¹А Исус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.

¹И кад сврши Исус заповести дванаесторици ученика својих, отиде оданде даље да учи и да проповеда по градовима њиховим.

²А Иоан като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да Му кажат:

²А Јован чувши у тамници дела Христова посла двојицу ученика својих,

³Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

³И рече Му: Јеси ли ти Онај што ће доћи, или другог да чекамо?

⁴Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате:

⁴А Исус одговарајући рече им: Идите и кажите Јовану шта чујете и видите:

⁵Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието.

⁵Слепи прогледају и хроми ходе, губави чисте се и глуви чују, мртви устају и сиромашнима проповеда се јеванђеље.

⁶И блажен оня, който не се съблазнява в Мене.

⁶И благо ономе који се не саблазни о мене.

⁷И когато те си отиваха, Исус почна да казва на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана?

⁷А кад ови отидоше, поче Исус људима говорити о Јовану: Шта сте изишли у пустињи да видите? Трску, коју љуља ветар?

⁸Но какво излязохте да видите? човек в меки [дрехи] ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци.

⁸Или шта сте изишли да видите? Човека у меке хаљине обучена? Ето, који меке хаљине носе по царским су дворовима.

⁹Но защо излязохте? пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк.

⁹Или шта сте изишли да видите? Пророка? Да, ја вам кажем, и више од пророка.

¹⁰Това е онзи, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе".

¹⁰Јер је ово онај за кога је писано: Ето, ја шаљем анђела свог пред лицем Твојим, који ће приправити пут Твој пред Тобом.

¹¹Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него.

¹¹Заиста вам кажем: Ни један између рођених од жена није изишао већи од Јована Крститеља; а најмањи у царству небеском већи је од њега.

¹²А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.

¹²А од времена Јована Крститеља до сад царство небеско на силу се узима, и силеџије добијају га.

¹³Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана;

¹³Јер су сви пророци и закон прорицали до Јована.

¹⁴и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде.

¹⁴И ако хоћете веровати, он је Илија што ће доћи.

¹⁵Който има уши да слуша, нека слуша.

¹⁵Који има уши да чује нека чује.

¹⁶А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки:

¹⁶Али какав ћу казати да је овај род? Он је као деца која седе по улицама и вичу својим друговима,

¹⁷Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте.

¹⁷И говоре: Свирасмо вам, и не играсте; жалисмо вам се, и не јаукасте.

¹⁸Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.

¹⁸Јер Јован дође, који ни једе ни пије, а они кажу: Ђаво је у њему.

¹⁹Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.

¹⁹Дође Син човечији, који и једе и пије, а они кажу: Гле човека изјелице и пијанице, друга цариницима и грешницима. И оправдаше премудрост деца њена.

²⁰Тогава почна да укорява градовете, гдето се извършиха повечето от Неговите велики дела, за гдето не се покаяха:

²⁰Тада поче Исус викати на градове у којима су се догодила највећа чудеса Његова, па се нису покајали:

²¹Горко ти Хоразине! горко ти, Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.

²¹Тешко теби, Хоразине! Тешко теби, Витсаидо! Јер да су у Тиру и Сидону била чудеса која су била у вама, давно би се у врећи и пепелу покајали.

²²Но казвам ви, на Тир и Сидон[ наказанието] ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.

²²Али вам кажем: Тиру и Сидону лакше ће бити у дан страшног суда него вама.

²³И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще слезеш! защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал.

²³И ти Капернауме! Који си се до небеса подигао до пакла ћеш пропасти: јер да су у Содому била чудеса што су у теби била, остао би до данашњег дана.

²⁴Но казвам ви, че в същия ден [наказанието] на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе.

²⁴Али вам кажем да ће земљи содомској лакше бити у дан страшног суда него теби.

²⁵В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.

²⁵У то време одговори Исус, и рече: Хвалим Те, Оче, Господе неба и земље, што си ово сакрио од премудрих и разумних а казао си простима.

²⁶Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

²⁶Да, Оче, јер је тако била воља Твоја.

²⁷Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

²⁷Све је мени предао Отац мој, и нико не зна Сина до Отац; нити Оца ко зна до Син и ако коме Син хоће казати.

²⁸Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

²⁸Ходите к мени сви који сте уморни и натоварени, и ја ћу вас одморити.

²⁹Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

²⁹Узмите јарам мој на себе, и научите се од мене; јер сам ја кротак и смеран у срцу, и наћи ћете покој душама својим.

³⁰Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.

³⁰Јер је јарам мој благ, и бреме је моје лако.