снаху од свекрве њене:

³⁶и неприятели на човека [ще бъдат] домашните му.

³⁶И непријатељи човеку постаће домашњи његови.

³⁷Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

³⁷Који љуби оца или матер већма него мене, није мене достојан; и који љуби сина или кћер већма него мене, није мене достојан.

³⁸и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.

³⁸И који не узме крст свој и не пође за мном, није мене достојан.

³⁹Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

³⁹Који чува душу своју, изгубиће је; а који изгуби душу своју мене ради, наћи ће је.

⁴⁰Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

⁴⁰Који вас прима, мене прима; а који мене прима, прима Оног који ме је послао.

⁴¹Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи.

⁴¹Који прима пророка у име пророчко, плату пророчку примиће; а који прима праведника у име праведничко, плату праведничку примиће.

⁴²И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.

⁴²И ако ко напоји једног од ових малих само чашом студене воде у име ученичко, заиста вам кажем, неће му плата пропасти.