¹По онова време, в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците Му, като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.

¹У то време иђаше Исус у суботу кроз усеве: а ученици Његови огладнеше, и почеше тргати класје, и јести.

²А фарисеите, като видяха това, рекоха Му: Виж Твоите ученици вършат каквото не е позволено да се върши в събота.

²А фарисеји видевши то рекоше Му: Гле, ученици твоји чине шта не ваља чинити у суботу.

³А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато огладня той и [мъжете], които бяха с него,

³А Он рече им: Нисте ли читали шта учини Давид кад огладне, он и који беху с њим?

⁴как влезе в Божия дом и яде от присътствените хлябове, които не бе позволено да яде ни той, нито ония, които бяха с него, а само свещениците?

⁴Како уђе у кућу Божју, и хлебове постављене поједе, којих није ваљало јести њему ни онима што су били с њим, него самим свештеницима.

⁵Или не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата, и пак не са виновни.

⁵Или нисте читали у закону како у суботу свештеници у цркви суботу погане, па нису криви?

⁶Но казвам ви, че тук има повече от храма.

⁶А ја вам кажем да је овде онај који је већи од цркве.

⁷Но ако бяхте знаяли що значи [тая дума:] "Милост искам а не жертва", не бихте осъдили невинните.

⁷Кад бисте пак знали шта је то: Милости хоћу а не прилога, никад не бисте осуђивали праве;

⁸Защото Човешкият Син е Господар на съботата.

⁸Јер је Господар и од суботе Син човечији.

⁹И като замина оттам, дойде в синагогата им.

⁹И отишавши оданде дође у зборницу њихову.

¹⁰И ето човек с изсъхнала ръка; и, за да обвинят [Исуса], попитаха Го казвайки: Позволено ли е човек да изцелява в събота?

¹⁰И гле, човек беше ту с руком сувом; и запиташе Га говорећи: Ваља ли у суботу лечити? Да би Га окривили.

¹¹Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца, и тя в съботен ден падне в яма, не ще я улови и извади?

¹¹А Он рече им: Који је међу вама човек који има овцу једну па ако она у суботу упадне у јаму неће је узети и извадити?

¹²А колко е по-скъп човек от овца! Затова позволено е да се прави добро в съботен ден.

¹²А колико је човек претежнији од овце? Дакле ваља у суботу добро чинити.

¹³Тогава казва на човека: Простри ръката си. И той я простря; и тя стана здрава като другата.

¹³Тада рече човеку: Пружи руку своју. И пружи. И постаде здрава као и друга.

¹⁴А фарисеите, като излязоха, наговориха се против Него, как да Го погубят.

¹⁴А фарисеји изишавши начинише веће о Њему како би Га погубили. Но Исус дознавши то уклони се оданде.

¹⁵Но Исус, като позна[ това], оттегли се оттам; и мнозина тръгнаха подире Му, и Той ги изцели всички.

¹⁵И за Њим идоше људи многи, и исцели их све.

¹⁶И заръча им да Го не разгласяват;

¹⁶И запрети им да Га не разглашују:

¹⁷за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

¹⁷Да се збуде шта је казао Исаија пророк говорећи:

¹⁸"Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми; Ще положа Духа Си на Него, И Той ще възвести съдба на народите.

¹⁸Гле, слуга мој, кога сам изабрао, љубазни мој, који је по вољи душе моје: метнућу дух свој на Њега, и суд незнабошцима јавиће.

¹⁹Няма да се скара, нито да извика, Нито ще чуе някой гласа Му по площадите;

¹⁹Неће се свађати ни викати, нити ће чути ко по распутицама глас Његов.

²⁰Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси, Докато изведе правосъдието към победа.

²⁰Трску стучену неће преломити и свештило запаљено неће угасити док правда не одржи победу.

²¹И в Неговото име народите ще се надяват".

²¹И у име Његово уздаће се народи.

²²Тогава доведоха при Него един хванат от бяс, сляп и ням; и го изцели, тъй щото немият и проговори и прогледа.

²²Тада доведоше к Њему беснога који беше нем и слеп; и исцели га да неми и слепи стаде говорити и гледати.

²³И всичките множества се смаяха и думаха: Да не би Този да е Давидовият син?

²³И дивљаху се сви људи говорећи: Није ли ово Христос, син Давидов?

²⁴А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.

²⁴А фарисеји чувши то рекоше: Овај другачије не изгони ђавола до помоћу Веелзевула кнеза ђаволског.

²⁵А [Исус], като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.

²⁵А Исус знајући мисли њихове рече им: Свако царство које се раздели само по себи, опустеће; и сваки град или дом који се раздели сам по себи, пропашће.

²⁶Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?

²⁶И ако сотона сотону изгони, сам по себи разделио се; како ће дакле остати царство његово?

²⁷При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.

²⁷И ако ја помоћу Веелзевула изгоним ђаволе, синови ваши чијом помоћу изгоне? Зато ће вам они бити судије.

²⁸Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

²⁸А ако ли ја Духом Божијим изгоним ђаволе, дакле је дошло к вама царство небеско.

²⁹Или как може да влезе някой в къщата на силния [човек] и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.

²⁹Или како може ко ући у кућу јакога и покућство његово отети, ако најпре не свеже јакога? И онда ће кућу његову опленити.

³⁰Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

³⁰Који није са мном, против мене је; и који не сабира са мном, просипа.

³¹Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата [против] Духа няма да се прости.

³¹Зато вам кажем: сваки грех и хула опростиће се људима; а на Духа Светог хула неће се опростити људима.

³²И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже [дума] против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят {Или: век.}, нито в бъдещия.

³²И ако ко рече реч на Сина човечијег, опростиће му се; а који рече реч на Духа Светог, неће му се опростити ни на овом свету ни на оном.

³³Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

³³Или усадите дрво добро, и род његов биће добар; или усадите дрво зло, и род његов зао биће; јер се по роду дрво познаје.

³⁴Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

³⁴Породи аспидини! Како можете добро говорити, кад сте зли? Јер уста говоре од сувишка срца.

³⁵Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

³⁵Добар човек из добре клети износи добро; а зао човек из зле клети износи зло.

³⁶И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

³⁶А ја вам кажем да ће за сваку празну реч коју кажу људи дати одговор у дан страшног суда.

³⁷Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

³⁷Јер ћеш се својим речима оправдати, и својим ћеш се речима осудити.

³⁸Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.

³⁸Тада одговорише неки од књижевника и фарисеја говорећи: Учитељу! Ми би ради од тебе знак видети.

³⁹А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но [друго] знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона.

³⁹А Он одговарајући рече им: Род зли и прељуботворни тражи знак; и неће му се дати знак осим знака Јоне пророка.

⁴⁰Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

⁴⁰Јер као што је Јона био у трбуху китовом три дана и три ноћи: тако ће бити и Син човечији у срцу земље три дана и три ноћи.

⁴¹Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.

⁴¹Ниневљани изићи ће на суд с родом овим, и осудиће га; јер се покајаше Јониним поучењем: а гле, овде је већи од Јоне.

⁴²Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.

⁴²Царица јужна изићи ће на суд с родом овим, и осудиће га; јер она дође с краја земље да слуша премудрост Соломунову: а гле, овде је већи од Соломуна.

⁴³Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.

⁴³А кад нечисти дух изиђе из човека, иде кроз безводна места тражећи покоја, и не нађе га.

⁴⁴Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.

⁴⁴Онда рече: Да се вратим у дом свој откуда сам изишао; и дошавши нађе празан, пометен и украшен.

⁴⁵Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.

⁴⁵Тада отиде и узме седам других духова горих од себе, и ушавши живе онде; и буде потоње горе човеку оном од првог. Тако ће бити и овоме роду зломе.

⁴⁶Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.

⁴⁶Док Он још говораше с људима, гле, мати Његова и браћа Његова стајаху напољу и чекаху да говоре с Њиме.

⁴⁷И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

⁴⁷И неко Му рече: Ево мати Твоја и браћа Твоја стоје на пољу, ради су да говоре с Тобом.

⁴⁸А Той в отговор рече на този, който Му каза, [това]: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми?

⁴⁸А Он одговори и рече ономе што Му каза: Ко је мати моја, и ко су браћа моја?

⁴⁹И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми!

⁴⁹И пруживши руку своју на ученике своје рече: Ето мати моја и браћа моја. Јер ко извршује вољу Оца мог који је на небесима, онај је брат мој и сестра и мати.

⁵⁰Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.

⁵⁰...